В окото се отразява цялата патология на организма и ние сме длъжни да я видим

В окото се отразява цялата патология на организма и ние сме длъжни да я видим
468×60 – top

Брой 8/2017

Акад. д-р Петя Василева, д.м.н.
Ръководител на Специализирана очна болница „Академик Пашев”

След дипломиране в МУ-София и редовна аспирантура, Петя Василева защитава докторска дисертация през 1970 г. в Катедрата по очни болести в МУ – София, а през 1986 г. – научна степен „доктор на науките”. Провежда дългосрочни специализации в Германия, САЩ, Япония, Великобритания. Има магистърска степен по обществено здравеопазване от Университета „Джонс Хопкинс“.

Клиничната и научна работа на акад. д-р Петя Василева е във всички основни области на офталмологията. Тя създава и развива нови направления като: епидемология на очните болести, превантивната офталмология, експериментална офталмология, очно банкиране и съвременна трансплантация на роговица, очна патология и хистохимия, вирусни очни заболявания, вътреочно възпаление и др. Въвежда нови диагностични, терапевтични и хирургически методи в клиничната практика.

Тя е инициатор и създател на първата Очна банка в България, както и на редица други очни структури и институции в страната. През 1993 г. създава Очна фондация „Зрение за всички“ с мисия подобряване на очната помощ и предпазване от слепота.

Акад. Петя Василева е обучила повече от 150 български и чуждестранни специализанти (част от тях реализирани и хабилитирани в чужбина) и над 400 очни специалисти в програми за следдипломна квалификация. Под нейно ръководство са защитени 24 дисертации.

Акад. д-р Василева е избрана за член на Международната Академия по Офталмология през 2009 г. (60 члена от целия свят). Тя работи активно като съредседател за Европа на Международната агенция за предпазване от слепота. От 2000 г. е избрана за председател на Съюза на очните лекари в България и провежда ежегодни конгреси с активно международно участие, а от 2010 г. организира и Национален курс за специализанти по офталмология.

Понастоящем ръководи Специализирана очна болница „Акад. Пашев” и е директор на новосъздадения през 2008 г. „Център за невробиология на зрителния анализатор и офталмология”. Участва в научните съвети на Института по невробиология на БАН и на Центъра за невробиология на зрителния анализатор и офталмология. Акад. Василева е активен клиницист и хирург – лекува, консултира и оперира всекидневно очно болни. Извършените от нея хирургични интервенции наброяват десетки хиляди.

Акад. Петя Василева е носител на национални и международни награди за преподавателска, научна и организационно-обществена дейност. Има Златно отличие „Лекар на България” за 2003 г. и Наградата за хирургия на МУ-София за 2008 г. Носител е на Почетен знак на БАН „Марин Дринов” на лента. През 2015 г. е наградена от президента на Република България с орден „Стара планина” – първа степен за приноса й в българската наука и областта на офтамологията. Почетен гражданин на Балтимор, САЩ и Дубровник, Хърватска.

Академик Василева, има голям напредък в технологиите, в научните постижения в областта на офталмологията. Гаранция ли е това за по-качествено лечение на очните болести?

Офталмологията е много технологична специалност и се развива стремително. В две направления – от една страна хирургическата техника, от друга – диагностиката и взаимовръзката на целия организъм с окото. Второто е изключително важно. И в този смисъл ми се струва, че ние изоставаме от съвременните тенденции – персонализирана медицина, синтетична медицина.

Пациентът е дошъл при нас, заради очни оплаквания, но ние сме длъжни да го наблюдаваме и за други заболявания. Той може да има диабет, злокачествена хипертония, тумор в мозъка, неща, които даже застрашават живота му. И ние сме тези, които можем да ги познаем. Защото в окото се отразява цялата патология на организма. Очните съдове са съдовете на мозъка. Ние ги виждаме и сме длъжни да ги гледаме. Проблемът е, че се правят пропуски в прегледите. Навремето една от най-важните лекции, на която моите учители, а после и аз държах, беше „Системен ход на очното изследване“. Какво трябва да бъде изследвано задължително Пациенти ми казват, че някъде не мерят въобще очното налягане. Това е едно от основните неща. Все едно да отидеш на вътрешен доктор и да не ти измери кръвното. Не гледат очните дъна – все едно да не ти направят кардиограма. И се изпускат много неща.

Наскоро установих, че в очното дъно на една млада жена има признаци на вътречерепен тумор. Един огромен оток на папилата. Насочих я към неврохирург, помогнах бързо да й направят скенер. И действително се оказа тумор в мозъка, като юмрук. Оперираха я до няколко дни и я спасиха. Диагностиката много се подценява.

Това ли е слабата страна на съвременните специалисти?

До голяма степен да. И липсата на цялостен подход. Например, друг случай – тромбоза, запушване на голям съд в ретината. Не се запушва току-така, значи има причина някъде в организма и тя трябва да се търси. Имах и случай с един млад мъж, когото не можах да спася за съжаление. Казах му: „Виждам в очното дъно, че големите ви съдове са засегнати, силно са увредени“. Трябваше да пътува командировка в чужбина, предупредих го да не заминава. Не ме послуша и след това брат му дойде да ми каже, че е починал в чужбина.

Ние можем да видим, ако търсим. Човек вижда това, което търси, а търси това, което знае. Той не може да търси нещо, за което не е подготвен. Сега всички се хвърлят да правят операции. Дивашка комерсализация и либерализация до степен на тотален хаос. Ние нямаме и поглед къде какво става, нямаме и връзка с лекарите, които ни изпращат, които би трябвало да ни изпращат пациенти. Те трябва да имат стимул да ги изпращат, а нямат. И се задържа патология, с която не могат да се справят на местно ниво. Пациентите идват при нас вече когато не можем да помогнем.

Вече няма първична, вторична, третична, специализирана помощ. Няма вертикална и хоризонтална интеграция. Това се загуби през годините. Болната тема реформа. Преди се говореше много, напоследък имам чувството, че нещата почнаха да се замазват. И това, което е много страшно – у нас всичко се прави по повод, а не по принцип. Тези неща трябва да са залегнали в основата, а не като се случи нещо, юруш и всяко чудо за три дни. След това същото.

И в тази ситуация вие продължавате да работите…

Да, но не е лесно, защото не бих казала че получавам разбиране за нещата, които искам да правя. Аз смятам, че много по-голямо внимание трябва да се обръща на превантивната медицина. На истинската профилактика, а не да се отметне, че пациентите са минали профилактични прегледи. Тези профилактични прегледи са просто формалност. За съжаление не само профилактичните, но и другите прегледи не са на необходимото ниво.
Доказа се абсолютно категорично и всички го казваме толкова пъти, толкова години, че е сбъркана здравната система. Неправилна е собствеността, неправилно е управлението, неправилно е финансирането. Това са основните неща. И те водят до безконтролно нарастване на здравните заведения.
Когато има свръхпредлагане, явно е че има и свръх хирургическа активност. Това са го минали другите страни. Имало е такива периоди, но там вече има строги правила, както и много силни професионални организации по специалности.

Много ни е тежко да работим, защото ние до голяма степен сме ориентирани социално. Смятам че в нашето общество големи контингенти от хора са онеправдани. Ние работим с Касата и много от нашите пациенти са социално слаби. И се чудим какво да измислим, за да оживяваме. А още повече след като въведоха лимитите. До 15-то число от месеца ги изчерпваме. И какво да правим.? Пациентите ни не могат да плащат. А ни търсят, защото осигуряваме истинска помощ на най-високо ниво. Обаче трябва да стоим и да бездействаме. А те да ходят в заведения, които не са търсени и не са си изчерпали лимитите. Това е наистина безумие.

Друг много важен проблем в системата е липсата на регистри. Отникъде не можеш да видиш колко глаукомно болни има в България, колко с катаракти. Няма и статистика. Болниците преглеждат, лекуват – никакви изисквания, никакъв контрол на качеството. Не е важно дали си излекувал пациента, а дали си попълнил документите и си спазил изискванията на пътеката. А не може да има истинска медицина без контрол на качеството. Не може да има медицина, ако не поддържаш квалификация. Ако си на нивото от преди 20 години, когато си взел специалност. Такива неща се случиха за това време. На 3 години коренно се променят и апаратурата и методите на работа.

Вие в какво сте най-силни?

Работим във всички области на офталмологияга. Едно от големите ни постижения е при пердето. То е много често заболяване, особено след 65-70 години, при всеки трети. Ние постигаме почти пълна рехабилитация. Напоследък най-екстремните хирурзи препоръчват изкуствената леща, предлагат за свръхзрение да си смениш своите лещи. Но аз съм против това. Смятам че докато може да служи собствената леща, по-хубаво е да си е тя. Със собствената леща можеш повече да се нагаждаш, да приспособяваш погледа си за различни разстояния. Има и опити, но все още няма съвършенство, за лещи за различни разстояния. Но повечето очни лекари в България, които правят операции, не прилагат тези най-екстремни модели и не ги препоръчват.

Аз казвам и на нашите пациенти, че никъде по света не могат да направят по-хубава операция на катаракта от това, което ние правим в България. Ние сме абсолютно на световно ниво. И много над редица клиники в чужбина. Затова веднага грабват нашите кадри като отиват в чужбина и стават там водещи хирурзи.

Другата област, в която имаме големи постижения е дегенерация на макулата. Това беше заболяване, за което до преди 15 години знаехме, че е нелечимо, че неизбежно води до слепота. Но медицината се разви. Тежък период на търсене, който започна от 80-те, 90-те години на миналия век, доведе до масово приложение на лекарство чак в края на 2006 г. това е Anti VGF лечението с потискащи васкуализацията средства. И аз съм горда, че ние бяхме от първите, които започнаха да го прилагат, въпреки съпротивата, въпреки че тези лекарства не бяха регистрирани и липсваше показание да се слагат в очите. Имаше даже наказани. Но следвайки примера в другите страни, ние започнахме и благодарение на това хората не само запазват зрението си, но дори го подобряват. Невероятен успех. Това е другото ни голямо постижение.

Ние публикуваме опита, който добиваме в работата, проблемите, които обсъждаме и изучаваме. Участваме във всички възможни форуми в нашата област. Самите ние организираме много форуми. Тази година през май се проведе съвместния конгрес на Черноморското офталмологично дружество и Съюза на очните лекари в България. Но него присъстваха над 30 чуждестранни лектори и над 250 водещи отфлалмолози от България и черноморските страни. Нашите млади лекари имаха възможност да чуят най-новите неща, които се случват в света. И имаха самочувствие, защото това, което ние се опитваме да прилагаме, е те да се чувстват част от световната офталмологична общност. В никакъв случай не сме по долу, даже сме и по-умни, по-добри хирурзи, с широк поглед върху нещата. За съжаление, работим в условия на лоша организация, липса на истински стимули, оценка, критерии за качество.

Това, което много ми тежи е, че ние жестоко изоставаме в превантивната офталмология. Защото съм категорична – 80% от слепотата може да бъде избегната. И не е толкова сложно. Би трябвало първо децата да имат задължителни прегледи. Личният лекар трябва да настоява детето до една годинка да бъде прегледано от очен лекар. Следващият преглед задължително да бъде около 3-годишна възраст., когато се изявява амбиопията, мързеливото око, кривогледството. И след това вече при тръгване на училище и всяка година по време на обучението задължителни прегледи. Това не се прави.

Аз години наред бях национален консултант, това съм го писала, писала, говорила. Казват ми – нужни са много средства. На триците скъпи, на брашното евтини.
Да не говорим пък за голям контингент хора, имаме ги тук близо в „махалата“, които са абсолютно изтървано поколение.

Знаете, че много очни болести са свързани с възрастта. И затова в цял свят си има правила – след 45 години трябва на 2-3 години да се преглеждаш. Тогава няма да ослепяват от глаукома. Диабетът също ще се хваща, ние много често го откриваме по очните промени. А това също е предотвратима слепота.

А след 60 години се появяват дегенерацията и катарактата. При катарактата не е толкова страшно малко да се закъснее, защото се възстановява, но каквото вземе глаукомата назад не връща. При макулната дегенерация загубата на време е загуба на зрение. Във Великобритания работят по пилотен проект, според който до 48 часа след поставяне на тази диагноза трябва да започне Anti VGF. Такива амбициозни цели си поставя там държавното здравеопазване. А тук държавното здравеопазване едва оживява. А частните болници работят като луди, от сутрин до вечер, не до 2 часа. Още навремето акад. Пашев е казал, че виждането е рождено право на всеки, а опазването му – дълг на всички.

Как си опазвате кадрите?

В момента имам 11 специализанти, много свестни и способни млади лекари, но не мога всички да задържа. Както казвам – възстановявам загубите от тези, които са заминали. Неотдавна една от водещите специалисти в клиниката замина за Швейцария. Но аз казвам, че при мен е А отбор – най-добрите от най-добрите. Имам и двама „златни Хипократи“, те са си избрали очни болести, за което много се радвам.

Офталмологията е изключителна специалност. Тя има много предимства. От една страна има естетически момент – окото е най-красивата част на човека и чрез него най-добре се общува с личността. Ние гледаме очите и виждаме душата, мислите, интелекта. Какво цени човека, какво му е нужно. И след това, като направим една красива операция, при нас всичко се вижда. И ние изпитваме действително и естетична наслада.

Лошото е, че навън изтича много млад потенциал. Някои заминават да специализират. Голяма част – след като специализират. Трети – когато се утвърдят като добри хирурзи. Готови кадри. Това е абсолютно несправедливо.
И не са само финансови причините, или че е по-трудно е с техниката. Много ни пречи, че не се оценява това това, което правят най-добрите, няма истински критерии за професионално развитие. Няма система на непрекъснато обучение.
Ние, останалите тук сме, както мъжът ми казва, непоправими оптимисти. Аз наистина съм непоправим оптимист и смятам, че човек трябва да си има приоритети. За мен най-важният приоритет е да работиш за страната си. Ние така сме закърмени – с преклонение и с отговорност и сме водени от чувството за принадлежност към всичко, свързано с България. Тези, които напускат страната, са реалистите и песимистите. Но до голяма степен аз се опитвам да възпитавам младите, защото обучението не е само да предаваш факти, случаи, постижения, нови методи. Обучението е и възпитание. И ние трябва и се опитваме да ги възпитаваме в дух на отговорност към страната, това че ти си част от този народ, тук са ти дедите, това ти е родината, отечеството, тук трябва да растат децата ти. И трябва да бъдеш тук, колкото и да е трудно.

Бих искала да завърша с благодарност към всички, които сме тук. Аз просто усещам – като че ли това е една завера за нас, които сме тук. Ние имаме много общо помежду си. Но проблемът е как да го предадем на младите.

Разговора води:
Валя Колева

468×60 – bottom

Подобни



Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Времето за попълване изтече. Моля, презаредете CAPTCHA.

728×90 – bottom