Университетските болници са като един голям лайнер, който бавно, но сигурно гълта вода и потъва

Университетските болници са като един голям лайнер, който бавно, но сигурно гълта вода и потъва
468×60 – top

Нашето интервю

Доц. д-р Борислав Кючуков, д.м.
Началник на Клиника по очни болести УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ

Визитка

Доц. д-р Борислав Кючуков, дм, е ръководител на Клиника по очни болести в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ от 2012 г. Преди това е бил главен асистент в Катедра по офталмология на УМБАЛ „Александровска“ и в Медицински университет – София. Работил е в медицински център по офталмология „Ден“ и в очен лазерен център „Вижън“. Специализирал е в Катедрата по офталмология, Университетска болница – Гент, Белгия, в Университетската очна клиника във Фрайбург, Германия. Завършил е Медицинския университет – София и е член на Българското дружество по офталмология, от 2002 г. членува в Европейското дружество на катарактна и рефрактивна хирургия (ESCRS), а от 2006 г. е член на Международното дружество по рефрактивна хирургия (ISRS) и на Американската академия по офталмология.

––––-

Доц. Кючуков, известно е, че в Клиниката по очни болести в ИСУЛ идват много тежки случаи, често и след неуспешни операции на други места. Защо се случва така?

С този въпрос навлизаме в една много дълбока тема, която е свързана с наличието на прекалено много лечебни заведения, които имат договор със Здравната каса. И въпреки, че всички форми на собственост са равнопоставени, оказва се, че една част от специализираните болници в областта на офталмологията имат свойството да филтрират пациентите. Избират се по-лесните случаи, за които предварително е ясно, че ще имат много кратък или никакъв постоперативен престой, които имат всички шансове да са гладки, безпроблемни, без усложнения, и за които едно болнично заведение ще получи точно толкова като клинична пътека от Здравната каса, колкото и за един усложнен случай, който е свързан с многодневен престой, многобройни консултации и образна диагностика. Т.е., практиката е тежките случаи, които са финансово нерентабилни, да отиват най-вече в университетските болници, които не са частни, и които нямат практиката да филтрират пациентите си.

В същото време университетските болници са недофинансирани. И се получава един изключително порочен кръг. Университетските болници не могат да имат достатъчно леки пациенти, с които да компенсират финансовите разходи на усложнените пациенти. И колкото и да ми е тъжно, трябва да кажа, че финансовото състояние на университетските болници е много тежко. Те са като един голям лайнер, който бавно, но сигурно гълта вода и потъва. И е необходимо да се променят правилата на играта.

Как да се променят?

За съжаление аз съм само едно малко зъбчато колелце в голямата машина на здравеопазването. Има ръководни кадри в Министерството на здравеопазването, в парламентарната комисия по здравеопазване. На върха трябва да се променят тези правила. Защото, пак подчертавам, прекалено многото лечебни заведения водят до това – малките специализирани очни болници с предимно частна собственост правят лесните в кавички, комерсиални случаи, тежките биват препращани в университетските болници, които се задъхват от тях и задлъжняват финансово, поради това, че не достигат достатъчно лесни в кавички случаи до тях, с които дори минимално да се опитат да компенсират това, което се прави по правилата на добрата клинична практика за всеки усложнен пациент.

Това предполага, че има система, която насочва с предимство пациентите към частните болници. Може би вие, университетските болници, не рекламирате достатъчно възможностите си, кадрите си?

Една малка частна структура винаги е по-лъскава, винаги е финансово по-добре мотивиран персонала, винаги могат да се използват всички луфтове на системата, за да се оптимизира крайния финансов резултат на 30-то число на месеца към минимизиране на разходите. И добрите мениджъри, добрите клиницисти могат да филтрират лесните случаи и да ги подбират. Затова казах в началото, че навлизаме в една много дълбока тема за усложнените случаи.

Вие сте работили в частни клиники? Как решихте да дойдете тук? Обикновено пътят е обратен.

Човек винаги трябва да има много точно чувство за самопреценка. Аз съм преценил отдавна, че ме влече академичната медицина и че амплоато ми, мирогледът ми е академичен. Да, бил съм в частни клиники. Знам как могат да се печелят пари от здравеопазване, но в същото време ме влече преподавателската работа, работата със студенти и със специализанти, с докторанти. И това няма как да го заменя с каквито и да било финансови бонуси в една частна структура. Там се правят друг вид компромиси.
Разбира се, не мога да не страдам от недоразуменията в болничното здравеопазване. Имам предвид големите болници, които, пак подчертавам, много, много страдат от правилата на играта в момента. И не случайно една голяма държавна болница в Стара Загора е на практика фалирала.
Ножът е опрял до кокала. Ако няма промяна на финансовите правила на играта държавните болници не биха могли да просъществуват. Защото те работейки генерират единствено и само дългове. Т. е., една част от играчите в здравната система генерират дългове, а друга част генерират само печалби. Това е в момента горчивата истина.

Били сте на специализация в много страни по света, имате наблюдения. Защо при тях е различно, защо го няма този проблем?

Ох, пак навлизаме в дълбока тема. Може би цивилизационен е проблемът. На Балканите искаме бързо и спешно да прогресираме финансово.

При това положение какво се случва в очната клиника на „Царица Йоанна“ ИСУЛ?

Разбира се, каквото можем правим за развитието на очната клиника. Аз съм много благодарен на ръководството на болницата, че наскоро отдели, на фона на тази финансова катастрофа в системата, средства за закупуване на една много реномирана фундус камера, с която се правят ангиографии, контрастно изследване на кръвообращението на ретината и на хориоидеята при ред заболявания на ретината. Единствено тук в България може да се направи индоцианинова ангиография, това е запълване на съдовете на хориоидеята /един слой на очната стена/ с едно багрило, нарича се индоцианиново зелено. Благодарение на тази фундус камера моите асистенти тук развиват не само клинична, но и научно изследователска дейност – разбира се за мащабите, в които това е възможно в България. По този начин им давам мотивация и някакъв шанс да се развиват и да останат в болницата. Защото глад за млади и способни хора има не само в чужбина, а и в много от частните клиники в София и страната. Така че, не ми е лесно да задържам по-младите ми колеги в клиниката. Но благодарение на този жест на доц. Неделков , директорът на УМБАЛ „Царица Йоанна „ – ИСУЛ това е като че ли малко по-лесно в момента.

В кои други области може да се каже, че сте първи, най-добри, уникални?

Очната клиника има традиции в очната травматолгия. През 1986 г. тя е създадена като спешна очна клиника. Създадена е и система за лечение на очните травми, които изискват спешна първична обработка, т.е. травми, при които има проникващо или перфоративно нараняване и които изискват една относително бърза оперативна намеса със зашиване на входната рана и възстановяване на вътреочното налягане и на водонепропускливостта на очната стена. Има изработени алгоритми и в рамките на няколко часа всяка очна травма, която изисква спешна операция, да може да влезе в операционната и с операционен екип да се осъществи тази операция. Включително това е валидно за почивните дни, за официалните празници, независим от часа на денонощието. Това е една традиция, която правя всичко възможно да продължаваме и да я развиваме.

Последните няколко години успяхме да подобрим съществено техниката на операция на травматичната катаракта, която е доста по-сложна и изискваща майсторство и знания, отколкото класическата операция на една възрастова катаракта. Сигурно сте чули многобройните реклами, че една операция на катракта трае около 5 минути, тя бива безболкова, безкръвна, с много бързо възстановяване, още същия ден пациентът би могъл да работи на компютър, да работи на бюро с документи. Да, това е така за неусложнената възрастова катаракта при едно иначе здраво, запазено око. Докато травматичната катаракта изисква всичките ни усилия, за да се опитаме да запазим и мъничко да подобрим шансовете за зрение на едно травмирано око, което има примерно голяма роговична рана или има голяма склерална рана с пролапсни вътреочни структури. При такива пациенти трябва да се използват всички налични знания, умения, по-редки консумативи, специфични вътреочни лещи, които обикновено са поръчкови, за да постигнем максимално добро зрение за пациента. Тази хирургия е много по-времеемка, енергоемка, но е и изключително удовлетворяваща после, когато нещата се получат добре.

Ориентирани ли са пациентите навреме към специалисти, или има забавяне докато дойдат при вас?

Разбира се, че има забавяне. В момента лежи една пациентка с ретинална оклузия на артериите на ретината, при която когато се е случил този инцидент е бил почивен ден. Тя е отишла на следващия ден при личния си лекар, той не е бил на смяна, трябвало е да изчака той да й даде направление за очен лекар. На следващия ден е търсила очен лекар и чак на третия пристига при нас за лечение. Една артериална оклузия на ретината е еквивалентен на един инсулт на мозъка или инфаркт на сърцето, където някакви шансове за подобряване на зрението, за възстановяване на зрението имаме в първите няколко часа след инцидента. Така че, след 3-4 дни нито тук, нито където и да било по света може да се помогне на това око да има зрение повече от няколко стотни. И това са пак проблеми на системата. Просто здравната ни система страда, трябва да бъде реорганизирана и то от върха. Аз като един обикновен в кавички здравен работник го виждам и го страдам всеки ден.

Могат ли нещо повече да направят общопрактикуващите лекари в тази ситуация? С нещо да са полезни?

Ами разбира се че могат. Като си вършат съвестно работата, като се самообразоват, като всеки ден подобряват знанията си за всяка една подспециалност. Защото те имат специалност обща медицина, но това не означава да не се интересуват непрекъснато какво ново излиза за нашата подспециалност – очни болести. Офталмологията е много свързана с апаратурата. Ние сме зависими от апаратурата, а технологичният скок на нашите апарати за последните 20 години е напълно равностоен с технологичния скок в компютрите, в телефоните които използваме. Революционният скок е сходен и на скока в автомобилите. Представете си една Лада, Москвич преди 25 години и един съвременен автомобил среден клас в момента. Горе-долу такава е разликата и при апаратите, които ние в момента използваме в ежедневието си за диагностика и за операции. Операциите на катаракта, на рутинната сенилна възрастова катаракта действително са подобни на една стоматологична процедура. Траят около половин час от влизането до излизането на пациента в операционната зала и са безболкови, не изискат обща анстезия, само капкова анестезия, в по-редки случаи инжектиране на малко анестетик покрай окото, и възстановяват зрението и качеството на живот. Един месец след операцията пациентът може да върши абсолютно всичко, което е вършил преди нея, включително тежък физически труд.

Има ли достатъчно специалисти за тази нова апаратура? Как върви този процес – внасянето на апаратурата и подготовката на кадрите? Кое е първото?

Преди 25 години проблемът беше апаратурата, докато сега пари за апарати, макар и с усилия, могат да се намерят. Остава да задържим и да мотивираме по-младото поколение да инвестира в себе си и да работи върху своето самоусъвършенстване и образоване. Разбира се, то трябва да бъде подкрепяно от по-възрастните колеги. Това се опитвам да се случва тук. Лошото е, че когато завършат младите лекари перспективите за тяхното кариерно развитие не са особено големи. И затова Франция и Германия са облагодетелствани от нашите млади кадри. Те ги взимат, те са мотивирани, дават им нелоши заплати, дават им нелоша пътека, по която да се развиват. И мога да кажа спокойно, че ние образоваме, ние възпитаваме млади лекари, които после ще лекуват френските и германските пенсионери.

Допълнителна информация за Клиниката, която да ползва специално общопрактикуващите лекари?

Имаме приемно-консултативен кабинет, номер 212. Той се намира на втория етаж в поликлиничния блок. Работи седем дни в седмицата, в работните дни – от 8 до 20 вечерта, събота и неделя – от 8 до 14 часа. Там се преглеждат пациенти с направление №3, което се издава от личен лекар за консултация с офталмолог. Там работят моите асистенти и ординатори, за които гарантирам, че спазват правилата на добрата клинична и бих казал, етична практика, тъй като за съжаление медицината на много места се превърна в амбулантна търговия, което правя всичко възможно да не допускам в очната клиника на УМБАЛ „Царица Йоана“

Разговора води:
Валя Колева

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Времето за попълване изтече. Моля, презаредете CAPTCHA.

728×90 – bottom