ЧОВЕШКИ ИМУНОДЕФИЦИТЕН ВИРУС (Human Immunodeficiency Virus– НIV)

ЧОВЕШКИ ИМУНОДЕФИЦИТЕН ВИРУС (Human Immunodeficiency Virus– НIV)
468×60 – top

Брой 7/2017

Проф. д-р Христо Одисеев

Откриване на вируса

В 1981 година е открита нова болест. Основният признак на клиниката й е силно увредена имунна система, поради което болестта е именувана AIDS (Acute Immune Deficiency Syndrome ) – на български СПИН ( Синдром на придобита имунна недостатъчност).

Веднага започват проучвания за установяване на причинителя. Но докато клиниката е уточнена много бързо, откриването на причинителя продължава с години. Сформирани са два големи колектива – американски, начело с Robert Galo и френски с Luс Montagnier. В началото между колективите съществувт приятелски отношения и взаимна обмяна на информации. В 1983 г. и двата колектива откриват едновременно вируси от левкемично болни. Американският колектив ги изолирва от кръвта на болен от левкемия и ги отнася към фамилията Ретровируси , от рода Human T Lymphatic Virus (HTLV), който уврежда един от видовете Т лимфоцити (CD4). Френският колектив изолирва вируси от лимфен възел на болен също от левкемия и ги назовава LAV (lymphatic Associated Virus). Отнася ги също към фамилията ретровируси, но от друг род – Lentavirus. Ще уточним: името на фамилията “Ретровируси”, съдържаща 3 рода, се дължи на факта, че вирусите в нея, влизайки в клетката използват собствени механизми на размножение (саморазмножаване), а не на клетката. От нея черпят само “суровия материал”. До смъртта й. Представителите на трита рода предизвикват левкемии, всеки от които уврежда по 1 от 3-та вида Т-клетки на имунната система. Получените данни от подробните изследвания на отделните колективи показват, че двата вируса са различни. Затова те си разменят щамове за сравняване.

Американският колектив съобщава, че френският вирус не се размножава в техните клетъчни култури и не принадлежи към ретровирусите, с други думи не може да бъде причинител на Спин. Френският колектив, използвайки други култури, изразява същото мнение за американския вирус. Започва спор между двата колектива, който продължава почти 10 години. Стига се и до съд. Накрая въпросът е решен от един журналист, който се промъква в лабораториите на американския колектив и разравяйки протоколите на опитите установява, че Гало лъже, твърдейки, че френският вирус не се размножава, а му слага името на техния вирус – HTLV и започва да го използва за създаване на метод за диагностика на заболяването и ежегодно получава по 100 000 долара за “откритието на причинителя на Спин”. Съставената от Министерството на здравето комисия от учени потвърждава, че действително Гало е заменил неговия вирус с френския и под името HTLV го използва за разработване на твърде скъп диагностичен тест.

Притиснат и от други допълнителни факти, Гало признава, че причинителя на СПИН е френският вирус, но не е подменил нарочно името му, а просто се е получило вътрелабораторно смесване на двата вируса, което го е заблудило. И публично се извинява. Затова на Люк Монтание и на неговата сътрудничка Франсоаз Баре Синоси (която фактически е изолирала вируса) са дадени Нобелови награди за откритието на вируса, причинител на Спин. Впоследствие името му е променено на Human Immunodeficiency Virus (HIV).

Източник на вируса.

Вирусът циркулира сред маймуните, но не им причинява заболяване. Кога е еволюирал като човешки и как е пренесен сред хората и досега не е установено. Много бързо се разпространи. В световен мащаб са починали над 15 милиона, а останалите живи инфектирани, около 40 милиона, живеят съвместно с вируса.

Как се разпространява сред хората

Вирусът не се предава при обикновено общуване, допир, ръкуване, говор, целуване, дори при съжителство със заразен в една стая. Защото не се излъчва от издишвания въздух и от слюнката. Заразяването става чрез :
– телесни течности на заразения, включващи: спермален еякулат, вагинални секреции, ректален секрет при анален секс или от прекия контакт със заразените ендотелни клетки на половите органи
– използване на игли или други инструменти, замърсени предврително при манипулации по различни поводи на заразени с вируса лица
– чрез общо използване на спринцовки от наркомани
– чрез трансфузия на кръв или кръвни продукти от заразени
– жени, инфектирани с HIV предават вируса на своите деца по време на бременността, в момента на раждането, а след това при кърменето

Клиника

Много хора, заразени с HIV продължително време (с години) не проявяват признаци и не знаят, че са инфектирани. При тези, които ги проявяват, клиниката протича в няколко фази. В първата фаза налице са грипоподобни признаци: температура, соор, обща отпадналост, разпространено подуване на лимфните възли. По-нататъшното протичане е индивидуално. У едни, симптомите изчезват и заразеният носи постоянно вируса в себе си. При други се явяват най-различни инфекции, които протичат тежко с висока смъртност ( до 60% ).

Диагноза

Клиничната диагноза е трудна и несигурна. Поради силно увредената имунна система, болните се заразяват с най-различни инфекциозни агенти: вируси, бактерии, паразити, което прави клиниката разнообразна и объркана. Точната диагнозата се поставя с молекулярните методи: ElIZA, Western Blot и PCR (Polymerase Chain Reaction).

Лечение

В последното десетилетие е постигнато ефикасно лечение под името Високо Активна Анти-Rетровирусна Терапия ( Highly Active Anti-Retroviral Therаpy – HAART)), което включва различни нуклеотидни аналози. Те потискат размножението на вируса, подобряват симптомите и удължават живота на заразения, но не водят до пълно излекуване.

Профилактика

Многобройните опити за получаване на ваксина се оказват неуспешни.

Предпазване от HIV инфекцията

Лицата, които са сексуално активни, могат да намалят съществено риска от заразяане с ограничаване броя на партньорките/партньорите. При всеки сексуален акт – полов, орален или анален, следва да се използват нови презервативи. Латексовите са сигурна защита срещу вируса. Нo никога не трябва да се използват повторно.
Всяка инжекция в лабораторни изследвания, имунизации и при други поводи, трябва да се прави винаги с нова спринцовка.

Преекспозивна профилактика

Тази профилактика се използва от лица, имащи висок риск за заразяване : съвместно съжителство със заразен съпруг или съпруга, медицинските работници заангажирани в диагностиката или лечението на заразени. Състои се от ежедневно приемане на медикаменти срещу вируса, за да намалее риска от заразяване.

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Времето за попълване изтече. Моля, презаредете CAPTCHA.

728×90 – bottom