Апелирам за повече колегиалност между лекарите

Апелирам за повече колегиалност между лекарите
468×60 – top

Брой 2/2014

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

Tzolo ZolovДоц. д-р Цоло Цолов, д. м.
Национален консултант УНГ болести

Доц. Цоло Цолов завършва Софийския медицински университет през 1971 година. От 1972 година и досега e на работа в Катедрата Уши, нос, гърло в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В момента доц. Цолов е началник на Клиниката по детска оториноларингология в ИСУЛ, където се помещава Националният център по чужди тела.
Специализирал е във Франция и Петербург. Има множество следдипломни квалификации: следдипломна работа по проблем Бронхоезофатология и бронхология, следдипломна квалификация по Трансторакална иглена аспирация и режеща биопсия на формация в белия дроб под ехографски и рентгенов контрол, по бронхоскопия, по проблем Аудиология и отоневрология, по проблем трахеобронхоскопия и езофагоскопия, по Микроларингохирургия, по Лазерхирургия в отоларингологията, по здравен мениджмънт.
Доц. Цолов има множество научни публикации на теми: УНГ болести; Чужди тела в дихателните пътища и хранопровода.
От края на 2013 година е Национален консултант по УНГ болести към Министерство на здравеопазването.

Доц. Цолов, отскоро сте Национален консултант към МЗ, но вероятно вече сте си набелязали за решаване първите от многобройните проблеми в здравеопазването?

Наистина отскоро, но работя административна дейност от 20 години, вътре съм в тази материя. Не се шашкам, само се чудя защо някои неща са лесни за оправяне, пък нищо не се решава и имам чувството, че съзнателно не се оправят.
В момента, например, Агенцията за хората с увреждания сигнализира, че на пациентите се изписват доста слухови апарати, както от частни търговци, така и от колеги, на око. Това е същият вариант както ако отидете и си купите очила на Женския пазар. Дадат ви един вестник и ако четете, айде тях. Само че има толкова слухови апарати, колкото и очила. Има специални изисквания. При нас се провеждат курсове за такива лекари. В университетските болници има кабинети, в които се изследва слуха на пациента и му се изписва съответния вид и марка слухов апарат, като акустичната характеристика на слуховия апарат трябва да отговаря на акустичната характеристика на ухото. Той не е един високоговорител, който се слага в ухото. Да не говорим, че при една част от пациентите чисто и просто ухото е пълно с ушна кал, а те му дават слухов апарат.

Под „те“ кого имате предвид? Общопрактикуващите лекари ли?

И джипита и някои други колеги. Те трябва да минат специален курс по този въпрос. Но в писането на наредбата, която е в сила от доста време, не са участвали медицински специалисти. Освен това по телевизията в различни програми се рекламират разни слухови апарати, как разни бодигардове слушат как расте тревата и т.н., но в тях не става въпрос за хора, които имат проблеми със слуха. А пък част от по-възрастните пациенти могат да чуват, но поради атеросклерозата да не разбират какво им се говори. Някой като почне да им вика на ухото, те казват – стига си ми викал, не мога да те разбера. На такъв човек какъвто и слухов апрат да му изпишеш, той няма да подейства. Освен това при част от пациентите са ефективни слуховите апарати по костен път, на други – по въздушен път в ухото, а на трети трябва да се направят така наречени импланти, изкуствените протези, които се слагат вътре в главата, грубо казано.
Харчат се големи средства в това отношение, защото като им дадат на пациентите едно псевдоизследване, на тази база Социални грижи трябва да им плати апарата. А един такъв апарат струва няколкостотин лева. Държавата се изконсумира от тези хора, част от тях съзнателно, други несъзнателно, защото не са специалисти. После идват при нас тук, искат да им дадем бележки да върнат апарата и да си вземат нов, но това вече при частния търговец не може да стане, той си е прибрал парите. В целия свят на борсата може да купите слухови апарати на килограм, китайско, филипинско производство, всякакво. Но това е същото като с очилата, на всеки пазар очила колкото искаш.
И сега ще гледаме в интерес на пациентите да въведем поне малко някакъв ред, защото в момента ред няма никакъв. Това са неща, които струват по 600-700 лв. И след една седмица или месец пациента казва искам друг, този не ми върши работа. Не му върши работа, не му е удобно защото така са му го изписали. Всеки човек има различен ушен канал, затова имаме специалисти, които правят специална тапа за ухото, в която да влезе, но да няма отзяване, защото то дори да е малко се получава ефекта на микрофонията, като при домофоните, почва да пищи и ти не знаеш кое да слушаш.

А как ще се опитате да сложите ред, какви са идеите?

Във всички университетски и окръжни болници има специализирани кабинети, лекари оториноларинголози, премнали няколкомесечна специална подготовка, които могат да гарантират със своите познания и квалификация, че този апарат човека ще го носи поне три години, толкова е гаранционният срок – между 3 и 5 години. Но хората си го носят и по десетина години, доволни са когато е подбран както трябва апарата. А тези хора никак не са малко, защото слухът може да бъде нарушен от много неща – от възрастови промени, може да е от един шамар, много често от грип, морбили, скарлатина, атакуват също ушния нерв. Всичко това може да засегне слуха частично или напълно. Наше лекарско задължение е да установим причината и да предпишем лечението. Но ако е отишъл и си купил на пазара или в някоя дрогерия един слухов апарат, за това никой от нас не носи отговорност, още по-малко трябва държавните органи да му плащат за това. Не може да няма никакъв контрол, да се харчат безконтролно средства. При условие, че не е много ясно кой какви вноски е внесъл, кой плаща, кой не плаща за здравни осигуровки. Не може закона за здравното осигуряване да не се изпълнява масово. Това не е редно.

Нали сам казахте, че се чудите защо някои неща са лесни за оправяне, пък като че съзнателно не се оправят…

Така е. В света, в Европа, хората си правят сметката. Това не може да продължава. В болница като нашата непрекъснато има здравнонеосигурени лица. И като ни кажат инспекторите, че разходите остават за сметка на болницата, какво значи това. Приходите са от лечението, а разходите остават за сметка на персонала, на нашите заплати, защото тока, водата и сметките вървят – те се теглят от банката директно. Остава персонала без заплати, или се намаляват и оттам в държавните болници заплатите са много по-ниски защото ние не можем да си подбираме пациентите. Цяла нощ идват тук – включително и пияници, хора с други заболявания събрани от улиците. Две трети от тях са без никакви осигуровки и ние ги лекуваме по закон поне три дни в спешната помощ. Но тези три дни обикновено са най-енергоемки и финансово емки. И този тежък период остава за наша сметка, не знам откъде Министерството ще намери пари да ни преведе.

Поне да не ви бият…

Това също е един въпрос, който интересува и нас, и джипитата, и всички колеги. Как може да бъдат предпазени от агресия. Бяхме свидетели само от началото на тази година на няколко такива агресии, но не чухме думата на прокуратурата. Нали вече е инкреминирано това деяние. Веднага трябва да се вземат мерки. Нашата врата един пияница я нарита и я беше счупил, защото трябвало да чака деца да се прегледат през нощта. Ами нощем като дойдат деца, те не идват от хубаво. Но затова пък често идват възрастни хора, които казват, че от три дни ги боли ухо, ама идва в 3 часа през нощта, сетили се за лекар.
Бихме искали джипитата да не съветват пациентите да идват в 8 часа вечерта в ИСУЛ, тъй като там не искат талони. Защото нашият кабинет в ИСУЛ преглежда между 60 и 90 човека на смяна, може да си представите какви прегледи са това, когато трябва през няколко минути някой да влиза и излиза. И както каза проф. Бойко Коруков, предишният директор на болницата, в едно интервю – от 100 случая прегледани само 7 са спешни. А държавата плаща. Всеки казва – аз съм спешен. На вратите пише изрично – тези, които не са спешни са длъжни да си заплатят на касата. Само че, за да определиш, че пациентът не е спешен, трябва да го изследваш. След това той си вдигне шапката и беж да го няма.
В Токуда, например, минат ли през вратата и веднага ги регистрират, да се знае кой влиза, а тук не се знае кой е тоя дето е счупил вратата. Ромите идват на групи и са агресивни като са заедно. Имаме паник бутони и много пъти се е налагало да ги ползваме, едва ли не ежедневно, трябва да дойде полиция, но тя може в това време да има други задачи някъде. По-рано имаше едно разпореждане, едно схващане, като дойде пиян човек ние му давахме болничен за три дни, защото, ако работи на кран, ще вземе да утрепе някой. Само че, по старите правила, предприятието му удържаше болничния, а не му ги плащаше. И то удръжка в смисъл какви щети е нанесъл, поради неявяване на работа. Може би и за това да се помисли. Въобще в здравеопазването има много неща, които, според мен, трябва да се дооправят.
Но на първо време нека се стремим да спазваме някои колегиални правила. Не може личния лекар да ги изпраща в ИСУЛ, защото там не искат талон. Все пак и нашето е труд. Да не говорим, че идвайки в ИСУЛ един пациент в сравнително нетежко състояние, той през това време заема мястото на човек, който действително има нужда от спешна помощ. Що за лекарски съвет е това. В 6 часа си изключват телефоните, сключили договор с някакъв медицински център, в който са оставени 1-2 студенти да се правят на доктори. Това също не е допустимо според мен.
България е страна, която имаше нелоша здравна система, която опорочихме. Ето детските ясли и градини – може ли 200-300 деца да са без медицински персонал. Ами училищата? Освен това не знаем от тези деца в детската градина и училище кои са ваксинирани, кои не. Има родители, които са се хванали за някакви видове антиваксинални учения, а в същото време после искат здравеопазването да носи отговорност за това, което се случва с децата им. И това не е редно.

Вие опитахте ли вече в Министерството да прокарате решение за някои от тези проблеми?

Опитваме се, но административното производство е малко бавно, почти всичките неща трябва да минат и през комисии в Народното събрание, защото предишните са с актове на парламента, на предишния министър. Това са закони, или наредби, които трябва тепърва да се променят и да се приемат нови. Някои от тях са от годините, когато болниците бяха държавни, а не търговски дружества. Това, което измислиха – че болниците са търговско дружество, но едните са собственост на държавата, а други на общината – това си е едно безобразие.

Бягат ли ви кадри?

Бягат. Двама души загубихме и то млади, надеждни хора, със специалност. Единият в Германия, другият в Англия. Отидоха за 20 дневни курсове и останаха. Сестрите също заминават. Останахме без 2 операционни сестри. Много опитни, няма нужда да им казваш какво да правят. А пък младите момичета за нула време научават езика. В Германия и в Австрия всяка възрастна дама има право на социален асистент с 2000 евро заплата в Австрия, зелена карта, осигурено жилище. Заминават оттук с диплома за висше образование, готови кадри и онези направо ги гълтат.
Много от персонала се ориентира и към частните звена. Естетичната хирургия се работи със здрави хора, които не представляват проблем, не са така енергоемки. Те си плащат както лечението, така и лекарствата. Освен това частните болници нямат спешни сектори, там не идват какви да е хора. А тука спешния персонал е скъпо струващ, цяла нощ поддържаш сестри, лаборатории, отопление, осветление, стерилизации. Да не говорим при какви условия работим и как се преглеждат по 60 – 90 човека на смяна.

В Клиниката по УНГ болести на ИСУЛ се помещава Националният център по чужди тела. Вие сте началник на отделение Ендоскопия. Много ли са пациентите ви?

Ние сме центъра, където единствено в страната се вадят чужди тела.
Идват деца с чужди тела от цялата страна при нас. Случаите са много и разчитаме на Детската клиника на Александровска болница, на проф. Переновска, защото при тях постъпват деца с така наречени хронични пневмонии, а то се оказва чуждо тяло, което не е разпознато. На конгресите по педиатрия аз се явявам всяка година и говоря за тези чужди тела. Проблеми имаме и с изгаряне на хранопровода със сода каустик, което не е рядко. И сега имаме двама души с пресни изгаряния. Те не са само неврастеници и луди, а често хора, притиснати от битови проблеми, които намират такъв изход да си сложат край на живота. Сега по-рядко се случва да отворят бутилка от бира и вътре да се окаже сода каустик, но тези случаи са и по-смъртоносни, две трети от пациентите умират по време на пиене на содата – било от шока, било от пробив на хранопровода, а останалата една трета я губим по болниците по време на опитите за лечение. Операциите са много тежки, малко хора могат да ги преживеят.
Цял шкаф имаме с чужди тела, които сме извадили и непрекъснато вадим от деца. Батериите са много опасни, защото изключително бързо корозират. Ако са заредени, още по-лошо – правят електрохимично изгаряне на тъканите, тъй като слюнката е добър проводник. Ако не е заредена и е стара – бързо корозира и калиевата основа почва да излиза, а това е страшна отрова.
Наскоро имахме случай с дете, глътнало голям, шлифован, елипсовиден, декоративен камък. Заради него събрахме два екипа, включително и проф. Владимиров, с общи упойки и доста време се справихме, и накрая последва едно оплакване от майката, че много са я разтакавали, че по този начин се ограбвала здравната каса, защото била ходила в Окръжна болница, там правили снимки и изследвания на детето, пратили го в Пирогов – там нова снимка, нови изследвания и накрая го пратили при нас, как можело такова нещо. И ние изрично писахме в отговора, че тя просто ни дължи живота на детето и ние сме си свършили работата. А защо е ходила на други места, това не ни интересува. И на трите места по действащите нормативни разпоредби са направили всичко за диагнозата. Но тя не е казала какво е глътнало – този полиран камък, който много трудно се хваща, специална примка използвахме, защото нашите щипки се плъзгат по него.
При възрастните хора проблем са ченетата, те не подлежат на плащане от Здравната каса, а хората просто нямат пари да ги оправят. Чупят се телчетата и ги гълтат докато дъвчат. В целия свят тези хора имат право на репарации, това е все пак медицински продукт. Работят му в зъба без упойка, пациентът ухапе стоматолога за пръста, той го изпусне и готово – влиза в дихателните пътища.
На деца с два зъба в устата им дават семки и фъстъци. Стотинки от хранопровода сме вадили. И половината от хората не ни казват, или нямат представа за какво става дума. В рамките на един месец пристигнаха две деца глътнали безопасни игли. Извивам ги със специална щипка вътре в хранопровода, за да мога да ги извадя, защото те са като рибарска кука, ще му измъкна хранопровода иначе. Но всичко това се прави на сляпо, защото тръбата е малка, щипката е вътре, нямаш начин за оглед, ние нямаме някаква специална оптика. Закачили им с тези игли червени парцалчета против уроки, те докопали парцалчетата, изяли ги, а безопасната останала в хранопровода и в двата случая едно и също. В единия случай му го закачили над кошчето, в другия – на ръкава на дрешката.
Възрастните, понеже са и без зъби, като има някой плосък кокал го гълтат, защото не го усещат, а ако са изкарали и някой инсулт всичко им е безчувствено. Не знаят какво гълтат – и протезата също. В едно дете на 10 години, което ни изпратиха от Александровска болница, в десния главен бронх, като направихме бронхоскопията, и накрая с обща упойка с много мъка извадихме детско сметало – и телта и топчетата. От нова година дете глътнало звездичка, лепнала му се в устата. Шахматна фигурка има в колекцията ни, какво ли не.. И при две трети не знаем какво да очакваме.
Сектора е тежък. Всичко се прави с обща упойка, макар че апарата ни е от 1965 година. Една щипка струва по 300 евро и повече, а ние нямаме ресурс. Получихме един апарат от Българската Коледа. Сега бихме искали да подновим и апарата за обща анестезия, само че тази година било тематично събирането на пари в Българската Коледа. Това е благотворителна инициатива, а не да попълва дупките в Министерство на здравеопазването.

Какво друго има като зачестили заболявания?

Карциномите на дихателните пътища и специално на гърлото. Те са доста напоследък, защото хората нямат възможност да пътуват често до Окръжни болници и се лекуват от кашлици и болки в гърлото по различен начин, а се оказва, че пропускаме добрия момент за операция от рак на гърлото.
И затова казваме на лекарите, които идват на специализация – един пациент, който 20 дни го лекуват с гърло, с подобрение, с влошаване, най-добре да го изпратят при нас, да го видим какво е. Защото, ако е една ангина все трябва да мине за 20 дни. А щом продължава повече от това време, трябва вече да го изпратят на специалист. Ама изпращането зависи от направлението, може да няма, ами пътните разноски, ами другите харчове докато дойде до София. Ето така нещата се натрупват. Освен това масата частни кабинети нерядко не дават добра квалификация. Тежката артилерия са болничните звена и все още това са окръжните и общински болници. Но има градове, които останаха без ушни клиники, закриха ги, например Търново. Има няколко души на частна практика и те всички на възраст около 60 години, това са старите кадри, много квалифицирани. Сега аз ако изляза оттук, в момента няма кой да ме замести, защото е тежка работа, работа с деца, деца с чужди тела, на годинка, под годинка. Сега готвим един колега, изпратили сме го на курс. Но хората вече се научиха да мислят кое колко струва. Какво му струва тук да трепери цяла вечер за едно бебе, докато му извади чуждото тяло. И да вземе 400 лв. Ако оперира един нос в частната клиника ще вземе 1200, нали?

Разговора води:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom