Фармацевтични грижи относно оптимизиране на лекарствената терапия при пациенти в детска възраст

Фармацевтични грижи относно оптимизиране на лекарствената терапия при пациенти в детска възраст
468×60 – top

Брой 6/2012

Доц. В. Петкова, доц. И. Николова, проф. Н. Данчев
Фармацевтичен факултет, Медицински университет-София

Лекарите и фармацевтите носят огромна отговорност за осигуряване на желаните резултати от лекарствената терапия. Тази роля изисква преориентация на фармацевтите от лекарствосвързани дейности към дейности, фокусирани към самия пациент. Процесът зависи от способността на фармацевта да комуникира правилно с пациента, а именно да създава доверие, да успее да убеди пациента да обсъжда лечението си с него и да му помогне да постигне терапевтичните цели, които са си набелязали както здравните специалисти, така и самите пациенти. Фармацевтът играе основна роля при избора на ОТС лекарства, начина им на приложение и предотвратяване възникването на възможни нежелани лекарствени реакции.

Оптимизирането на лекарствената терапия има за цел да създаде ефективна терапия, съобразена с индивидуалните особености на всеки конкретен пациент. Една от основните специфики в терапията на децата е индиректната комуникация чрез посредничеството на родителите. Доколко терапията ще бъде успешна, зависи от много фактори, като: основно заболяване, възраст на детето, лекарствена форма, път на приложение, вкус, доза и спазване на предписания дозов режим, съпътстващи заболявания, съпътстваща терапия. Една от най-важните задачи на фармацевта е да създаде доверие в родителя на болното дете и да го убеди стриктно да спазва предписаната лекарствена терапия. Оптимизирането на терапията при децата набляга върху проблемите, свързани с дозирането, прилагане на подходяща лекарствена форма и предотвратяване на НЛР и лекарствени взаимодействия.

Децата формират една от най-големите групи пациенти, консултирани от ОПЛ. Децата се разделят на следните възрастови групи:

  • новородени (от раждането до 1 месец)
  • кърмачета (1 месец – 2 години)
  • деца (2 – 6 – 12 години)
  • юноши (12 – 18 години)

Лекарствената терапия на болното дете трябва да се пригоди съобразно физиологичните особености на подрастващия организъм. Детският организъм се различава от този на възрастните с 2 основни физиологични процеса – растеж и развитие, които се отразяват върху фармакокинетиката и фармакодинамиката на лекарствата, с характерни терапевтични и токсични ефекти за тази група пациенти.

Причини за неспазване на предписания терапевтичен режим

При немалка част от деца пациенти се наблюдава неправилно приемане на предписаните лекарства, нередовен прием или спиране на приема. Най-основните причини за това са:

– симптомите на заболяването изчезват още в началото на терапията;
– появяват се нежелани лекарствени реакции;
– примерното лекарство не проявява веднага своята ефективност;
– режимът на приемане е твърде сложен за прилагане по време на работния ден на родителя;
– лекарствената форма е трудна за приложение;
– лекарството е с неприятен вкус или мирис.

За оптимизиране на лекарствената терапия е нужно индивидуализиране на терапията за всеки отделен пациент. Нужно е да се сведе до минимум броят на предписваните лекарства. При възможност е най-добре да се предпишат само няколко (най-добре едно) лекарства със силно действие, с малко странични ефекти, в удобна и лесна за приложение лекарствена форма, с лесен режим на приемане (веднъж или два пъти на ден) и за възможно най-кратък период от време.

Създаване на добри взаимоотношения лекар – пациент – фармацевт

Такива взаимоотношения се създават посредством зачитане на чувствата и вижданията, разбиране и желание за започване на диалог, което дава възможност на пациента да се чувства като равноправен партньор в процеса на терапията. Пациентите, в този случай родителите на пациента, имат нужда от информация, инструкции и предупреждения, за да може посредством придобитите познания те доброволно да се включат в терапията, да я изпълняват добросъвестно, както и да придобият нужните им умения за правилното й прилагане. Информацията трябва да бъде поднесена ясно, на обикновен език, с възможност за изясняване и повтаряне на по-важните аспекти от терапията:

– Ефекта от даденото лекарство
– Защо е нужно лекарството
– Кои симптоми ще изчезнат и кои не
– Кога се очаква да се появи ефектът от лекарството
– Какво би станало, ако лекарството не се приема правилно
– НЛР

Какви НЛР може да се проявят
Как да се открият
Колко дълго продължават
Колко са сериозни в своята същност
Какво противодействие може да се предприеме
Инструкции
Как да се приема лекарството
Кога да се приема лекарството
Колко дълго да се приема лекарството
Как да се съхранява лекарството
Какво да се направи с лекарствата, които са останали
Предупреждения
Кога лекарството НЕ трябва да се приема
Каква е максималната доза
Защо трябва да се приеме пълният курс на лечение
Бъдещи препоръки
Кога родителят да посети отново лекаря или фармацевта
При какви обстоятелства да избърза с второто посещение
От каква информация ще се нуждае лекарят/фармацевтът при следващата среща
Яснота
Дали всичко от гореспоменатото е изяснено
Дали родителят е в състояние да повтори по-важната част от дадената информация
Дали родителят има някакви въпроси.

Тези 6 точки са доста дълги за изпълнение за всяко дете пациент. Липсата на достатъчно време би попречила за пълното провеждане на фармацевтичните грижи в аптеката. Но изпълнението на така споменатите стъпки би спомогнало за повишаване на доверието между родителите на детето и фармацевтите и оттам биха довели до доверие към предписаната терапия и до постигане на оптимални терапевтични ефекти.

Заключение

Децата боледуват от различни остри и хронични заболявания, като 25% от тях приемат средно по три лекарствени продукта дневно. Нужна е намеса от страна на здравен специалист за предотвратяване на поява на евентуални алергии, лекарствени взаимодействия, както и от нежелани лекарствени реакции. Едва половината от родителите винаги изпълняват стриктно предписаната от лекаря терапия, което е предпоставка за участието на фармацевта в създаване на доверие в родителя на болното дете и подобряване на предписаната лекарствена терапия, особено при ОТС продуктите. От друга страна, родителите имат доверие във фармацевта, склонни са да се консултират с него при закупуване на лекарства и считат, че той е здравният специалист, който може да им помогне при прилагането на индивидуална и оптимална лекарствена терапия. Това е предпоставка за по-лесно осъществяване на обратна връзка между фармацевт и родител и мониториране на лекарствената терапия. Най-ефективният начин за мониторирането на лекарствената терапия от страна на фармацевта е при повторна среща. За съжаление твърде малък процент фармацевти отделят достатъчно време за анализиране на всеки конкретен случай и изготвяне на ефективен терапевтичен план, но по-голямата част от тях са склонни да консултират родителите, което показва желанието им да се включат активно в оптимизирането на лекарствената терапия на децата.

Библиография

1. Anon. Prescribing for children. MEREC Bulletin 2000;11: 5-8.
2. Aucoin RG, Buck ML, Dupuis LL, Dominguez KD, Smith KP. Pediatric pharmacotherapeutic education: current status and recommendations to fill the growing need. Pharmacotherapy. 2005 Sep;25(9):1277-82.
3. Baber N, Pritchard D. Dose estimation for children. Br J Clin Pharmacol 2003;56:489-93.
4. Dart RC, Paul IM, Bond GR, Winston DC, Manoguerra AS, Palmer RB, et al. Pediatric fatalities associated with over the counter (nonprescription) cough and cold medications. Ann Emerg Med 2009;53:411-7.
5. Joshi SV. Teamwork: the therapeutic alliance in pediatric pharmacotherapy. Child Adolesc Psychiatr Clin N Am. 2006 Jan;15(1):239-62.
6. Kai J. Parents’ difficulties and information needs in coping with acute illness in preschool children: a qualitative study. BMJ 1996; 313: 987-990
7. Matsui DM. Drug compliance in paediatrics: clinical and research issues. Pediatr Clin North Am 1997; 44(1): 1-14
8. Meyers RS, Costello-Curtin J. Implementing a pediatric pharmacy educational program for health-system pharmacists. Am J Pharm Educ. 2011 Dec 15;75(10):205.
9. Niederhauser VP. Prescribing for children: issues in pediatric pharmacology. Nurse Pract. 1997 Mar;22(3):16-8, 23, 26-8 passim.
10. Novak, E., & Allen, P. J. (2007). Prescribing medications in pediatrics: Concerns regarding FDA approval and pharmacokinetics. Pediatric Nursing, 33, 64-70.
11. Sanghera N, Chan PY, Khaki ZF, Planner C, Lee KK, Cranswick NE, Wong IC. Interventions of hospital pharmacists in improving drug therapy in children: a systematic literature review. Drug Saf. 2006;29(11):1031-47.
12. Yin S, Blair R, Green J, Dart R. Child Abuse with Cough/Cold Medications. Clin Toxicol 2009;47:761.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom