Микробната резистентност е феномен, който властва и при животните и при хората

Микробната резистентност е феномен, който властва и при животните и при хората

Брой 1/2016

Проф. д-р Христо Даскалов
Заместник-председателят на Селскостопанска академия

Микробната резистентност е феномен, който властва и при животните и при хората. Това са две взаимосвързани неща, защото ние се храним с месото, млякото и всички останали продукти, които получаваме от животните. Антибиотиците са основна съставка на антимикробните средства, използвани при тях, и затова те са също прицелната точка на Европейската комисия. Този приоритет беше формулиран през 2011 година, направен беше план за действие за решаването на този глобален проблем, за да не се върнем във времената на нашите баби и дядовци, когато една обикновена пневмония е коствала живота на десетки и стотици хора.
Мерките, които се вземат в различните европейски страни са различни. В някои от тях има действително големи постижения. Бих споменал Нидерландия като добрия пример и първенец в Европейския съюз. За период от 4 години Холандия, например, успя да редуцира употребата на антибиотици с 50% , без да пострада животновъдството и да се намали производството от птици и свине. Там през 2010-2011 г. колегите се бяха хванали за главите като калкулирали колко грама антибиотици отиват за производството на един килограм животинска продукция.
България, като страна-членка, участва от миналата година в изпълнението на приета от ЕК програма за мониторинг на салмонели, ешерихия коли и ентерококи в сферата на животновъдството. От предварителните данни можем да кажем, че ситуацията у нас не е добра, меко казано. Това е проблем на повечето източно европейски и южноевропейски държави. По отношение на някои микроорганизми сме на първите места, по отношение на други не сме най-лошия случай.
На 10 септември 2015 г. бяха публикувани правилата за правилна употреба на антимикробни средства и във ветеринарната сфера за страните членки на ЕС. Предстои у нас Агенцията по безопасност на храните, заедно със заинтересования бизнес да разработи и наша специфична програма за правилна употреба на антимикробните средства.
Хубавото е, че микробната резистентност не е взривоподобна ситуация, тя се развива постепенно, т.е. имаме запас от време и ако сме разумни, прагматични хора, бихме могли да намерим добрите решения. Още повече, че има добри примери. Някои от нашите партньори от другите страни могат да ни бъдат изключително в помощ, защото нашето животновъдство вече е доста сходно с останалите страни. Много от животните, които се внасят идват от Холандия, Германия, Франция, където има вече действащи такива системи за правилна употреба. За да можем да запазим в крайна сметка антибиотиците като един стратегически ресурс за борба със заболяванията при хората и при животните респективно.

Преди години в България антибиотици се даваха като хранителна добавка в животновъдството

В ЕС това е забранено. Втората масова употреба на антибиотици е за профилактика срещу някакво заболяване. Сега и тя е сведена до минимум. Но ако някой иска да злоупотреби с антибиотиците, прави го с това обяснение – профилактирам еди-каква си инфекция. Дори когато наистина се налага заболели животни да се лекуват с антибиотици, те трябва да бъдат поставени под контрол, именно за да не възниква лекарствена резистентност. Защото една част от тази резистентност се предава на останалите животни, а пък половината от резистентността в болници се дължи на употреба на антибиотици във ветеринарната медицина.
Формулирайки, че ние имаме проблем, трябва да се разбере, че това е проблем на всички – и на богатите и на бедните. Той е проблем всеобхватен, не е само на живущите в България, а и на тези, които идват у нас като туристи. Той е проблем, който стои и извън обхвата на чисто заразните болести. Защото когато говорим за микробната резистентност, например най-баналния микроорганизъм – Ешерихия коли, аз наподобявам кошче за боклук, което събира всички генетични мръсотии вътре в себе си и после има способността да ги предава на всички останали свои роднини от семейство ентеробактерии. И това е най-баналният микроорганизъм, всички ние го имаме и той е полезен за нас. Но когато ние с месото, с млякото, с рибата или с кой да е хранителен продукт, поемем няколко клетки, ние ще си заселим тези микроорганизми в нашия храносмилателен тракт. След това, ако приемаме по някакъв повод най-обикновен антибиотик и не се доизлекуваме, какво става? Ще направим едно тотално микробиално почистване на онези микроорганизми, които нямат резистентност и ще оставим тези няколко клетки да живеят и да се размножат. И след тази инфекция всъщност ние вече ще сме се заселили с клетки, които са резистентни. След това ще отидем в първия ресторант, няма да си измием ръцете както трябва и вече ще сме заселили приборите, с които сме се хранили, чиниите…,т.е. няма граница между животните и хората. Ще отидете при ветеринарния лекар да ви лекува кученцето, това е толкова опасно колкото вие самите като отидете в болница.

Това е един свят без граници. Затова, когато се прави усилие да се реши проблема, то трябва да бъде всеобхватно, разумно и прагматично

Резистентните микроорганизми са с нас, те ще идват и с мигрантите, с туристите, с огромните количества суровини, които българската промишленост преработва и от трети страни и от нашите европейски партньори. Защото 70-80% от това, с което се храним всъщност не е произведено в България, а някъде по широкия свят. Ние тук се опитваме да правим ограничения, да очертаваме стратегии, но някои страни като Китай, Индия, Бразилия и т.н, искат икономиките им да растат за сметка на нарушаване на тези най-тривиални изисквания за употреба на антибиотици.
И ако в нашата страна вече от години е забранено да се използват антибиотиците като се влагат във фуражи, в много страни това не се прави. И те спазват само един елементарен 7 или 10 дневен карантинен период преди клането на животното и толкова. Така че проблемът действително е много всеобхватен.

Към кои микроорганизми България е на челни места по резистентност и как се отразява това

Резистентност има само към някои от антибиотиците. Но действително към по-старите антибиотични средства – тетрациклин, ампицилин, налидиксинова киселина, ципрофлоксацин, у нас има много големи проблеми. Примерно към птуло бактериум – един от микроорганизмите, които ние тествахме, имаме до 90% резистентност при изолатите, 110 на брой, които сме докладвали. На практика от 110 при 100 ние имахме резистентност към тези препарати.
Но в същото време трябва да кажа, че по-развитите страни имат проблеми с херба пенелите, а у нас не намерихме нито един щам салмонели или ешерихия коли, изолирани от птици, които да имат резистентност.
Това, което сега получаваме като резултати от свиневъдството говори, че там нещата с карбапенемите не стоят особено добре. Така че на практика имаме резистентност към едни антибиотични препарати в птицевъдството, към други в свиневъдството. Сега ще видим резултатите и в говедовъдството. Така ще добием една обща представа и ще можем след това да вържем с колегите тяхната резистентност в медицината с тази, която има в нашата животновъдна практика.
555

Да погледнем нещата в другата половина на микробната резистентност – животновъдството и производството на храни

Там също се получава едно глобално противоречие. Ние нямаме проблема с болниците, както при хората, но пък бизнесът с антимикробни средства е много сериозен и във ветеринарната медицина. Аз съм в работната група по микробна резистенция към ЕК и имах възможност в Брюксел да участвам в две от заседанията. Единият път дойде делегация на Асоциацията на производителите на птиче месо. Никой от тази Асоциация в нито една страна членка не иска да харчи много пари за лекарствени препарати. На следващия път дойдоха пък представители на индустрията, която произвежда тези ветеринарно-медицински препарати.
Ситуацията с микробната резистентност е абсурдна – едните се радват , другите страдат. На едната асоциация парите й изтичат да купува ветеринарно- медицински препарати и реализира по-малки печалби от продажбата на птиче месо, а ние всички искаме да консумираме колкото се може по-чисто птиче месо. В същото време производителите на ветеринарно-медицински препарати реализират все по-големи продажби. Явно в тотално обществен план ние трябва да започнем да гледаме на нещата не само от гледна точка на либерализма в икономиката, защото
не може така да продължава. Моите колеги – ветеринарните лекари, се радват когато продават лекарства, а би трябвало системата да стимулира другото – да има профилактика, превенция и биологична безопасност, т.е да направим така тези салмонели, кампилобактерии и т.н. да не проникнат в животновъдните ферми и въобще да не прилагаме антибиотици. Обществена тайна е, че като има бактерийки в даденото стадо, почват да го третират с антибиотици, за да си решат проблема поне с тази партида животни. Дали го декларират или не е друг въпрос , но това са реалностите, защото в България дори не си застраховаме понякога животните.
това е глобален проблем и аз като специалист съм на страната на производителите на месо.
Хубавото е, че микробната резистентност е поправим проблем, защото това са генетични структури извън ДНК. Не е неразрешим, но иска много голямо усилие.
За лабораториите в сферата на храните също стои този проблем. Има страшно много лаборатории и се въртят доста сериозни печалби. Но съм много скептичен по отношение на сигурността, която трябва да се роди в обществото.
При производството на пилешко месо в която и да е страна, понякога има третиране с антибиотици, но това което се продава вече на пазара е без антибиотици. Но това не променя факта, че в пилешкото месо може да има бактерии с резистентност. Един бройлер живее около 30-40 дни. Може да бъде третиран в първите дни, но всеки препарат има карентен срок, т.е. излъчване от организма. Така че остатъци в месото може да няма, но проблемът микроорганизми с резистентност си стои. Защото те като станат резистентни продължават да си живеят. После, когато обработваме пилешкия труп, има замърсяване и ако месото не се изяде достатъчно добре опечено, или когато го разрязваме си пипнем устата, можем да си вкараме няколко клетки в храносмилателния тракт. Това е като серийните убийци – те живеят сред нас, но в един момент идва ситуация, когато могат да се реализират. И като изтребим всички нормални чувствителни ешерихия коли, ще останат тези ненормални с резистентност, те ще заемат мястото на нормалните и ще имаме една микробна популация, която е резистентна в цялост.
Има нормативен документ, трябва да бъде дискутирано прилагането му с производители от всички сектори, с фирмите-производители на препарати, да стиковаме нашите данни и нещата биха могли да стартират в добра посока.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom