Брой 5/2020
Проф. д-р Христо Одисеев, дм.дмн.
Първата констатация на очните увреждания са описани в 1900 година още в рековалесцентната фаза на болните. След епидемията в Демократичната Република Конго в 1995 г., лекарите изследват 20 преживели и констатират очните увреждания още на втория месец след изписването от болницата.Четири от тях са имали очни болки. чувствителност на светлина, загуба на визоална острота и увеити. При друга епидемия, тази в Уганда в 2007 г, при преглеждане на 49 преболедували (по точно останали живи), очните промени продължават до 2 години след боледуването. Освен загубата на памет, ставни болки, смущения на съня и загуба на слуха, тези лица съобщават за замъглено зрение и болки зад очите.
По-късно проучването на 8 пациента, лекувани за Ебола в американска болница, се установява, че 6 от тях страдат от еболни симптоми 4 месеца след изписването. Те имат неврологични и психични проблеми, включващи депресия, загуба на памет и очни смущения, включващи замъглено зрение и болки зад окото.
Но тези резултати, проучвани по инициатива на отделни изследователи са проведени спонтанно и непълно. Не се провеждат изследвания и относно изясняване механизма на увреждането от вируса.
Затова, по инициатива на Световната здравна организация, в началото на 2015 година бе сформиран международен колектив, под ръководството на професор Jafier Sallah с задача да проследи в продължение на 5 години здравното състояние на преболедувалите от Ебола и да се изясни механизма на уврежданията. Проучването е проведено в Либерия, най-засегната от болестта.
От оцелелите над 1500 болни, доказани лабораторно, колективът регистрира над 1000 желаещи да участват в проучването. Според програмата, всеки пациент трябва да бъде прегледан 2 пъти в годината и при нужда изследван и лекуван. Всеки участник следва да доведе 6 близки, роднини или приятели, не боледували, с които контактува постоянно, за да служат за контролa. Те ще бъдат изследвани трикратно през целия период, за евентуално заразяване от преболедувалия.
В края на настоящата година колективът представя доклад пред СЗО за резултатите от проучването. При първият преглед, данните са ужасни: 60% от оцелелите имат очни проблеми, 53% имат мускулни и ставни болки, 68%, неврологични проблеми, 75% страдат от глвоболие, 75% са в депресия и повече от половината са с паметна загуба и трудно предвижване. Един от четири преживели има промяна на зрението. При подробното проучване на очите 10% имат увеити и подуване на средният пласт на очните стени.
Проучвания върху механизма на уврежданията.
Подобни симптоми са описани и по-рано при заболявания, причинени от други вируси. Един от тях е вирусът на Спин. В 1980 г при появата на ХИВ, учените започнаха проучвания върху механизмите на симптомите на болестта. Затова изследователите се обърнаха към проучване на резултатите от изследванията на ХИВ. Макар че Ебола не е ретровирус, проучванията от ХИВ допринесоха много за изясняване на нервните увреждания при Ебола. Изследователите бързо адаптираха резултатите от ХИВ върху Ебола. Те се двоумяха дали уврежданията при Ебола се дължат на прякото действие на вируса върху нервните клетки или са резултат на отговора на имунната система към инфекцията. Накрая се оказаха че и двата механизма са допустими. Например ХИВ инфектира имунните клетки в мозъка, наречени макрофаги. След заразяването им, последните отделят цитокини, малки протеини, които са силно токсични за нервните клетки. Тези химически продукти изпълняват връзка между клетките и разнасят инфекцията. Проучвания върху маймуни показват, че тези клетки, заразени от ебола вируса, излъчват в изобилие цитокини, които се разнасят из мозъка и цялото тяло. С това могат да се обяснят симптомите : главоболие, загубата на памет и смущенията в походката.
Някои автори провеждат изследвания, използвайки други вируси за обяснение на изключителната умора, констатирана при преболедувалите от Ебола. Проучванията върху пациентите болни от Денга и Епщеин – Барр показват,че и те страдат също от този симптом. За техен причинител, те считат също споменатите цитокини.
Болките на ставите е също един от постоянен симптом на синдрома Ебола. В проучванията през 1995 г на епидемията в Конго около две трети от пациентите изпитват болки в ставите в продължение на 2 години след оздравяването. Подобно е положението и след епидемията в Уганда.
Късчета от имунни протеини навлизат в ставното пространство на коленните , бедрените раменните и останалите стави и причиняват възпаление, придружавано често с подуване на ставите. Други компоненти на имунната система, включително антителата, също навлизат в ставните пространства и могат да бъдат използвани като материал за диагностика на ставните болки. След епидемията в Конго, изследването на преживелите с коленни болки съдържат високи нива на антитела, докато при тези без болки липсват. Други протеини могат също да причиняват коленни болки, например: протеини от разпадащи се тромбни напластявания в кръвта. Като причинител на болките се описва и възпалението предизвикано от инфекция с Neisseria meningitidis.
СКРИТИТЕ МЕСТА НА ВИРУСА ЕБОЛА
За очните симптоми на синдрома на Ебола изследователите считат също, че са резултат на имунния отговор срещу Ебола вируса. Още по злокобна е констатацията, че вирусът се размножава в очите, без да излиза в кръвта. Размножението в очната ябълка е сигурно място за скритото им размножение и атакуване на имунната система. В един от оцелелите пациенти е открито гъмжило от вируси. Американския лекар Ian Crosier заболява от Ебола по време на работата му в Сиера Леоне. По- малко от два месеца след изписването му от американската болница,където е лекуван, почувства болка в лявото око и лекуващия го лекар отбелязва че склерата му от синя се променила в зелена. Когато той източил материал от нея, били открити Ебола вируси. Изследването на кръвта такива не били установени.
Очната ябълка не е единственото скрито место за вируса. Тестирането на ликвора и на коленни хрущелни частици също доказало наличие на вируси. Следователно по този начин вирусът се скрива от нападението на имунната система. Скритите резервоари могат да се обяснят как болната медицинската сестра Pauline Cafferkey , изписана като оздравяла, с негативна кръвна картина за вирус ,след една година и 8 месеца от изписването от болницата, заболява повторно и заразява сина си.
При тестирането на сперматозоидите на боледували и оцелели, след месеци от изписването им от болниците, се открива наличие на вирус Ебола.. От началото на появата на епидемиите в Западна Африка, СЗО препоръчва, пациенти, преболедували от Ебола да правят защитен секс, най малко три месеца след негативния кръвен тест. Тази препоръка се базира на откриването на вирус 82 дни след оздравяването, по време на епидемията в Конго през 1995 година.
Обаче по време на Западно африканската епидемия, ебола вирусът е преживял в сперматозоидите в някой от оцелелили много по-дълго време, повече от година след острата инфекция. На конференция в Бостон Fallah изнеся данни за намиране на вирус в спермато-зоидете 18 месеца след заразяването. В някои мъже вирусът изчезва и се появява наново след година. Новите препоръки на СЗО сега са да не се прави беззащитен секс с година и да се изледват сперматозоидите периодиченo.
През ноември 2015 година в монровския си офис Fallah регистрира жена преболедувала oт ебола, чийто дете е мъртвородено, с наличие на вируса в тялото му. Майката декларира, че не е имала контакт с болен, оцелял от ебола мъж. Това показва че детето е зараено още като ембрион от майката носителка на скрит в нея ебола вирус. Fallah счита, че вирусът може да преминава и през плацентата. През март 2015 г жена е починала от Ебола, която е имала полов контакт с мъж преболедувал преди 6 месеца и изписан здрав. Тестирането на кръвта на мъжа било отрицателно, обаче от сперматозоидите му е изолиран вирус. Това, че вирусът може да персистира в тях след отзвучаването на всички симптоми, дори и при негативна кръв е тревожен факт. Ако вирусът е скрит в индивида , който изглежда напълно здрав, може наново да се появи и като искра да запали епидемия.
„Обаче намирането на геном, или частица от негова РНК в секрет на преживял, не показва че той е заразителен. Откриването на синдрома след ебола, е голямо постижение, но жалкото е, че не знаем колко време продължава . Това което тревожи е, че тези нови открития поставят петно върху оцелелите. Те преживяват достатъчно, но остават молепсани. Всички хора, близки, познати и непознати, бягат от тях, от страх да не ги заразят“, заключава Fallah.
