Fucidin H и Fucicort – по-добрият избор при лечение на атопичен дерматит и екземи

Fucidin H и Fucicort – по-добрият избор при лечение на атопичен дерматит и екземи
468×60 – top

Брой 3/2011

Д-р Даниела Грозева
докторант в Клиниката по кожни и венерически болести, Университетска болница, Плевен

АД представлява хронично възпаление на кожата, което възниква у хора от всички възрасти, но най-често засяга деца. Заболяването се характеризира от силен сърбеж и ход на заболяването с екзацербации и ремисии. АД засяга около 10% от децата (1). Атопичният дерматит (АД) е полигенно унаследявана хронично-рецидивираща екземна болест, израз на своеобразна, неадекватна реакция на имунната система към факторите на околната и вътрешната среда на организма. АД е най-ранно проявяващата се компонента на атопичния симптомокомплекс, който освен промени по кожата и лигавиците включва и такива в дихателната, храносмилателната, сърдечносъдовата и централната нервна система (2). Честотата на АД се е удвоила и утроила в индустриализираните страни през последните 3 десетилетия; засегнати са 15 до 30% от децата и 2 до 10% от възрастните. Това заболяване често е белег на атопична диатеза, която включва астма и други алергични заболявания. АД често започва през ранна детска възраст (т. нар. АД с ранно начало). От всички случаи на АД 45% започват през първите 6 месеца от живота, 60% започват през първата година и 85% – преди 5-годишна възраст. Заболяването може да започне и в зряла възраст (т. нар. късно начало на АД). Интактният епидермален слой е предпоставка кожата да функционира като физична и химична бариера. Нарушението в бариерата, което причинява увеличена трансепидермална загуба на вода, е главен признак на АД. Хистопатологичните промени не са специфични и затова рутинната хистология не е подходяща за основен диагностичен метод при АД. Диагнозата атопичен дерматит се поставя основно клинично. Критериите на Hanifin и Rajka от 1980 г. все още се използват като основни при поставяне на диагнозата АД (3). Авторите определят като задължителни 3 от общо 4 основни критерия, необходими за поставянето на диагнозата – сърбеж, типична морфология и разпространение на кожните промени в зависимост от възрастта, хроничен или хронично-рецидивиращ ход на заболяването и лична или фамилна анамнеза за атопия. Освен 3-те големи критерия за диагнозата е необходимо допълнение и от 3 малки критерия

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom