Комисията по здравеопазването прие Националната здравна стратегия 2030 от третия опит.
Припомняме, че през 2023 г. депутатите я върнаха за преработване в Министерството на здравеопазването, а в началото на тази година решиха да се създаде работна група от парламентарно представените партии, експерти от МЗ и всички заинтересовани страни, за да бъде създаден действително работещ документ за оставащите 6 години.
В крайна сметка след две публични, три онлайн заседания на групата и четири редакции днес Здравната стратегия получи почти пълно одобрение. Против нея се обявиха само представители на ИТН и „Възраждане“, които заявиха, че генерално Стратегията противоречи на тяхното разбиране за развитие на сектора. От „Възраждане“ заявиха, че тъй като документът им е бил представен днес, не са имали възможност да се запознаят с него и съответно не могат да говорят с конкретика. Проф. Андрей Чорбанов от ИТН пък каза, че я е прочел, но не е имал възможност да получи мнението на експертите в партията си и затова можел да говори само от свое име. Той беше категоричен, че каквото и да е записано в стратегията, всичко зависи от това какво ще реши финансовия министър, който и да е той.
По време на заседанието бяха приети още две изменения, въпреки окончателния вид на документа. По предложение на проф. Елисавета Наумова, член на Експертния съвет по клинична имунология, беше прието да бъде записано, че ще се разработи и приеме национална програма за опазване на имунното здраве на населението и превенция на имуномедиираните болести в Република България и че международното сътрудничество в областта на донорството и трансплантациите ще бъде разширено не само с обмен на органи, но и с обмен на тъкани и клетки.
Кои са новостите в Стратегията
По отношение на извънболничната помощ в окончателния вариант на Здравната стратегия е записано, че до 2030 г. ще постави акцент върху развитието на системата и дела на извънболничната медицинска помощ, като ще бъде въведена холистична система, основана на популационен и географски критерии, за класифициране на лечебните заведения в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздуха. В средните населени места с население до 25 000 души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи).
Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения.
В болничната помощ е прието, че населението от цялата страна ще има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в 28 областни града. Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхватът на най-квалифицираното болнично лечение. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология. „Конкуренцията между лечебните заведения дава възможност за постоянно подобряване на качеството на здравните услуги“, пише в Здравната стратегия.
Ще продължи процесът по модернизация на инфраструктурата на извънболничната и болничната част на системата за спешна медицинска помощ, започнат по проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ 2014-2020 г. С особен приоритет за периода на действие на Стратегията ще бъдат инвестициите в надграждане на системата с възможност за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, в съответствие с данните от анализа и картирането на дългосрочните нужди от здравни услуги и инвестиции в спешната медицинска помощ, направени в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. Оказването на спешна медицинска помощ по въздуха ще функционира по модел, сходен с моделите на страните членки на ЕС, отчитайки световния опит и особеностите на националните ни ограничения и изисквания. Тя ще се основава на практиката на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) и ще предоставя квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух.
Във връзка с развитието на лекарствената политика в Стратегията е записано, че ще се въведе дефиниция за здравни потребности от лекарствено лечение. Специализираната електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) ще бъде интегрирана към Националната здравноинформационна система (НЗИС) като това ще позволи гарантирането на доставката на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, от притежателя на разрешение за употреба през притежателите на разрешение за търговия на едро до конкретна избрана от пациента аптека при наличието на лекарско предписание. В аптеките пациентите ще могат да заявяват предварително предписаните им лекарствени продукти, фармацевтите ще могат да правят поръчки за конкретен пациент през НЗИС, а притежателите на разрешение за употреба и притежателите на разрешение за търговия на едро чрез оптимизиране на логистичния процес гарантирано ще доставят лекарствените продукти до избраната от пациента аптека.
Ще се създават условия, след оценка на въздействието, за въвеждане на прогенерична лекарствена политика, която е основана на насърчаване на ефективната конкуренция чрез ускорено навлизане и широка употреба на генерични и биоподобни лекарствени продукти след изтичане на ексклузивитета.
Записано е и, че ще се разработят мерки, след анализ на въздействието, за ефективно антимонополно и антикартелно законодателство насочено към участниците в лекарствоснабдителния процес с цел осигуряване на равен достъп до лекарствени продукти на всички търговци на едро и дребно.
„Необходимо е да се предприемат мерки за по-пълноценното използване на магистър-фармацевтите като здравни специалисти по отношение на проследяване на ефикасността и безопасността на терапията, както и по провеждане на дейности по скрининг, неинтервенционални изследвания и промоция на здравето. В този смисъл са необходими действия по остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт. Достъпът на пациентите до лекарствени продукти и фармацевтични грижи да не се ограничава от финансовите условия и обвързаности между производители, търговци на едро и дребно, като бъде продължена политиката по ограничаване на хоризонталната и вертикалната интеграция“, пише още в Здравната стратегия.
Финансирането
По време на заседанието на комисията днес липсваше представител на Министерството на финансите, но от последната редакция на Националната стратегия личи, че е постигнато съгласие по отношение на финансирането й. Отпаднала е конкретната сума, необходима за реализацията на записаните цели и политики, а вместо това е записано, че „Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация“ ще струва около 4% от общата инвестиция за периода; „Приоритет 2: Създаване на здравната система, ориентирана към потребностите на хората“ – около 93% от общата инвестиция за периода; а „Приоритет 3: Прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве“ – 3% от общата инвестиция за периода.
Предстои окончателният вариант на Националната стратегия да бъде качен на сайта на парламента и да бъде гласуван в пленарната зала. Очаква се това да се случи през следващата седмица.
