Брой 12/2018
Доц. д-р Й. Попов
Ръководител катедра по акушерство и гинекология, УМБАЛ „Г. Странски” – Плевен
В последните години в медицината все по-често се използва термина микробиом. През 2013 година беше проведена конференция на тема Науката за човешкия микробиом. Конференцията събра експерти по темата „човешки микробиом” за научно становище относно празнините в познанията за микробиома, както и новооткритите терапевтичните възможности, базирани на микробиомните особености на човешкия организъм. Човешкият организъм се състои от 40 трилиона клетки и приблизително 22 000 гена, но от 100 трилиона микробни клетки, т.нар микробиота и 2 милиона микробни гена – метагеном1. Разбирането на нашата микробна страна може да се окаже критично важно за прогнозиране на отговора към различните лекарства, склонността към инфекции, хронични заболявания и др.
Микробиомът представлява колектива от всички микроби, обитаващи човешкото тяло, неделима част от нас и нашето здраве. Той включва микроорганизмите и техните гени. Микробиомът може да тежи повече от 3 кг. Бактериите от микробиома подпомагат много от функциите на организма като например разграждането и усвояването на храната, регулирацията на имунните процеси, производството на някои витамини, незаменими за нашето тяло и т.н. Често микробите образуват биофилм, което е слой от микроби, обитаващи повърхностите в организма, например гърло, влагалищна лигавица и др. Науката за човешкия микробиом е все още много млада, но въпреки това вече се знае, че всеки един от нас е с раличен микробиом, който търпи невероятно промени в зависимост от сезона, географската ширина и редица фактори. Със сигурност микробиомът е част от нашата биологична бариера и важна сила за имунната ни защита. Някои учени определят микробиома като отделен орган от нашето тяло. Където човешкото тяло е в съприкосновение с околната среда съществува биологична бариера, която е част от микробиома. Това са нос, устна кухина, кожа, гастроинтестинален тракт и гениталии. Микробиомът е различен при всеки човек и във всеки участък на тялото2.
Женският организъм е с по-крехко микробиомно равновесие. Една от най-чувствителните зони в женския организъм е вагиналната екосистема. Вагиналната екосистема е част от микробиома на организма.
Вагиналната екосистема при жените търпи промени в млада възраст, при бременност, след раждане и в периода на климактериума. Влагалището е телесна кухина, отворена към външната среда. Влагалищното съдържимо представлява идеална хранителна среда за развитието на микроорганизми, тъй като съдържа въглехидрати, протеини, аминокиселини, мастни киселини и др. От гледна точка на медицинската екология влагалището е своеобразен биотип със собствена екосистема (микробиом). При здравите жени тази система се намира в динамично, но доста лабилно равновесие, т. нар еубиоза. Елементите на влагалищната екосистема са влагалищни стени и влагалищен епител, влагалищни течности, влагалищна флора, влагалищната киселинност и имунологично равновесие. Физиологично в преовулаторната фаза под влияние на естрогените влагалищният епител пролиферира до 45 слоя. На 24-я ден от цикъла под влияние на ексфолиативния ефект на прогестерона остават само 22 слоя. Ексфолираните клетки съдържат огромно количество гликоген. По глюкозно съдържимо на първо място в човешкия организъм са чернодробните клетки и веднага след това – влагалищният епител. Ензимите на лактобацилите атакуват клетъчната мембрана. Клетките цитолизират и гликогенът постъпва свободно във влагалищното съдържимо. При цитолизaта се освобождават и интрацелуларно намиращите се гликогенолитични ензими. Това е цикълът на динамично поддържащото се равновесие на влагалищната екосистема.
Още през 1829 г. големият немски гинеколог Алберт Дьодерлайн описва многобройните полезни за здравото влагалище бактерии. В негова чест те по-късно са наречени Bacillus vaginalis Duderleini. Още тогава той обръща внимание върху морфологичното разнообразие на тези микроорганизми. Според Шпицбарт, т.нар влагалищна флора е симбиоза от най-малко 11 типа млечно-кисели бактерии, идентични с тези от чревната флора. Млечно-киселите са най-многобройнни – около 80%. Те произвеждат млечна киселина, на която се дължи киселото pH на влагалището – 3,8-4,5. В млада възраст рискът от нарушаване на вагиналния микробиом се дължи на хормонален дисбаланс при девойки, продължителна менструация, безразборни полови контакти, тесни дрехи, неправилна употреба на хигиенни продукти, употреба на антибиотици и др. Стойностите на влагалищното pH варират в зависимост от хормоналния статус (например пубертета и менопаузата pH = 6). По време на менструация може да достигне до 7. Това води до риск от вагинални инфекции, причинени от бактерии, гъбички, трихомонас и др.
При бременност вагиналната екосистема се нарушава поради срив в имунната система, както и поради хормоналните промени. Възможно е да се развие вагинит, което е рисково за бременността. След раждане в ранния следродилен период pH на влагалището е алкално поради кървенето и това увеличава риска от развитие на инфекции, които разбира са нежелателни. При менопауза поради намаляване нивата на естрогените намалява количеството на гликоген във влагалищната среда, който е нутриент за лактобацилите. Те намаляват и pH става алкално, което увеличава риска от инфекции. Под въздействие на посочените фактори влагалищната среда се променя към алкална, което води до размножаване на патогенни за влагалището бактерии като напр. Gardnerella vaginalis и развитие на бактериална вагиноза (БВ)3. БВ се среща най-често при жени в детеродна възраст. Обикновено 1 от 4 жени между 15 до 55 годишна възраст страда поне веднъж годишно от вагинален дисбаланс.
Провокиращи фактори могат да бъдат продължителна менструация, лечение с антибиотици, често взимане на вагинален душ, тесни дрехи, интимни хигиенни продукти и др. Имайки предвид патогенетичния механизъм за развитие на БВ, а именно дисбалансът във влагалищната екосистема ключов терапевтичен елемент е колонизация на влагалището с Lactobacilli като се подсигури подходящо pH (3,8 – 4,5), хранителна среда (гликоген). Важно е и възстановяването както на локалния, така и на общия имунитет. Задължително е да се предвиди и поддържането на колонизацията на полезната влагалищна флора. Ефективно терапевтично решение в тези случаи е локално приложение на гликоген и млечна киселина – Lactobor Intim vaginal gel в комбинация със системно приложение на имуномодулатор, пребиотик и пробиотик – Lactobor caps. Lactobor Intim vaginal gel съдържа гликоген и млечна киселина в специален вехикулум, подходящ за влагалището. По този начин се създава необходимото pH и хранителна среда за размножаване на млечно-киселите бактерии. Lactobor Intim vaginal gel имитира естествения вагинален защитен механизъм.
Съществуват многобройни кличини доказателства за ефективността на Lactobor Intim vaginal gel. На фигурата се демонстрира ефектът на Lactobor Intim vaginal gel само за 7 дни4.
Има доказателства, че освен pH след приложение на комбинацията млечна киселина и гликоген, колониите от млечно-кисели бактерии също нарастват5.
От своя страна Lactobor caps съдържа имуномодулатора-пребиотик beta glucan във високи количества 250 mg във всяка капсула, комбиниран с високо количeство Lactobacilli – 2,5 x 10 9 CFU/G. Lactobor caps колонизира влагалището ефективно, колониите се поддържат благодарение на оптималната локална среда6. Според Канадско проучване пробиотик, приет per os колонизира влагалището. При проучване 10 жени с рекурентен микотичен вагинит, БВ и уроинфекции са лекувани с пробиотици per os 2 пъти дневно за 14 дни. Само след 7 дни, същите Lactobacilli са доказани във влагалището чрез морфо-молекулярна типизация. 6 случаи на БВ са излекувани след 1 седмица6.
Освен това продуктът възстановява локалния и общия имунитет чрез действието на beta glucan – единственият имуномодулатор от природен произход с доказан механизъм на действие.
Локалната и системна терапия с Lactobor е подходяща при бактериална вагиноза, след антибиотична терапия и ежемесечно при бременност. В тези случаи се препоръчва 7 дни като Lactobor Intim vaginal gel се прилага интравагинално ежедно вечер, а Lactobor caps се приемат по 1 капсула сутрин или вечер на гладно. След менструация и по време на менопауза терапията с Lactobor се провежда всеки месец 2 дни – по 1 доза Lactobor Intim vaginal gel и 1 капсула Lactobor на гладно в продължение на 2 последователни дни. За профилактика на рецидиви терапевтичната схема е по-продължителна и се препоръчва 3 месеца като Lactobor Intim vaginal gel и Lactobor caps се прилагат през ден. Ако възстановяването на вагиналната екосистема се провежда само с капсулите Lactobro без локалния Lactobor Intim vaginal gel, трябва да се назначава по-висока дозировка – 3 пъти по 1 капсула на гладно. Ако в хода на лечението, пациентката пропусне интравагиналното приложение на гела, е уместно да приеме 1 капсула Lactobor допълнително на следващия ден.
Вагиналната екосистема като част от микробиома на женския организъм е важен аспект от женското здраве. При всеки случай на дисбаланс е необходимо ефективно възстановяване и поддържане чрез локална и системна терапия по схема, съобразена с причината за нарушеното равновесие. Lactobor – вагинален гел и капсули ефективно възстановяват и поддържат вагиналната еубиоза и могат да се препоръчат като основни средства за клиничната практика при различни случаи на дисбакериоза.
Библиография
1) Ravel et al. Microbiome 2014, 2:16
2) Nature 2012 Jun 14; 486(7402):207-2014
3) Petterson JL et al. Am J Obst and Gyn 2007; 197:(2)
4) Andersch et al: data on file 1997
5) Decena, Sison, Manalastas, Padolina, Palaypayon, Co, Dancel, Lelis, J.Obstet.Gynaecol.Res Vol 32, No. 2:243-251, April, 2006
6) Oral probiotics can resolve urogenital infections. Immunol Med Microbiol. 2001; 30(1): 49-52. Reid G et al. Lawson Research Institute, Canada