Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / АГ и неонатология / Съвременни аспекти в диагнозата и лечението на патологията на маточната шийка

      Съвременни аспекти в диагнозата и лечението на патологията на маточната шийка

      отGP News публикувано на 19.03.201813.09.2022 АГ и неонатология
      българите не вярват в науката

      Брой 3/2018

      Д-р И. Диков
      AГ, нaчалник на диагностично-консултативен блок, СБАЛАГ „Майчин дом” – София

      През последните десетилетия в страната се наблюдава трайно намаляване броя на ражданията годишно. От една страна това се дължи на де популацията и намаляването на контингента жени в репродуктивна възраст, а от друга – в промяна на репродуктивните нагласи за броя на деца, дори и при определени групи от населението с традиционно висока репродуктивна нагласа. Затова запазването на здравето /не само репродуктивното/ на тази част от популацията е особено важно.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Общоизвестен е фактът, че от онкологичните заболявания при жените най-често е това на гърдата. Второто по значимост е ракът на МШ /маточна шийка/. То става още по-социално значимо, поради това, че основният контингент от него е в най-активната репродуктивна възраст – в периода 25-45 г. Годишно в страната се откриват около 1300 нови случая на рак на МШ, като около 1/3 завършват с летален изход. Останалите са с траен социален, материален и психологичен ефект както за пациентката и близките й, така и за обществото като цяло.

      Всичко изложено по-горе доказва, че заболяванията на МШ са социално значими и ранното им откриване и профилактика са особено важна част от общественото здраве.

      Причините за болестните изменения на маточната шийка, предразполагащи към преминаване в злокачествени, са много. В последните десетилетия безспорно е доказано участието на HPV /човешки папилома вирус/ и най-вече инфекцията с тип 16 и 18. Други вероятни или повишаващи вероятната причини са промискуитета, честите вагинални и генитални инфекции, манипулации върху МШ, недобре възстановени лезии при раждане per vias или тютюнопушене. Въпросът с генетичната предопределеност е все още дискутабилен.

      И тук както при всички други заболявания особено важна е както превенцията, така и ранното им откриване – по точно редовните профилактични прегледи, включващи и взимане на цитонамазка.

      По отношение начина на превенцията до този момент е достатъчно дискутирано. Не маловажен е и фактът, че въпреки съществуващата национална програма за безплатна ваксинация на подрастващи по отношение на HPV инфекцията, същата върви изключително тегаво и слабо. Населението е със силно проявена резистентност и точно тук е мястото на медицинските специалисти от всички нива да се включат в разбиването на този стереотип. Нещата са прости и ясни – ваксината е доказано 100% безвредна, а реална стойност има при подрастващи момичета на възраст около 12 г., които все още не са осъществили сексуалния си дебют. За останалия контингент ваксината като такава има съмнителен ефект и реално е безполезна.

      Като метод на скрининг в последните десетилетия основното е цитонамазката. Оценката е разделена основно в 4 групи по Папаниколау /РАР тест/. Като допълнителни и уточняващи състоянието методи са колпоскопията и насочената биопсия /вкл. абразио на цервикален канал/.
      Патологията, която най-често се наблюдава, е дисплазията на МШ. Синонимът на това състояние е „цервикална интерепителна неоплазия” или CIN.

      Характерното за това състояние са предракови изменения на ниво покривен епител на МШ. Те най-често се появяват в зоната на прехода на цилиндричния в многослоен плосък невроговяващ епител, наречена зона на трансформация. Това е картина на клетъчен атипизъм с повишена клетъчна пролиферация и съзряване. Разпространението започва от зоната на трансформацията към цервикалния канал.

      Процесът започва отначало в по-дълбоките слоеве на епитела, като постепенно на по-късен етап се засягат и повърхностните.

      Характерно за леките форми на дисплазията е непроменената и запазена диференциация. Когато дисплазията е изявена, то при нея клетките са с хиперхромни ядра и променено съотношение ядро/цитоплазма.

      Дисплазията на МШ е представена в 3 степени – първа, втора и трета, като всяка една отговаря със същото обозначение по CIN както следва:

      – първа – лека, със засягане само на долната /базална/ 1/3 на епитела
      – втора – умерен,а със засягане на долните 2/3 на епитела
      – трета – тежка, със засягане на почти целия епител. Към тази група, но отделно спада и „Ca in citu” /”карцинома на място”/ – тук е обхванат целия епител, но без нарушаване целостта на базалната мембрана, т.е. процесът не е в дълбочина и няма инвазивност и метастази.

      Клиничната картина на заболяването липсва. Най-често липсва каквато и да е симтоматика – рядко може да има посткоитално кървене. Развитието на заболяването е във възходящ порядък, освен при много леките степени.

      Не е казуистика понякога леките степени да претърпят обратно развитие, но при CIN3 повече от ¾ от случаите преминават в Ca in citu. Ако този процес се остави без лечение, той преминава в инвазивен карцином на МШ, пробивайки базалната мембрана и се разпространява в дълбочина, давайки лимфни и кръвни далечни метастази.

      От всичко гореизложено за прогнозата от лечението има изключителна важност ранното откриване и своевременното и адекватно лечение. Степента на измененията на МШ по CIN не могат да се определят по клиничната картина или да се визуализират с обикновения гинекологичен преглед по понятни причини. Това реално може да стане само с или без насоченост от цитонамазка колпоскопия.

      Все още за масовия скриниг у нас основно се разчита на РАР теста. Като най-общо по отношение на него може да се каже, че РАР 3а и РАР 3б отговарят на CIN 1 и CIN 2, а РАР 4 отговаря на CIN 3. Затова при абнормен резултат от цитонамазка е разумно РАР теста евентуално да се повтори и направи колпоскопия /с насочена биопсия при нужда/. Когато се извършва колпоскопия, диспластичният епител на третираната с разредена оцетна киселина МШ побелява, а нормалният не се променя. Това дава възможност за насочена биопсия и окончателно определяне степента на инвазия.

      От около 1 година и у нас има вече иновативен скринигов неинвазивен метод за откриване на промени в МШ в много ранна фаза и недостъпни за класическия скрининг. В хода на употребата му е доказано, че с много висока степен на точност на ниво клетка могат да се определят промени, които чак след 2 години ще стигнат до ниво, когато РАР тестът или колпоскопията ще го направят, т. се диагностират се не само видимите промени, но и тези които не се виждат. Освен че е неинвазивен /изследването наподобява гин. преглед/, продължава 1 мин., резултатът се получава на момента във вид „нисък„, , „среден” или „висок” риск. На базата на резултата е и последващото поведение. Методът се базира на 2 метода от физиката – отражение и флуоресценция. С отражението се откриват структурни промени в клетките, а с флуоресценцията могат да се открият определени химични маркери в клетките. Всички жени, водещи полов живот, са възможен контингент на това изследване /вкл. и тийнейджъри/. Друго предимство на този метод е това, че наполовина биха могли да се намалят случаите, наложили повторни РАР тестове и колпоскопии и след това оказали се без проблем. Това никак не е без значение както от медицински, така и от психологичен аспект за пациента.

      При случаите, когато се налага последващо лечение, същото се определя както от множество обективни, така и субективни фактори – тежест на инвазията, възраст на пациента, наличие на родени деца, репродуктивни планове и т.н.

      В общи линии терапевтичното поведение е следното:

      – при лекостепенни – регулярно повторна цитонамазка и колпоскопии при нужда. Особено подходящо е изследване с LuViva
      – при CIN 1 и 2 се препоръчва деструкция на изменения епител. Това може да стане с диатермокоагулация, криотерапия или най-добре с лазерна евапорация, като последващото проследяване става с регулярни цитонамазки и евентуални контролни колпоскопии или LuViva.
      – при CIN 3 се извършва инвазивно оперативно лечение – конизация на МШ. Тя може да се извърши по класически метод или „бримка и електронож”. При възможност вторият метод е метод за избор, защото е по-атравматичен и бърз /дори може да се извършва в амбулаторни условия/. Особено важен е последващият хистопатологичен резултат. Ако конусът е отстранен в здрава тъкан, лечението е завършено и конизацията е диагностична и терапевтична. Ако не е в здрава тъкан евентуално реконизация, ампутация на МШ или онкопрофилактична хистеректомия, но обемът зависи от конкретния случай и ниво на инвазия. Когато процесът е преминал през базалната мембрана и е инвазирал, то при възможност единствената без алтернатива операция е радикалната хистеректомия с всичките възможни развития на заболяването.

      Още веднъж искам да подчертая възможностите на всички нива скрининговото изследване с LuViva. Освен неинвазивната ранна моментна диагностика, много от описаните по горе етапи биха могли или да се избегнат или да имат адекватната прогноза за евентуалното им бъдещо развитие.

      КупиАбонамент

      ENTAN BANNER
      OCOLUT BANNER
      ENTAN BANNER
      OCOLUT BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Високорискова бременност
      СледващаПродължаване
      Сексуално предавани инфекции в АГ практиката
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене