Акушерска и гинекологична спешност

Акушерска и гинекологична спешност
468×60 – top

Брой 9/2001

Доц. Д-р Никола Василев

КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ: срив в дейността на основните животоподдържащи системи сърдечно-съдова, дихателна, централна нерв­на.

СПЕШНОСТ: бързи и подчинени на определени правила действия, които овладяват критично състояние или предотвратяват възникване­то му.

Специалното понятие „акушерска спешност“ оз­начава критично състояние или непосредствена заплаха от изпадане в критично състояние за: майката, или плода, или майката и плода.
Спешните АГ случаи подлежат на незабавно пренасочване. Но освен да препрати, ОПА трябва и да помогне.

Действия на ОПА, насочени към болната жена

ОПЛ действа през „златните 15 минути“ на спешността, когато медицината (представяна в момента от него) трябва да осигури 3 неща:

1. Първична сърдечно-дихателна реанимация (ако се налага).
2. База данни за по-нататъшно мониториране на пациентката.
3. Начало на животоподдържащи грижи.

ОПЛ извършва сърдечно-дихателна реанимация чрез изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
Сърдечният масаж се предшества от 3-4 уда­ра с пестник в сърдечната област механична дефибрилация. Сърдечната дейност може да се възстанови.

Екипите, които ще продължат реанимацията, трябва да разполагат с база данни за монито­риране на постигнатите резултати. За целта ОПЛ изследва и регистрира основни витални по­казатели:

  • дишане, пулс, артериално кръвно налягане, те­лесна температура;
  • индиректни показатели за тъканна перфузия (цвят на кожа, лигавици, нокти; тургор хващане на кожна гънка по гърба на дланта; количество и цвят на урината след катетеризация).

Начало на животоподдържащите грижи се слага чрез две основ­ни действия:

1. Създаване на усло­вия за продължаващо интензивно лечение:

  • при необходимост интубация;
  • осигуряване и под­държане на венозен път (i.v. катетър и нискомо­ лекулен разтвор „транспортна инфузия“);
  • осигуряване перфузия на мозъка (главата на болната да е по-ниско от тялото й);
  • отчитане на диурезата (катетеризация на пикочния мехур с балон-катетър, отведен в уринарен сак);
  • по индикации осигуряване проходимост на ди­хателните пътища (почистване на носоглътка­та, поставяне на въздуховод).

2. Ограничаване еволюцията на животозастрашаващото състояние на първо място: кислородотерапия. Освен това, според индикации­те на конкретния случай:

  • аналгезия (много важно!);
  • хемостаза;
  • antihypertensiva (напр. Clonidini hydrochloridum, 150 jig 1/г-1 ml i.m. или i.v.);
  • antihypotensiva.

След извършване на гореизброените действия, ОПЛ изпраща болната в стационар, придружена от надлежната документация (талон-направле­ние с вероятна диагноза и изходни стойности на регистрираните витални показатели). Крайно желателно е ОПЛ лично да придружи болната до стационара.

АЛГОРИТЪМ:

Спешен случай -» (първична реанимация) -> база за мониториране -> животоподдържа­щи мерки -> транспорт !

Основни причини за АГ спешност в практика­та на ОПЛ

Остър хирургичен корем

Патологичните процеси, които предизвикват остър хирургичен корем в АГ практиката, са че­тири (табл.). Дори в патогенезата да участват повече процеси, обикновено на един се пада воде­ща роля:
– външно генитално кървене
– вътрешно генитално кървене:
• интраперитонеален кръвоизлив преди всич­ко, той причинява „остър корем“;
• „скрита кръвозагуба“ кръвта е в кух орган и/или имбибира интерстициума. Типична скрита кръвозагуба е abruptio placentae.

Остра интраитеоина асфинсия на плода

Най-универсалният метод за интраутеринна реанимация е кислородотерапия на бременната. Други мерки:

  • поставяне бременната в ляво странично поло­жение (подобрява се утеро-плацентарното кръвообръщение);
  • повишаване гликемията на бременната чрез i.v. впръскване на 20 ml концентриран глюкозен разтвор и „транспортна инфузия“ със sol. glucosae (трябва да е сигурно, че жената не страда от диабет);
  • по индикации токолиза;
  • при пролапс на пъпна връв и жив плод транс­порт на бременната в колянно-лакътно или гръбно положение с повдигнато седалище; придружи­телят, с ръка във влагалището, избутва предлежащата част краниално от входа на таза.

Еклампсия и преенлампсия в тесния смисъл на ри­мата.
Ruptura uteri violenta = противошокови мерки и спешен транспорт.

Остра ноъвоизливна анемия и хиповолемичен шок:

  • Без прояви на генерализирана хеморагична диатеза.
  • С прояви на генерализирана хеморагична диа­теза.

При хеморагична диатеза, ОПЛ включва в „тран­спортната инфузия“ антипротеолитично средс­тво, напр. Aprotininum 500 000 KIE.

Септичен шок

Септичният шок от генитален произход може да се дължи на:

  • септичен / криминален аборт;
  • амнионит (обикновено след пукане на околоплодния мехур или амниоцентеза);
  • пуерперална инфекция; следоперативна инфекция;
  • тазова възпалителна болест.

Етиологично лечение на септичния шок се про­вежда в стационар.

Травматичен шок

В гинекологията този шок може да се развие при тежък генитален травматизъм, вкл. ruptura uteri.

Токсичен шок

В АГ-практиката най-близо до токсичния шок е HELLP-синдромът. Той обикновено е усложнение на прееклампсията.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom