Алергия и цетиризин

Брой 3/2006

Проф. И. С. Гушчин

Проблемът адергични заболявания е най-важният медико-социален проблем на съвременността, значението на който ще нараства и в следващите години. Общоизвестно е, че в целия свят алергичните заболявания са едни от най-разпространените ногологични форми. Приблизително всеки четвърти-пети жител страда от едни или други прояви на тези заболявания. Под термина „алергия“ понастоящем се разбира състояние на имунологично опосредствана придобита повишена чувствителност (хиперчувствителност) към разно­образни вещества. Тази повишена чувствителност се проявява под формата на хрема, конюнктивит, затруднено дишане (бронхиална астма), кожни реакции като уртикария, оток на кожата, дерматит. Най-опасна проява на хиперчувстви­телност е общата (системна) реакция на орга­низма анафилактичният шок. веществата, към които възникват тези различни видове хиперчув­ствителност и които съответно предизвикват външно забележими алергични реакции, се наричат алергени.

1. Алергени
В обкръжаващата среда се съдържат много раз­нообразни частици и вещества, които могат да попаднат в организма. Едни от тях (бактерии и вируси например) предизвикват различни заболявания. Други се оказват съвършено безобидни за хората и не предизвикват у тях патологични реакции. Обаче при отделяй хора такива веще­ства след известно бреме могат да предизвикат нежелани реакции. Веществата, към които може да се развие необичайна (повишена) чувствителност на организма, се наричат алергени. Тяхната природа е много разнообразна. Общо свойство на алергените е това, че те са белтъци.

Полени
Зрънцата на полените съдържат голямо коли­чество алергенни белтъци. При ветроопрашваните растения полените като правило са неголеми и леки. Тези полени се продуцират от растението 6 голямо количество и се пренасят от вятъра на огромни разстояния. Лесно постъпват в долните дихателни пътища и във високи кон­центрации въздействат на лигавиците. По силата на тези обстоятелства полените на ветроопрашваните растения са по-алергогенни. Даже ако растението не расте непосредствено в даден район, полените могат да се разнесат от вятъра в относително далечни места и да предизви­кат реакция при лица с хиперчувствителност. Полените на растенията, опрашвани от насекоми, се образуват 6 значително no-малки количе­ства. За привличане на насекомите тези расте­ния имат ярко оцветени съцветия с привлека­телен мирис. Полените на растенията, опрашва­ни от насекоми, са с относително големи размери, те са по-тежки, отколкото тези на ветроопрашваните растения, и съдържанието на таки8а полени във въздуха е относително неголямо. Затова алергичните реакции от полени на расте­ния, опрашвани от насекоми, се срещат по-рядко. Най-често алергични реакции предизвикват поле­ните на растения от три групи:

♦ Полски и житни треви (Phleum pratense, Festuca spp., Agropyrum spp., Arrhenatherum spp., Bromus spp., Dactylis spp., Alopecurus spp., Secale spp., Triticum spp. и gp.),

♦ Дървета (Corylus spp., Populus spp., Betula spp., Acer spp., Alnus spp., Ulmus spp., Salix spp., Quercus spp., 8 южните райони Tiiia spp., Fagus spp., Carpinus spp., Cupressus spp., Castanea spp., Juglans spp., Oliva spp., Platanus spp.),

♦ Тревисти и плевели (Taraxacum off., Matricaria spp., Beilis spp., Plantago spp., Scirpus spp., Artemisia spp., Ambrosia spp.). В средната полоса дърветата цъфтят от април до май (още в студовете през март рано разцъфтява Corylus, а след нея и Alnus spp.). Полските и житните треби цъфтят от края на май до юни, плевелите най-продължително от юли до октомври. Обострянето на алергичните заболяявания, предизвиквани от полените на растени­ята, настъпва при достигане концентрация на поленовите зрънца във въздуха над 10/т3.
Началото и продължителността на цъфтежа на растенията, съдържанието на полени във възду­ха зависят от климатичните и климатично-географските условия. Когато съдържанието на поленови зрънца във въздуха достигне максимална величина, то се задържа на плова ниво в продължение на 10-14 дни. Дъждът и рязкото пони­жение на температурата довеждат до пониже­ние на съдържанието на полени във въздуха и до облекчаване състоянието на болните с хиперчувсввителност към тях. Периодите на цъфтеж на едно и също растение съществено се различават (с интервал над един месец) в различните гео­графски зони (южни или северни райони, планинска или равнинна местност). Нивото на съдържание на полени зависи също така и от други гео­графски условия: на брега на морето съдържание­то им е много по-ниско, отколкото в отдалечените от него райони.

За да се предвиди обострянето на заболяването, предизвикано от полените на растенията, а пациентът навреме да вземе предпазни мерки или да избере за себе си подходящо място за отдих, е необходимо да се знаят съдържанието на поле­ни във въздуха и прогнозата за цъфтеж на растенията в близко време. За тази цел в много стра­ни съществува специална мрежа от станции, провеждащи контрол на съдържанието на полени в атмосферния въздух. Резултатите от таки6а наблюдения се дават за сведение на алергологичните медицински учреждения и на населението чрез средствата за масова информация. Европейската алергологична мрежа обединява работата на националните алергологични стан­ции. Централният пункт база данни в Европа е бил открит през 1988 г. в Австрия (Виена). в този пункт ежеседмично постъпвали сведения за средните величини на концентрациите на полени на алергогенни растения във въздуха за 12 страни. Към 1993 г. тази система обхващала 19 държави, в които действали 190 сертификационни пункта за определяне на аероалергените в конкретни точки на европейските страни.

В САЩ такава дейност се провежда със силите на 42 станции, определящи концентрацията на аероалергени във въздуха (поленови зрънца и спо­ри на гъби). Мрежата от тези станции през 1993 г. обхващала 31 щата на страната. Показателно е нарастването на броя на тези станции: от 15 през 1989 до 42 (в 31 щата) през 1993 г. в нашата страна подобна дейност интензивно е развивана през 60-те години на миналия век. Отчет на съдържанието на полени във въздуха се е водел от изследователските алергологични групи в Москва, Краснодарские край, в Саратов, Иркутск, в други градове на РСФСР и републиките на бившия СССР. Обаче от началото на 90-те години тази дейност е прекъсната. Разбира се, че за нашата страна с необичайното разнообразие на климатични и географски условия сведенията за съдържанието на аероалергени във въздуха са особено важни за провеждането на противоалергични лечебни и профилактични мероприятия.

Битови алергени
Това са преди всичко така наречените алерге­ни на домашния прах. Съставът и количеството на домашния прах са необикновено разноо­бразни, което зависи от специфичните особености на даденото жилище, климата, сезона, гегорафските особености, височината на жилището над нивото на земята, стереотипа на живот и много други условия. Независимо от изключителното разнообразие на алергенния състав на домашния прах постоянен компонент са алергените на домашните (постелните) акари. Акарите представляват малки (с дължина под 0,3 тт) паякообразни същества. Два вида акари, обитаващи жилището на човека, се явяват много важен източник на алергени.

Това са Dermatophagoides pteronissinus и Dermatophagoides farine. Названието Dermatophagoides означава, че тези акари се хранят с люспичките от отделения епител на човека или животните. Акари в най-голяма концентрация се намират в постелните принадлежности: възглавници, матраци, на прикреватните килимчета, на постелките за животни, съдържащи частици отделен епител. Освен епидермиса за обезпечаване живота на акарите са необходими и микро­скопични гъбички плесенни гъбички, които присъстват основно в матраците. Алергенният мате­риал на акарите са техните екскременти, а по­точно храносмилателните ензими, съдържащи се в екскрементите. В постелното бельо се създават идеални условия, влажност и температура за поддържане на съществуването и размножаването на акарите и плесенните гъбички, с които те се хранят. Един грам прах, събран от матраците, може да съдържа няколко хиляди акари. Акарите са много чувствителни към преките слънчеви лъчи, не понасят сухия въздух и ниската температура. При височина над 1500 т от морското равнище те практически не могат да съществуват (не пона­сят сухия планински климат). Оттук са разбирае­ми мерките, насочени към понижение съдържание­то на акари в домашния прах: системно проветряване на постелните принадлежности на открито и на слънце или в студено време. Разбираемо е също, че планинските райони са подходящо място за отдих на лица с повишена чувствителност към акарите.

Плесенните гъбички образуват спори.Тези гъбич­ки могат да бъдат намерени не само извън жили­щето на човека, но и в него и могат да бъдат отговорни за алергичните реакции. Съдържанието на спори в атмосферния взависи от времето: максимална концентрация достигат в края на лятото и началото на есента.

Алергени на животни
Най-често източник на тези алергени са животните, живеещи с човека в жилищните помеще­ния котки, кучета, папагали и други птици, морски свинчета, хамстери, зайци и т.н. При хората, работещи с тези животни, нерядко се среща повишена чувствителност към тях. При различните животни източник на алергени могат да бъдат различни продукти. Високоалергенна е слюнката на животните: котки, кучета, коне и др. Котката „се измива“ чрез облизване на своята Козина. При това се изразходва голямо количе­ство слюнка, която после изсъхва и частички от нея в огромно количество насищат обкръжаващия ни въздух, създавайки аерозол с високо съдържание на алергена. Отделеният епидермис, кожа, частички от косми са другият важен източник на животински алергени. във връзка с особеностите на отглеждането на животните значение могат да имат тяхната урина (дребни лаборатории животни, котки, кучета), екскременти (папага­ли, гълъби, други птици). в случай на алергия към куче трябва да се има предвид, че алергените на всички кучета (дългокосмести и късокосмести) са еднакви. веднъж възникнали, алергичните реакции ще се проявяват към всички кучета.

Присъствието в жилищните помещения на животни повишава съдържанието в него и на други алергени. Това се отнася преди всичко към алергените на постелните акари (натрупване на акари в местата, отредени за сън и отдих на животните, в перата на птиците), към алергените на гъбите, към белтъчните продукти, които се съдържат в храната на животните и под формата на микрочастици постъпват във въздуха и създават алергенна аерозолна среда в жилищното помещение. Даже след отстраняване на животните от жилищните помещения алергените се съхраняват там в продължение на няколко месеца. Необходимо е многократно старателно почистване на помещенията, смяна на елементите от интериора, поглъщащи алергени, продължително проветряване и изтупване на открит въздух на домашни вещи и т.н., за да се постигне почистване на помещенията от дадения алерген.

Един от най-важните компоненти на алергенния фон на домашния прах са алергените на хлебарките. в жилищни помещения, заразени с хлебарки, алергенът им може да бъде причина за бронхиалната астма при 20-30% от астматиците. Главните алергени на хлебарките са продуктите на екскрецията (и секрецията), съдържащи се в екскрементите. Повишена чувствителност към алергените на хлебарките най-често се проявява при лица, живеещи в помещения, зараз­ени с хлебарки.

Алергени на кръвосмучещи и жилещи насекоми
Хиперчувствителността към ужилване се ябя8а най-разпространената и най-опасна форма на повишена чувствителност към насекоми. Последната е свързана с това, че алергенът при ужилване се въвежда непосредствено в организма на човека, преодолявайки повърхностните бариерни тъкани така както при въвеждането със спринцовка. Ето защо в организма на човек бързо се създава концентрация на алергена, която може да предизвика остра обща реакция на целия организъм анафилактичен шок. Алергените в този случай са белтъчини, съдържащи се в отровата на насекомото. Най-често реакция към отровата на насекомото възниква при ужилване от оси и пчели. Пчелите по своята природа не са агресивни. жилото им представлява образувание във вид на малък харпун. Затова след пробождане на кожата пчелата не може да изтегли жилото си. При опит да го направи самото жило, жлезата, съдържаща отровата, и част от храносмилателния тракт се откъсват от тялото на пчелата и тя загива. Осите, напротив, могат да бъдат първично агре­сивни. Тази агресивност е особено забележима при тях през есента, когато става трудно да се осигури храна. Осите могат да жилят многократ­но, тъй като тяхното жило е равно и гладко, без назъбвания.

Повишена чувствителност може да се разбие към отровата на стършели и земни пчели, ако са нанесены повторны ужилвания.
Измежду кръвосмучещите насекоми комарите най-често предизвикват алергични реакции у човека под формата на кожни обриви, напомнящи уртикария, и под формата на кожни отоци от типа оток на Квинкве. По-малко отчетли­
ви могат да бъдат такива признаци като гадене, световъртеж, главоболие, сънливост. Алергени в случайте на хиперчувствителност към кръвос­мучещите комари са белтъците, съдържащи се 6 слюнката на комара. Нерядко причина за алергичните реакции могат да бъдат некръвосмучещите комари хирономуси (Chironomidae). Това са тези същите комари, които се роят във въздуха близо до откритите водоеми. Своите яйца те снасят във водата. Обикновеният мъхнат комар е добре известен с личинките си това е този същият, с който хранят рибите, в т.ч. и аквариумните, и на който ловят риба. Червеният цвят на личин­ките се дължи на съдържанието на хемоглобин в тяхната кръв. в местата на разпространение на комара и неговите личинки във въздуха се създа­ва аерозол, съдържащ белтък хемоглобинът на комара. Този белтък представлява алерген. При чувствителните към него лица могат да възникнат кожни алергични реакции, алергичен ринит и бронхиална астма. Лицата, които се занимават с развъждане на риби, използват за храненето им изсушените личинки на комара. При използването на такава храна във въздуха се образува ситен прах с много високо съдържание на хемо­глобина на комара. Затова алергията към тези комари се среща не само в местата, където те са много разпространени, но и сред хората, използащи като храна сухите личинки на хирономусите (Chironomidae).

Хранителни алергени
Много белтъци на хранителни продукти могат при някои лица да предизвикат алергична реакция. Например кравето мляко съдържа няколко белтъка с алергенни свойства. Тези белтъци са термоу­стойчиви. Затова след топлинна обработка съхраняват своето алергенно действие и могат да пре­дизвикат алергична реакция, ако се съдържат и 6 други хранителни продукти. Известен хра­нителен алерген е белтъкът на кокошите яйца. Алергените, предизвикващи алергични реакции при хранене с риба, представляват белтъци на мускулната тъкан. Тези белтъци са общи за различните видове риба, но все пак нерядко повише­на чувствителност се проявява само към опреде­лен вид риба (например към треската или към морския костур). Речните риби значително по-рядко от морските предизвикват алергични реакции. всеобщо известни са алергичните реакции към ракообразните (раци, скариди) и двучерупчестите молюски (стриди, миди и други).

От плодовете и зеленчуците най-често алергич­ни реакции възникват след употреба на цитрусови плодове, киви, ябълки (червените сорто6е, зелените предизвикват много рядко алергии), круши, костилкови плодове (вишни, праскови, кайсии), ядки (орехи, лешници, фъстъци и др.), домати, спанак, магданоз, целина и др. Болшинството алергени на плодовете и зеленчу­ците са чувствителни към нагряване, т.е. разрушават се при термична обработка. С изброените примери далеч не се ограничава списъкът на веществата, които могат да предизвикат алергична реакция. Алергенни свойства притежават някои лекарствени продукти или продуктите на техния метаболизъм. В бита и в производствени условия човек контактува с несъществували преди вещества и продукти, с конто не му се е налагало да се среща. Някои от тези продукти, получили много широко разпространение, се оказват силни алергени. в тази връзка си струва да бъде споменат латексът, продукт от вулканизацията на сок от каучуковото дърво Hevea braziliensis. Изделия от латекс (ръкавици, шапки, чехли, презервативи, спортен инвентар, мебелни детайли и домашен инвентар, детски играчки, детайли от обзавеждането на купето на автомобилите, облекло и т.н.) се превръщат в предмети за ежедневно използване. в резултат на постоянния продължителен контакт с алергените на латекса (продукти с белтъчна природа) все по-често започват да се срещат случаи на хирперчувствителност към латекса, включваща кожни прояви, алергичен ринит, бронхиална астма и даже анафилактичен шок.

2. Антитела
Най-важният механизъм за защита на организ­ма от чуждородни вещества е образуването на антитела. Чуждородни вещества, които могат да предизикват образуване на антитела, се нариичат антигени. Антитела се образуват от лимфоидните клетки, постъпват в кръвта и тъканите, където се срещат с антигена и по специфи­чен начин се свързват с него. Антителата защитават организма от инфекции. Съединявайки се с антигена, те го подготвят към инактива­ция, преработка, разрушение и елиминиране от организма. Така след свързването с антителата антигените и частиците, на които присъстват тези антигени, могат да се поглъщат от особени клетки (фагоцити), в които се преработват. Свързаните с антигена антитела активират системата белтъчни молекули (системата на комплемента), разтварящи (лизиращи) части­ците, в състава на които се намира даденият антиген. По такъв начин се осъществяват лизисът и поглъщането на инфекциозните анти­гени.
Антителата (или имуноглобулините, наричани така, защото антителата представляват белтъци глобулини, изпълняващи имунни функ­ции) могат да бъдат няколко типа: имуноглобулини А, М, G, D, или съкратено IgA, IgM, IgG, IgD. Освен тези типове антитела има още един имуноглобулин Е (1дЕ). Именно той отговаря за развитието на алергичните реакции. При здрави лица съдържанието на този имуноглобулин в кръвта е много ниско, много по-ниско, отколкото другите типове имуноглобулини: по-малко от 0.00000002 0.00000008 g/ml кръв. При постъпване на алергена във вътрешната среда на организма при някои лица протича интензивно образуване на 1дЕ анти­тела, насочени против дадения алерген. Особено свойство на 1дЕ е това, че той здраво се присъединява към повърхността на определени клетки
мастни клетки, разположени във всички органи и тъкани, и базофилни левкоцити, циркулиращи в кръвта. По такъв начин тези клетки получават уникално оръдие за разпознаване именно на този алерген, който е предизвикал образуването на 1дЕ антитела. въоръжените с това оръдие клетки са подготвени за поредната среща с алергена, а самият организъм придобива специфична повише­на чувствителност към дадения алерген, или както се казва, става сенсибилизиран към алергена. Ако се осъществи поредна среща на организма с алергена (при проникването му в организма), това ще предизвика верига от последващи събития.

3. Клетъчни участници в алергичните реакции
Съединението на алергена с 1дЕ антитялото на мастните клетки или базофилите се явява силно възбуждащ стимул за тези клетки. в резул­тат на тази стимулация клетките започват да освобождават (секретират) запасените по-рано в тях биологичноактивни вещества посредни­ци (медиатори) на различни съдови и клетъчни реакции. Наред със секрецията на по-рано натрупаните медиаторы при стимулацията на клетки­те протича образуване (синтез) на други медиатори, които след това също така се секретират от тези клетки. Към числото на предшестващите в мастните клетки и базофилите медиатори се отнася хистаминът. Образуващите се по време на стимулацията нови медиатори се отнасят към продуктите на обмена на мастните киселини. Това в частност са т.нар. левкотриени. В обичайните (физиологичните) условия медиаторите на мастните клетки и базофилите се секретират в неголеми количества и се изразходват за поддържане на физиологичните съдови и тъканни реак­ции в зависимост от потребностите на организ­ма.

При алергичната реакция протича моментно масирано отделяне на тези медиатори от клет­ките, в резултат на което тяхната концентра­ция в тъканите рязко нараства. Освободените от клетките медиатори действат на други клет­ки и тъкани и предизвикват с това външна проява на алергичната реакция алергично възпаление. Тези медиатори разширяват най-дребните съдове и изменят скоростта на кръвотока в тях, повишават съдовата проницаемост и с това предизвикват оток на тъканта. Тези изменения довеждат към видимо почервеняване и оток на участъци от тъканта. Медиаторите дразнят периферните чувствителни нервни окончания, предизвиквайки усещания като сърбеж, чувство на дразнене, а впоследствие и такива реакции като кихане, сълзотечение, кашлица. Освободените медиато­ри предизвикват рязко съкращаване на гладката мускулатура на вътрешните органи. Те усилват също секрецията на слуз от жлезите, намиращи се в лигавиците. всички тези реакции възникват сравнително бързо след въздействието на алер­гена (в течение на няколко минути), тъй като въоръжените с 1дЕ антитела клетки вече са били подготвени за среща с алергена и се намират в тъканта, на която въздейстба алергенът. Тези бързи изменения състаблябат ранната фаза на алергичната реакция.

Наред с това секретираните от мастните клет­ки медиатори притежават способността да привличат в зоната на възникналата алергична реак­ция друзи клетки, за да ги въвлекат в продължението на алергичния процес. От кръвоносните съдове, проницаемоста на които е била повишена, започват да проникват в тъканите през съдовата стена такива клетки като еозинофили, лимфоцити, базофили и др.Те се насочват към участъка на тъканта, където концентрацията на привличащите ги медиатори е най-голяма.

Неутрофил
Тук подвижността на пристигналите клетки се потиска и едновременно се стимулира тяхната секреторна активност. От тях се секретират медиатори като тези в ранната фаза, а също така и други. Източник на такива особени меди­атори се явяват в частност еозинофилите. Тези допълнителни медиатори притежабат не само стимулиращо, но и убреждащо действие по отно­шение на другите клетки. Затова, за да се натрупат в тъканта и да вземат участие в алергич­ния процес тези нови клетки участници, се изискба относително продължително време. По тази причина опосредстваните от тях бъншни проя­ви настъпбат по-късно, отколкото проявите в ранната фаза, с отсрочка във временно след дейстбието на алергена. Тези късни прояви са полу­чили наимено8анието късна фаза на алергична­та реакция. Късната фаза настъпба 6-8 часа след действието на алергена.

От казаното се вижда, че късната фаза се характеризира с натрупване в тъканта на разно­образни допълнителни клетки на възпалението инфилтрация на тъканта с клетки. Повторното възпроизвеждане на алергичната реакция, поддържането на клетъчната инфилтрация на тъкан­та формират хроничното алергично възпаление. То изменя способността на тъканта да реагира на различни неспецифични дразнещи стимули, повишава чувствителността на тъканта към физичните стимули, към студа и топлината, към дима, към различните замърсители. По такъв начин с времето се формира и неспецифична пови­шена реакция на тъканта към дразнещите стиму­ли неспецифична тъканна хиперактивност.
И така, характерните особености на алергич­ния процес са следните:

♦ Първо, специфична хиперчувствителност и хиперактивност по отношение на конкретен алерген.
♦ Второ, хронично протичане на процеса. Хроничното протичане забиси от тоба, че фиксираните на клетките 1дЕ антитела прабят тъкан­та постоянно подготбена за всяка нова среща с алергена, а допълбането на тази среща с нови клетки участници формира хроничното алергич­но възпаление.
♦ Трето, неспецифичната тъканна хиперактиб­ност, формираща се или усилваща се в резултат на поддържане на алергичното възпаление.
♦ Четвърто, този процес принципно се явява обратим: прекратява се действието на алерге­на и реакцията завършва. Последното дава увереност, че ускорението и облекчението на обратимостта на алергичния процес може да бъде постигнато и със специални лечебни мерки.

4. Клинични прояви
В зависимост от това в какъв орган или тъкан протича срещата на алергена с клетките, въоръжени с 1дЕ антитела, възникват едни или дру­ги клинични прояви, симптоми, характеризиращи алергичните заболявания.
Често такава среща се развива на повърхността на тъканите на кожата или лигавиците. Зачервяването, чувството за сърбеж, отокът, характеризират такова кожно алергично заболябане като уртикарията. Ако процесът се разви­ва върху лигавицата на носа, възниква алергична хрема (ринит), за която са характерни пристъпи на кихане, повишено отделяне на слуз, чувство за сърбеж, оток на лигавицата, запушване на носа. Ако процесът се развива в долните дихателни пътища, възниква бронхиална астма, основен сим­птом на която се явява пристъпът на задушаване в резултат на нарушената проходимост на бронхите за въздуха. Това нарушение на проходимостта е предизвикано от съкращението на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигави­цата им, запушване на техния просвет с отделящите се в повишено количество секрети от слузните жлези на бронхите. Ако срещата на алер­гена с въоръжените с 1дЕ антитела клетки про­тече едновременно в различни сенсибилизирани органи и тъкани, при постъпването на алергена в общото кръвообращение се развива най-страшната прояба на алергията под формата на обща системна реакция анафилактичният шок.

5. Атопия и предразположеност към алергии
Защо независимо от повсеместното присъствие на алергени алергичните заболявания не възникват при всички хора? Сравнително отдавна е забелязано, че заболявания като алергичен ринит и алергичен конюнктивит, алергична бронхиал­на астма, т.нар. атопичен дерматит по-често се срещат между близки роднини на болния от алер­гично заболяване.Това е дало основание да се пред­положи съществуването на семейна или наследствена предразположеност към тези заболява­ния. Ако единият от родителите страда от алер­гично заболяване, вероятността децата на такива родители да боледуват от алергични заболява­ния съставлява около 30 %. Ако двамата родите­ли имат алергични заболявания, то вече 60% от потомството им ще боледува от такива.

За да бъде дадено някакво обобщаващо название на такива „странни заболявания“, за които има семейна предразположеност (при това не към конкретно заболяване и не повишена чувствителност към определен конкретен алерген), навремето беше предложен терминът „атопия“. Атопия е състояние, при което съществува наследствена генетична предразположеност към алергичните заболявания за сметка на по-изразена способност към образуване на 1дЕ антитела, отколкото при други лица. Обаче по-вероятно е способността за образуване на 1дЕ антитела да не се явява единствена форма на предразположеност към алергични заболявания. По-често тяхното възникване между определени родствени групи може да бъде свързано и с такива форми на предразполо­женост, като например с по-голяма активност на клетките, участващи в алергичния процес, с по-интензивно продуциране и секреция на меди­аторите на алергията, с по-висока чувствителност на тъканите към медиаторите на алергия­та, с по-лесно проникване на алергените в орга­низма през повърхностните бариерни тъкани и т.н. Такова схващане се вмества в представата за това, че при алергиите се наследяват не кон­кретно заболяване и не повишена чувствителност към определен алерген, а някои механизми, облекчаващи или усилващи формирането и проявата на алергичния отговор. Ако тези механизми се окажат достатъчни при срещите с алергени­те, при човека се сформира алергично заболява­не. Конкретната локализация на процеса, особеностите на клиничните прояви и конкретната нозологична форма ще зависят от особеностите на алергенното въздействие върху организма и от особеностите на въздействието на факторите на външната среда, способстващи за формиране­то и проявата на алергичния процес.

Сега факторите на обкръжаващата среда придобиват даже по-голямо значение в ръста на заболеваемостта от алергични заболявания, отколкото генетичните фактори. Много екологично небла­гоприятни въздействия са отговорни за това, че алергичните заболявания се срещат все по-често. Първо, има значение постоянно увеличаващото се число нови продукти, притежаващи алергенни свойства, с които преди не се е случвало да се сблъскваме. Второ, сега върху човек въздействат фактори, които въпреки че сами по себе си не се явяват алергени, облекчават формиране­то и проявата на алергичните заболявания. Това са така добре известните фактори като повише­но съдържание на S02, N02 8 атмосферния въздух, свързано със замърсяването на околната среда с продукти от производствената дейност на чове­ка, цигарен дим, газове от изгарянето при двигателите с вътрешно горене и др. Известни са механизмите на усилващото действие на такива фактори на алергичната реакция. Така например цигареният дим и продуктите от изгарянето на дизеловото гориво усилват способността за про­дуциране на 1дЕ антитела, а различни дразнещи газообразни съединения, замърсяващи атмосфер­ния въздух, повишават неспецифичната тъканна хиперактивност. На такъв фон минималните или даже незабележими клинични прояви на алергия­та стават рязко изразени. Затова сега най-важна задача за всички тези, които са заинтересо­вани от съхранението на здравето на населението или са отговорни за това, е ако не радикалната ликвидация, то във всеки случай рязкото снижаване и задържане ръста на екологично вредните фактори.

6. Диагностика на алергичните заболявания
Доколкото в основата на алергичните заболя­вания лежи специфичната хиперчувствителност към определен алерген или група алергени, основната задача на диагностиката се състои в установяване на тази специфична хиперчувствител­ност. Постигането на тази цел може да бъде подпомогнато преди всичко от щателно проведено анкетиране на пациента по специално разработен и използван в клиничната алергологична прак­тика въпросник и по историята на заболяването.
Най-важен етап на диагностиката се явява провеждането на особени диагностични проби на пациента. За това се употребяват различ­ни варианти на кожни проби. Капка от предполагемия алерген (алергени) се нанася върху кожата на пациента и през нея се прави специално убождане с игла или специален ланцет лека скарифи­кация. Ако пациентът има повишена чувствителност към този алерген, много бързо в областта на убождането (скарификацията) възникват огра­ничен кожен оток и зачервяване (оточнохиперемична реакция).
Съществуват допълнителни провокационни про­би с алергени, които се провеждат с нанасяне на алергени върху лигавиците (на носа, на конюнктивата, на стомашно-чревния тракт). Лабораторните методы за изследбане могат да бъдат полезны за определяне в кръвта на пациен­та 1дЕ антитела към предполагаеми алергени.

7. Някои алергични заболябания
Сезонен алергичен ринит се предизвиква от алергените на полените. Симптоми на заболява­нето се появяват в периода на цъфтежа на растенията и напълно отсъстбат, когато цъфтежът завърши и поленовите зрънца изчезнат от атмос­ферния въздух. Доколкото клиничните прояви при това се оказват не много продължителни, такава форма сега е прието да се нарича интермитиращ алергичен ринит. По такъв начин извън пери­ода на цъфтежа пациентът се чувства практи­чески здрав. Симптомите на алергичния сезонен ринит се състоят в отделяне на воднист секрет от носа, при това значително, така че паци­ентът използва за денонощие 5-10 носни кърпички. Възникват изтощителни пристъпи на кихане, чувство на сърбеж в носа, запушване на носа, кое­то рязко влошава общото състояние на такъв болен и води до загуба на трудоспособността.

8. Профилактика и лечение на алергичните заболявания
Доколкото алергичните заболявания възникват вследствие действието на алергените, очевидно е, че изключвайки такова действие, е възможно да се ликвидират и клиничните про­яви на заболяването. Отстраняването на дей­ствието на алергените, „елиминацията” на алергените се явява най-ефективният, най-безопасният и место най-достъпният метод за предпазване на възникването и обострянето на алергичните заболябания. Особено важ­но е да се помни това от хора, имащи семейно предразположение към алергични (атопични) заболявания. Мерките, предприемани за намаляване концентрацията на алергените или за отстранябането им от средата, обкръжаваща болния, зависят от природата на алерге­ните. Например полените са естествен компо­нент на околната среда и да се изключи изцяло нейното въздействие върху човека, е небъзможно. Обаче да се намали това въздействие, е напълно реално. За тази цел е необходимо да се знае ориентировъчният период на цъфтене на растенията, към полените на които пациентът е хиперчувствителен.