Поленоза – клинични прояви

Брой 10/2005

Доц. д-р Тодор Ал, Попов
Клиничеи център по алерголозия, МУ София

С настъпването на пролетта се проявяват признаците на поленозата1, класическото алергично заболяване, свързано с растителния цъфтеж. Симптомите се проявяват в над две трети от случайте от носа, поради което състоянието се обозначава с популярното название сенна хрема2. Те се изразяват в обилна секреция, сърбеж и кихане, запушване. Когато е засегната и лигавицата на очите, се появяват зачервяване и сълзене, придружени от чувство за попаднало в тях чуждо тяло. Възможна е и реак­ция от страна на долните дихателни пътища стягане и свирене в гърдите, недостиг на въздух, кашлица, като в тези случаи се касае за поленова астма. Всички тези оплаквания се дължат на спе­цифично антитела от клас, обозначен като имуноглобулин Е, които са прикрепени към рецептори по повърхността на клетки, съдържащи се в засегнатите тькани (мастоцити, базофили). Те освобождават коктейл от биологично активни вещества, които имат директно действие върху тъканите, а така също привличат в тях други активни клетки (еозинофили, лимфоцити), предизвикващи съответна на локализацията клинична картина.

За да се стигне до клинични прояви на поленоза, трябва предварително да настъпи сенсибилиза­ция на организма към съответните полени. Този процес зависи от редица фактори, на преден план
1 Поленоза = полиноза = poifenosis = poilinosis = сенна хрема. Коренът на думата е pollen цъфтежният прашец, съдържащ мъжкия зенетичен материал, който участва в процеса на оплождане при семенните растения.
2 Определението сенна подвежда: то предполаза, че хремата е предизвикана от контакт със сено, което е само отчасти вярно, и то в малък процент от случайте.

Сред които е генетично предопределената склонност на даден човек да реагира на органични съединения от околната среда с образуване на имуноглобулин Е, а така също и от различни факто­ри на околната среда. И ако приемем, че генетичните заложби на човешката популация са сравнително стабилни във времето, промените в окол­ната среда би следвало да са от значение за разпространението на поленовата алергия.

Всъщност именно нарастването на честотата на поленозата представлява един от интригуващите фактори на съвремието ни. Поленови зрънца, които са носители на мъжкия наследс­твен материал за отделните растителни видове, е имало, откакто са се появили семенните растения, т.е. много преди появата на човека на планетата ни. Интересно е, че сред животинските видове много рядко се проявяват признаци на алергия в естествени условия. Нещо повече и сред хората от миналите векове алергията и в частност поленозата са били много рядко явле­ние. Първото описание на оплаквания, свързани с поленова непоносимост, е направено от Леонардо Боталус през 1660 г., като той е нарекъл състо­янието „катар от рози“. През XIX век описанията зачестяват, като винаги се прави уговорката, че става дума за рядко страдание, наблюдавано изключително сред „аристократи и образовани люде“. Нещата се променят особено активно през втората половина на XX бек, козато започват и сериозни епидемиологични проучвания върху разпространението на алергичните болести.

Като резултат се открояват твърде интризуващи закономерности. На първо място става ясно, че честотата на алергичните болести и на поленоза­та е нараснала стремително в рамките на няколко десетилетия, което навява мисълта, че това е резултат от промени в околната среда, предизвикани от глобалните процеси на индустриа­лизация, урбанизация и съответно замърсяване. Много по-странно е обаче второто обстоятелство: оказва се, че колкото е по-висок стандартът на дадена страна и колкото повече в нея се държи на опазване на околна­та среда и чистотата на въздух, вода и хра­ни, толкова по-стръмно нараства процентът на алергичните заболявания! До степен, че ако тенденцията се запази, докъм средата на XXI век гражданите на тези страни поголовно ще страдат от алергия. Сравнения меж­ду близки като етнически състав страни (финландия и Естония, източнои западногерман­ски провинции), постигнали различно ниво на икономическо развитие през половинвековния пери­од на студената война, показват значително по-висок процент алергични признаци в сравнение с населението на по-слабо развитите и значително по-замърсените бивши социалистически страни!

Това дава основание да се формулира т.нар. хигиенна хипотеза, според която подобрените усло­вия на живот, по-добре изолираните жилища, по-малкият брой членове на домакинствата и съот­ветно по-ниският риск от инфекции водят до промяна в баланса на имунните клетки, отговарящи за защитата на организма, в посока на „алергичните“ клетки за сметка на линеещите „протибоинфекциозни“ клетки, Някои от атмосферните замърсители (отработени автомобилни и индустриални газове и частици, които ее абсорбират по повърхността на поленовите зрънца) допълнително улесняват придобиването на поленова свръхчувствителност.

А иначе самите поленови зрънца не са се променили през хилядолетията. Те са микроскопична, с размери около 20-40 далтона, и са с характер­на морфология за отделните растителни видове. Задържат се предимно в носните проходи, което обяснява и преобладаването на оплакванията от страна на носа. В зависимост от географската ширина преобладават и поленови зрънца от различни видове: така например в Северна Европа преобладават дървесни полени най-вече от бреза, докато в средиземноморските райони на преден план излизат полени от кипарис и маслина.

Поленовите зрънца се разнасят от вятъра и когато концентрацията им във въздуха достигне определена величина, предизвикват оплаквания у сенсибилизираните индивиди. В умерените северни гео­графски ширини дървесните полени се появяват първи през месеците март и април, а от края на май и през юни връх вземат полените от тревисти рас­тения. Поленовите зрънца на житни расте­ния и плевели се задър­жат в атмосферата до края на август началото на септември. Обикновено страдащите от поленоза знаят кога е ранимият за тях сезон. Така напри­мер чувствителността към дървесни поле­ни най-често се проявява още в края на март и началото на април, а към повечето тревни полени в края на май и през юни. Напоследък все no-актуален става плевелът Ambrosia. Пришелец от Америка, той завоюва все по-широки територии в Европа и може да поддържа симптомите на поленова алергия у станалите чувствителни хора до края на лятото.

Страдащите от поленова алергия следва да изяснят при специалист алерголог кои са актуалните за тях полени и да избягват престой на открито, когато тяхното количество във въздуха е особено високо (има изработен поленов календар за България). Те следва да прилагат предписаните им медикаменти за вътрешно приемане (антихистаминови средства, за предпочитане без седативно действие) или за локално поставяне в носа и очите (антихистаминово средс­тво или препарат, стабилизиращ мастоцитите, деконгестанти). При наличие на поленова аст­ма страдащите трябва да имат на разположение инхалаторни симпатикомиметици и противоалергични препарата. В някои случаи смяната на обстановката, особено престоят близо до голям воден басейн (водата обира поленовите зрънца от атмосферата), води до подобряване на състоянието. Във всички случаи консултация със специ­алист алерголог би дала възможност да се изработи оптимална стратегия на поведение за всеки конкретен случай.

Съответно диагностично уточняване с кожно-алергично тестване или кръвни проби би могло да има като конкретен практически резултат провеждане на лечение с алергенни препарати (специфична хипосенсибилизация, имунотерапия), което да доведе до трайна промяна в чувствителността към полените.