България е перспективен таргет за медицински туризъм

България е перспективен таргет за медицински туризъм
468×60 – top

Брой 9/2014

Доц. д-р Иво Петров, д. м.
Председател на Дружеството на кардиолозите в България
Национален консултант по Интервенционална кардиология
Началник клиника Инвазивна кардиология и ангиология в „Сити Клиник“

Визитка
Доц. Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ – София. През 1999 г. придобива специалност „Вътрешни болести”, през 2003 г. специалност „Кардиология”, има тясна специализация по „Инвазивна кардиология”. Завършил е и „Здравен мениджмънт” в МУ – София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина.

Между 1992 и 2006 г. работи в УНСБАЛ „Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по кардиология. В този период в рамките на две години е стипендиант в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. През 2006 г. е поканен да оглави Кардиологична клиника на МБАЛ „Токуда Болница София”. През 2010 г. придобива звание „доцент”. В момента е началник клиника Инвазивна кардиология и ангиология в „Сити Клиник“.

Председател на Дружеството на кардиолозите в България, председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Член е на Европейското кардиологично дружество – с ранг FESC- Fellow of the European society of cardiology, Испанска асоциация по кардиология, Латиноамериканска асоциация на интервенционалните кардиолози, Българско дружество на ангиолозите и съдовите хирурзи.

Има множество публикации и участия в професионални семинари, конференции и конгреси у нас и в чужбина.

Доц. Петров, добре ли работите с общопрактикуващите лекари?

Перфектно. Аз, като председател на дружеството на кардиолозите, смятам че имаме много добра колаборация. И в момента осъществяваме няколко съвместни инициативи, които вървят много успешно. Например, обучението по ЕК, което ще прерастне в обучение по кардиопулмонална ресусцитация. Всички досегашни сбирки, (а те са като уъркшопове) преминаха при гигантски интерес и ние, лекторите, сме много приятно изненадани от това, че голяма част от колегите общопрактикуващи лекари са доста компетентни изходно, участват в дискусиите, задават въпроси, от които се вижда, че са наистина наясно с нещата и имат доста добри познания.

Естествено, има какво и да се оптимизира. Не случайно се правят такива събирания, издават се ръководства специално за джипита, които винаги са в сътрудничество със специалисти и членове на Дружеството на кардиолозите.

Може би една от причините за този голям интерес към нашата специалност е, че голяма част от патологията в Бългрия е свързана с органите на кръвообращението, а това значи, че и голяма част от пациентите на общопрактикуващите лекари имат сърдечна и съдова патология.

Навреме ли ви пращат пациентите?

Все по навреме. Колегите са все по-наясно и със симптоматика и ЕКГ белези и затова голяма част от пациентите се насочват своевременно. Има и изключения от това правило, някои пристигат доста късно, но в повечето случаи установяваме, че това е по причина на самия пациент. Проблемът е, че една не малка част от тях чакат да опре ножа до кокала, както се казва в България. И тогава вече много често е късно. Въпреки че и тогава когато се смята, че е късно, с модерните методи на лечение има шанс. Ние скоро имахме пациент, който беше насочен за ампутация на долен крайник и, въпреки че беше с много тежка съдова патология, успяхме да възстановим циркулацията и сега голяма част от крайника ще бъде спасен.

А той как попадна при вас? Беше ли минал през други специалисти преди това?

Да, към нас го насочи колежка, която е с гигантска практика и явно е преценила, че ампутацията при адекватна реваскуларизация може да бъде избегната. И наистина така се случи.

Това значи ли, че вашите иновативни методи вече са популярни сред колегията?

Не бих казал, че са достатъчно популярни, защото все още не са и така масово приложими. Но дружеството по ендоваскуларна терапия организира ежегодно международен конгрес, това е Балканския ендоваскуларен курс, на който са поканени колеги от всички специалности, имащи отношение към сърдечно-съдовата патология – съдови хирурзи, кардиолози, ангеолози, невролози, рентгенолози. И на голяма част от колегите по време на този конгрес, (който като част от програмата съдържа и случаи на живо, вижда се реална терапия) им става ясно, че дори при много сложна съдова патология може да се помогне.

Наскоро дадохте специална пресконференция по повод орязването на средствата за импланти и медицински изделия ползвани при инвазивни сърдечно-съдови процедури и остро критикувахте неуредиците в нашето здравеопазване. Отчайвате ли се от липсата на напредък?

Аз много трудно се отчайвам. Винаги съм позитивно настроен. Но смятам, че през последните години наистина има забавяне при влизане на методиките в практиката. За което най-вероятно има обективни причини. Най- голямата от тях, няма какво да се лъжем, е липсата на средства. Но не трябва напрежението да е само върху Здравната каса. В системата на националната здравна каса не е залегнало финансирането на иновации. И това не е нейна работа. Такива модерни иновативни методи на лечение, които не са залегнали в клиничните пътеки по разбираеми причини, трябва да бъдат стимулирани и финансирани от държавата по друг начин. Може да има национален фонд за стимулиране на иновациите в медицината, или други такива организации с обществени или частни средства, при които да бъде улеснено и стимулирано изразходването на средства именно в областта на медицината. Например – облекчени данъчни режими за дарения в областта на медицината, финансиране на проучвания в областта на новите методики. Ние няма нужда да го измисляме. Това се прави не само в Щатите, Япония, Франция, Белгия и Германия, но и в страни като Полша и Чехия.

Вие сте национален консултант по инвазивна кардиология. Опитвате ли се да прокарвате тези идеи?

Постоянно и непрекъснато. Сега се връщам от разговор в Здравната каса, където обсъждаме следващото договаряне по новата методика. Ние видяхме няколко големи пропуска за промяна, на които сме дали предложение заедно с председателя на дружеството по интервенционална кардиология доц. Трендафилова. Подписахме съвместен протокол с колегите от касата, в който става видно какво ние предлагаме да бъде подобрено и смятам, че това ще бъде направено. Колегите от здравната каса са компетентни, знаят за какво става въпрос и са позитивно настроени. Разбира се, всички тези предложения трябва да се обсъдят на Управителен съвет, на Надзорен съвет и така нататък.

Има чуваемост, въпреки, че напоследък има известно забавяне и нещата се случват малко по-трудно. Политическата нестабилност в държавата не може да не се отразява и в медицината.

Тези страшни 65% смъртност от съдечно-съдови заболявания с колко могат да спаднат с въвеждането на иновативните методи на лечение?

Могат да паднат много, като първата стъпка е профилактика. Противно на това как някой би си помислил, че аз като инвазивен кардиолог ще кажа „с въвеждане на модерните методи“ – не. Първата национално отговорна съпка е да се въведат масови профилактични прегледи, разяснителна програма сред населението за здравословен начин на живот, разясняване на първите белези на сърдечно-съдова заболеваемост. Първо, за да не се разболяват хората, и второ – да бъдат обхванати в ранните стадии на заболяванията.

Следващата стъпка е да се въведат модерните методи на диагностика, а след това и на лечение. Това е комплекс, трябва да се върви и по трите линии. И за трите стратегии има примери и от историята на медицината. Например, преди 50-60 години във Финландия е въведен национален проект за профилактика, който включва популационни мерки, – намаляване на консумация на сол, намаляване на тютюнопушенето, стимулиране на двигателния режим, ранно обхващане на диабета. Все неща, които са много смислени от гледна точка на перспективата, и които дават резултат. Но не веднага и незабаво, а ако такъв тип стратегия се прилага години наред. За да се постигне целта, това трябва да се спазва от всички, независимо кой е на власт, кой е министър, кои са ръководители на дружеството на кардиолозите.

Ние нямаме даже национална доктрина, която да се спазва от всички правителства…

Вие добре казахте доктрина. Аз смятам, че трябва да сменим националната си настройка. Трябва да се натрупа малко повече национален ентусиазъм и национален позитивизъм. Самите ние трябва да се уважаваме, за да ни уважават другите. И самите ние трябва да се усъвършенстваме, а не винаги да чакаме някой да ни усъвършенства. Трябва да се родят пак Левски и Стамболов, но в съвременен вариант, засега не ги виждам.

Ние имаме голям, даже гигантски проблеми. Те са свързани не само със застаряването на населението и ниската раждаемост, а и с това че много млади и на средна възраст специалисти, и дори утвърдени специалисти, напускат страната. Може би един от основните проблеми е, че пред хората със специфични специалности няма перспектива. В България промишлеността беше сведена до минимум, науката и средствата за наука също, научната продукция не намира приложение в реалния живот. И поради тази причина много хора, не само в областта на медицината, не намират реализация тук – не само финансова, а и от гледна точка на професионализма си.

Вие как се решихте да се върнете тук от чужбина?

Аз реших да се върна, за да променя тези неща. Продължавам да си мисля, че могат да се променят. И правим всичко възможно. Проектът „Сити клиник“ е част от тази мечта – че нещата в България могат да се променят.

Както се казва – когато се повлече крак в правилна посока и други го следват. Аз дойдох от болница „Токуда“ – проект, който доведе до едно стъпало нагоре в областта на медицината, беше позитивна стъпка в здравеопазването и мисля, че в момента „Сити клиник“ е поредната от такъв стил стъпка.

Сега се опитват да натрупат антагонизъм между частните и държавни болници. Смятам, че такъв антагонизъм е абсолютно безпредметен и безпочвен. Защото в България и частните и държавните болници разходват обществени средства и, от гледна точка на здравната система, по закон и по конституция те са равнопоставени. От гледна точка на пациента също, защото той има достатъчно улеснен достъп и към едните и към другите. Има национални и европейски програми, които до голяма степен водят до оптимизиране на технологичното снабдяване в държавните болници. В същото време пък частни болници намират средства, така че да прилагат модерните технологии. И едното и другото води до създаване на по-модерни лечебни заведения, което е добре за здравната система.

Как гледате на проблемите с бюджета на Здравната каса и орязването на клиничните пътеки?

Бюджетът на Здравната каса не е безкраен, той има горна граница и се създава дефицит, който по някакъв начин трябва да бъде компенсиран. Парите трябва да следват пациента там където се извършва реална лечебна дейност, както е в нашата клиника. За съжаление, много често пациентите попадат в някои болнични заведения, които (не по вина на колегите) нямат много големи възможности и там само престояват, пролежават, без реално да се променя нещо съществено в здравния им статус. И има известно лутане по здравната система докато пациентите достигнат до такива терциерен тип звена, които имат високи терапевтични възможности и където пациентите не престояват дълго време, защото в голяма част от случаите терапията е ефикасна и тяхното здравно състояние бързо се променя в позитивна посока. Това е дефект в цялата здравна система. В модерните страни пациентите в доболничния период са достатъчно добре изяснени като патология и придружаваща патология, за да постъпят най-накрая в болничното заведение така че да бъдат наистина лекувани. В България все още съществува рутината пациентът да влезе в болица за изследване. Според мен, със съвременните възможности на медицината и на технологията, до голяма степен реалния медицински проблем може да бъде уточнен преди пациента да постъпи в болница. И така трябва да бъде.

Не са ли кардиологичните болници повече от необходимото и понякога не се ли извършват ненужни интервенции?

Тъй като не съм част от контролиращите институции не мога да кажа какви и колко големи са отклоненията в тази посока. Но една от причините за такива отклонения, каквито може би има, е точно че има една единствена Здравна каса и тя по дефиниция сключва договор с всички болнични заведения, които отговарят на конкретни условия. Понякога тези условия са прекалено лесно постижими. И в такъв случай Здравната каса няма право да откаже заплащане на лечебна дейност, след като вече е сключила договор с тях. В страни като Германия, например, където се прилага категорично модерна медицина, има качествен контрол и контрол на индикациите за постъпване. Първо се изяснява реалния проблем, ако има индикация пациентът постъпва и чак тогава идва болничния период, когато Здравната каса трябва наистина да плаща. Според мен Здравната каса не трябва да плаща за безсмислено лежане и изследване в болницата, когато то не води до конкретна стъпка за подобряване на здравния статус. Има страни в Европа, където здравната каса не плаща безсмислени изследвания, например, безсмислена коронарография или безсмислена сцинтиграфия, при която с други методи на изследване може да стане ясно, че човек е здрав.

Как успява да установи тези неща?

Давам веднага пример. В Аржентина, където аз съм специализирал, и в Буенос Айрес специално, имаше над 10 фонда и повечето, когато сключват договор с болница, искаха утвърждаване на клиничното направление за конкретна дейност от самото контролно тяло на здравния фонд. Няма значение фондът дали е държавен или частен, имат и едните и другите, всеки си контролира индикациите, по които постъпват пациентите, които са осигурени при тях. И ако има такъв контрол изходно няма проблем. Например в нашата болница има максимум 1 пациент на седмица с чисти коронарни артерии. Над 90% от хората са с реален проблем, който ние отсяваме. Могат да насочат 100 пациента към нас, като видим от амбулаторните изследвания, че няма реална причина, правим някое допълнително, пак подчертавам амбулаторно изследване и ако установим, че няма съдова или сърдечна патология, не го приемаме.

Аз често казвам – в България има прекалено много истински болни, за да си позволим да лекуваме в кавички здрави. Средствата на касата може би не са чак толкова малко, но може би по-рационално трябва да се изразходват.

И как ще се реши проблема оттук нататък, как виждате нещата да речем 10 години напред?

Аз смятам, че движим нещата в правилна посока. През последните години сърдечно-съдовата медицина в България напредна изключително много. Докато преди имаше все още поглед навън за лечение на такива заболявания, сега (тъй като аз съм и член на комисията за преценка на случаите за лечение в чужбина) молбите за лечение в чужбина в тази област годишно се броят на пръсти. Изключително малък брой пациенти се налага наистина основателно да ходят в чужбина за някъкъв тип лечение в областта на сърдечно-съдовата патология.

А имате ли вече чужденци, които идват у нас за лечение и може ли това да стане трайна тенденция?

Имаме чужденци. От цял свят идват пациенти. Естествено, не са някакъв голям поток, но има.

Силно се надявам тази тенденция да се развие, защото България има условия за това. Имаме доста добро медицинско образование все още, с достатъчен брой медицински университети. Имаме много добри преподаватели, имаме изключително подходящ климат. С правилна национална стратегия можем да го постигнем. Скоро ми попадна индийската национална стратегия за стимулиране на медицинския туризъм. Тя е много смислена, много добре подредена и е приета преди 16 години. Преди 16 и повече години такива страни като Индия, Турция, Сингапур, Филипините, Тайланд (не само Германия, Белгия, Франция, които са рутинно и традиционно таргет за медицински туризъм) са направили национална стратегия за привличане на пациенти от чужбина и са го постигнали. На всичкото отгоре, голяма част от техните кадри учат у нас, или са завършили тук и това иде да покаже, че при добро менажиране на тази ниша България може да стане страна с модерни високотехнологични болници също и за балнеолечение. Имаме фантастични условия, но наистина трябва да бъде приета национална стратегия. Тя може да доведе до привличане на не малко средства за държавата. Т.е. не само ще се задържат кадрите, но и ще бъде изгодно за самата държава.

Какво друго Ви впечатли в индийската национална здравна стратегия?

Силно впечатление ми направи много високотехнологичната медицина в страната. За съжаление една доста голяма част от населението не е осигурено и няма достъп до модерната медицина. Но има 7-8 болници на изключително високо ниво, където специалистите колаборират с колеги от цял свят.

Всъщност това беше и причината да отида – поканиха ме да изнеса презентация на един ендоваскуларен курс, на който се показваха моделни методи на лечение. Като се съгласих, от едно участие ми ги направиха на 7 презентации.

И много интересно – в Индия и в Египет видях осъществена инициативата на нашето дружество на кардиолозите да се сложат на обществено важни места автоматични кардиодефибрилатори. Това не е някаква измислица, прищявка. Това е национално отговорна политика, възможност за спасяване на човешки живот в предболничния период. Това включва и обучение на немалка част от населението за даване на първа помощ – кардиопулмонална реанимация. Трябва да бъдат включени не само лекари, но и професии като пожарникари, медицински сестри, фелдшери, полицаи, водни и планински спасители. И в същото време трябва да се стимулират високотехнологичните центрове и постигането на високи стандарти, тъй като повечето от болниците в световен мащаб, които успяват да привлекат пациенти от чужбина, отговарят на някои от високите световни стандарти. Просто трябва да бъде национална политика, за да се постигне.

В резултат на положените усилия за развитие в последните години, българските специалисти не само излизаме навън и четем лекции, но България вече е и привлекателно място за организиране на международни събития. Сега предстои конгрес по кардиология, който ще бъде най-големия досега, с гигантско международно участие, ще има колеги от петте континента на света. И аз мисля, че постепенно започваме да постигаме това, което ни беше мечта – българските лекари да се експонират повече и да се показва на света, че в България се работи същата модерна медицина, каквато и в техните страни.

За съжаление в България понякога, когато някой относително по-млад колега отиде и се научи на някоя нова методика и се опита да я приложи, да получава похлупак отгоре, тъй като професора не го може, или шефа на клиниката не го може. Аз имах изключителния късмет и щастие да са ми ръководители хора с много широко мислене като проф. Джоргова и проф. Чирков, които, след като се върнах от моята специализация, направиха всичко възможно това, което съм научил да мога да го приложа в практиката. Тези модерни методики не могат да бъдат приложени от един човек, те трябва да са плод на усилието на мултидисциплинарен екип, за да има финален резултат. Точно това срещнах – колаборация от страна на кардиолози, кардиохирурзи, съдови хирурзи и анестезиолози, за да бъдат приложими тези методики. Такава стратегия изповядвам и прилагаме и тук. Този начин отворено мислене и предаване, разпространение на информацията сред колегите, работи най-много за обучението.

Сигурен съм, че все още има шанс за българското здравеопазване. Много колеги са отчаяни. Но мисля, че с една съществена промяна, за която трябва да има не само професионални медицински условия, но и политическа воля, промяната може да се случи в правилна посока.

Разговора води:

Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom