БЪРЗАТА РЕАКЦИЯ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СПАСИ МНОГО ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ

БЪРЗАТА РЕАКЦИЯ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СПАСИ МНОГО ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ
468×60 – top

Брой 11/2015

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

Доц. д-р Диана Петкова
Председател на Българското дружество по белодробни болести
Началник на Първо отделение и сектор Медицина на съня и неинвазивна вентилация в Клиниката по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Марина“, Варна


Общопрактикуващите лекари поемат първата вълна на респираторните заболявания, затова е важно те да помогнат за ранното откриване на пациентите с ХОББ и своевременното им насочване към специалист – подходът към тези пациенти е комплексен и интердицсциплинарен.

Доц. д-р Диана Петкова е председател на Българското дружество по белодробни болести – БДББ. Тя работи в Клиниката по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна. През 1990 г. завършва Медицинския университет – Варна като първенец на випуска, а през 1994 г. започва като асистент в Катедрата по белодробни болести в университета. Има специалност вътрешни болести и белодробни болести. Специализира в Швейцария и Австрия. Научните й интересите са насочени в областта на медицината на съня, неизвазивната вентилация, бронхообструктивните заболявания, белодробната хипертония, история на медицината и мениджмънт на качеството в здравеопазването. Създава и ръководи център по Медицина на съня в УМБАЛ „Св. Марина” във Варна. Доц. Петкова има над 120 научни публикации и съобщения. От 2010 г. е член на Управителния съвет на Дружеството по белодробни болести, а от 2014 – негов председател. Член е на Българския лекарски съюз, на Европейското респираторно общество, на Швейцарското дружество по мениджмънт на качеството в здравеопазването.

Доц. Петкова, към кои от целите, които си поставихте при избирането Ви за председател на Българското дружество по белодробни болести, успяхте да се приближите и къде „българската действителност“ Ви препъва?
Поех председателството на БДББ след два силни мандата на двама председатели, които работиха усилено за възходящото развитие на съсловието. Задачата ми е трудна, защото онова, което предстои в трудните не само за нас като професионално съсловие, но и за държавата, пък и за света условия, е да се устои постигнатото, то да се надстрои и същевременно с това да се стремим в развитието ни да има възходящ позитивен тренд. Това, което всъщност исках да продължа, надявам се да съм успяла, е продължаване на добрата традиция, запазване на атмосферата, за да може дружеството да извърви своя предварително начертан път като дългосрочна перспектива към достигане на европейски стандарти в областта на респираторната медицина. Новото, което се случи за изминалата една година е, че обърнахме поглед към колегите пулмолози, членове на дружеството и им дадохме по-добра информация за ежедневните проблеми, с оглед бързото им оперативно решаване, осигурихме по-добро представяне на възможностите и постиженията на българската пулмология (често типично по балкански се оказва, че не знаем кой какво работи). Важна е и задачата да поддържаме нашите знания и компетентности на високо професионално ниво и в крак с последните постижения на науката. Успяхме за последната година да доведем Европа в България. Няколко експерти от европейска и световна величина дойдоха при нас като гости на БДББ, за да предадат своя опит, своите знания и умения на българските си колеги. Форматът на тези срещи беше по-различен от традиционните за дружеството и това се прие много добре от колегията. Различното беше, че имаше непосредствени контакти и близка връзка с гост-лекторите, както и възможност за неформални срещи и разговори. Нашите чуждестранни гости споделят, че си тръгват от България не само с много нови приятели, но и обогатени в професионалната си област. Така че професионалното обогатяване настина става двупосочно – с това успяхме да се приближим до целите си. Къде ни препъва българската действителност? Тя препъва не само нас, а всички, които живеят в тези условия. Препъва ни уморително дългата реформа в здравеопазването, изключително тежките условия на труд, които имаме, недофинансирането на направлението белодробни болести, липсата на адекватен диалог с институциите и на разбиране, относно поставените проблеми и наред с това тежката патология на пациентите, с която всеки ден сме в допир. Там настъпва конфликтът, защото в тази българска действителност ние се стремим да имаме професионална реакция, адекватна на европейската.

Споделяте, че според статистиката на Световната здравна организация, в последните години белодробните заболявания като причина за смърт се изкачват на все по-предни места. На какво се дължи това и какви са данните за заболеваемост у нас?

Хроничните белодробни заболявания и в частност хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) се изкачват в стълбицата като водеща причина за смърт в Европа и в света. Известен е фактът, че през 2020 г. пациентите, които ще загинат от ХОББ ще заемат трето място като численост сред причините за смърт. У нас данните не се различават от тези в света. По отношение на заболеваемостта в България от хронични белодробни заболявания и ХОББ, проучвания на колектив от Плевен с ръководител доц. Явор Иванов обобщи и представи пред пулмологичната общност първото епидемиологично проучване за честотата, заболеваемостта, болестността и смъртността от ХОББ. Данните показват, че в Плевенския регион около 14-15 % от населението страда от тази болест. Причините за високия относителен дял на хроничните белодробни заболявания са високата честотата на тютюнопушене, която и у нас е висока – за нещастие и сред подрастващите, замърсеността на околната среда и недостатъчно високата здравна култура на населението.

Може ли да се каже, че цивилизацията е причина за зачестяване на белодробните болести?

Да, може да се каже, защото урбанизацията, животът в големите мегаполиси с голям брой население и производства, които отделят вредни емисии, благоприятства за увеличаването на честотата на белодробните заболявания като ХОББ и астма. Когато към това се добави и тютюнопушенето, вредата от различни производства, може да се даде отговор, че тежко протичащи заболявания, някои от тях завършващи летално, имат за причина развитието на цивилизацията и свързаните с това дейности. Всичко това включва ХОББ, астма и белодробен рак. Наред с това мобилността на хората по света, бързото преминаване на големи групи хора от едно място на друго, води до разпространение на инфекциозни белодробни болести, част от които и в днешния антибиотичен век завършват с неблагоприятен изход. Такива са туберкулозата, грипните епидемии, тежките пневмонии.

Съизмерима ли е нашата специализирана медицинска помощ с тази в Европа?

Убедено отговарям – да. Лекарите пулмолози у нас са добре подготвени, компетентни и са в състояние да предложат на българския пациент съизмерима с тази в Европа специализирана медицинска помощ. Трябва да сме наясно, че българските специалисти, въпреки компетентностите и възможностите си, работят в различни от европейските условия на труд и на обезпеченост с медицинска апаратура. Но въпреки това специализираните центрове и университетските болници разполагат не само с най-безценното като потенциал – хората, в частност пулмолозите специалисти, но и с високотехнологична апаратура, с която да могат да осъществят диагностиката и лечението на болните с белодробни заболявания. Естествено, че има какво да се желае, но за мен е важно пътят на развитие да е възходящ и мисля, че се движим в тази посока. Темповете не са толкова бързи, колкото ми се иска, но тенденцията е положителна.

Какви са новостите в лечението на основните белодробни болести и прилагат ли се те у нас?

Отговорно мога да заявя, че българските пациенти имат достъп и получават всички медикаменти, които се използват в Европа и света за лечение на различните белодробни заболявания. Нашите партньори от фармацевтичните компании полагат максимални усилия българските пациенти да имат достъп до всички нови медикаменти за лечение на белодробни болести. Българската държава и здравните институции също правят оптималното по възможностите си този достъп да е реален. Предстои регистриране на нови медикаменти за лечение на тежки заболявания, каквито са интерстициалните фибрози, нови молекули за лечение на бронхиална астма и ХОББ. До пациентите максимално бързо достигат всички създадени и регистрирани медикаменти за лечение и новите инхалаторни устройства. Има какво да се желае обаче в областта на домашното кислородолечение и домашната неинвазивна вентилация, които по финансови причини са недостъпни за българското население – те не се реимбурсират от Здравната каса, което от дълги години вече е факт в Европа и света. Тук се връщаме към българската действителност – защото ако тези пациенти се лекуват у дома, те ще струват на българския данъкоплатец в пъти по-малко, отколкото ако пролежават в болнично заведение. Има какво да се желае и по отношение лечението на идиопатичната пулмонална хипертония, тъй като прие нея пациентите имат нужда от достъп до всички скъпоструващи лекарства, които се прилагат, но у нас не всички са регистрирани. Пациентите с това заболяване не са много, но ако не се лекуват, загиват в рамките на 5 години от установяване на болестта.

Вие сте първият почетен член на Белодробна лига Сент Гален, Швейцария. Какво споделихте с колегите си за ситуацията на респираторната медицина в страната ни в доклада си пред годишното събрание на организацията в Сент Гален?

Благодаря Ви за този въпрос, отличието на колегите от Швейцария и избирането ми за първи почетен член на Белодробна лига Сент Гален беше за мен огромна чест, още повече в контекста на това, че това е организация със стогодишна история. Приех отличието като оценка не само на моята работа, а и на работата на моите колеги от Клиниката по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, която има партньорски взаимоотношения с Белодробната лига в Сент Гален повече от 15 години. Възприех го като оценка за нашата съвместна работа, за постигнатите успехи в рамките на много проекти, завършили с положителен резултат и осигурили на пациентите от Варненския регион възможност за по-добра медицинска помощ и подкрепа у дома. С колегите от Швейцария говоря винаги ясно и открито, прозрачно и честно. Те са наясно за ситуацията в респираторната медицина у нас и познават добре българската действителност, тъй като поне 2 пъти годишно ни посещават, за да могат да оценят промените и да обезпечат точна и своевременна помощ.

Кои са заболяванията, с които ХОББ се съчетава и на които трябва да се обърне внимание, за да има комплексен подход към пациентите? Кои са рисковите групи, на които джипитата трябва да обърнат внимание?

Последните данни от различни научни публикации сочат, че ХОББ се съпровожда от много коморбидни заболявания. Според данни на БДББ най-чести коморбидности при пациентите с ХОББ в България са артериалната хипертония, захарният диабет, исхемичната болест на сърцето, хроничната сърдечна недостатъчност, следвани от депресии, белодробен рак, гастро-езофагиална рефлуксна болест, остеопороза и сънна апнея. Важно за колегите общопрактикуващи лекари е ранното откриване на пациентите с ХОББ и своевременното им насочване към специалист. Подходът към тези пациенти е комплексен и интердисциплинарен. Преживяемостта на пациентите с ХОББ е пряко свързана с наличието и лечението на сърдечно-съдови заболявания. Рисковите групи, към които общопрактикуващите лекари трябва да се обърнат са пушачите, пациентите, работещи в условия на вредна или неблагоприятна работна среда, пациентите с чести респираторни инфекции или с анамнеза за атопия в семейството. Основната мярка, която трябва да бъде предприета при пациентите, за да се намали честота на ХОББ и белодробен карцином, е спиране на тютюнопушенето. Разговори в тази посока трябва да се провеждат при всяко посещение на пациентите в кабинета на общопрактикуващия лекар. При налично съмнение диагнозата да не се поставя и приема само на база на анамнезата и клиничната находка, което често наблюдаваме в клиничната практика. Нека пациентите да се насочват за функционални белодробни изследвания – спирометрия, бодиплетизмография и при необходимост други високо специализирани изследвания.
Много са медикаментите за лечение на бронхообструктивни заболявания към днешния ден. В последните години в България са на пазара няколко нови молекули и много нови инхалаторни устройства. Знанията за медикаментите и начинът на употребата им, индикациите, противопоказанията, са важен момент от ежедневната работа на общопрактикуващия лекар и още адекватно поведение при наличие на обостряния и инфекции. Особено в този сезон, когато очакваме бум на грип и на редица респираторни вируси, общопрактикуващите лекари са онези, които поемат първата вълна. Те биха могли с активните си действия и с компетентната си помощ да предотвратят усложненията от пневмонии не само при пациентите с бронхообструктивни заболявания, а и при всички, за които са отговорни. През последните години наблюдаваме висока заболеваемост и за нещастие висока смъртност при всяка епидемична вълна от грип – не само в България, а и по света. И без да сме правили национални проучвания, само от нашите емпирични наблюдения, ние, пулмолозите оценяваме факта, че бързата и своевременна реакция на общопрактикуващите лекари, правилните решения за лечение, които те вземат, бързото насочване за хоспитализация на рискови пациенти през последните години спасиха много човешки животи.

Въпросите зададе:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom