Брой 11/2017
Д-р Д. Бръмбарова
Катедра по дерматология и венерология, Медицински факултет,
Медицински Университет – Пловдив
ВЪВЕДЕНИЕ
Солариумите, известни още като “слънчеви легла” или “слънчеви лампи”, се използват за получаване на тен на закрито. Те представляват камери, излъчващи светлина с висок интензитет, в които индивидите престояват за определено време, с цел получаване на тен, подобен на получавания при излагане на слънце на открито.
Солариумите навлизат масово в употреба през 70-те години на XX-ти век и бързо набират популярност, която е свързана с мита, че тенът прави кожата по-здрава и по-атрактивна. Обаче, научни доказателства за това липсват.
Настоящата статия има за цел да представи рисковете и противопоказанията за употребата на солариумите.
КОЙ И ЗАЩО ИЗПОЛЗВА СОЛАРИУМИТЕ
Годишно около 30 мил. души в САЩ използват солариуми. Това отговаря на около 35% от всички възрастни в САЩ, 59% от студентите и 17% от подрастващите, като 52.5% от индивидите са започнали употреба на солариум преди навършване на 21- годишна възраст.1 Тази индустрия генерира приходи около 2.6 билиона долара през 2010 г. и около 3 билиона долара през 2014 г. През 2009 г., салоните за изкуствен тен надхвърлят по брой заведенията на компаниите Starbucks и McDonald’s в САЩ.
Най-голямо разпространение на употребата на солариум е наблюдавано при жени на възраст 18-24 години.2 Основните причини за това, посочени в проведено анкетно проучване са: да изглеждам по-добре, да се чувствам здрава, да добия бързо тен, в салона е приятно, искам да се предпазя от слънчево изгаряне.1
Много потребители на солариум са насърчавани да го използват от неоснователни твърдения, относно ползите за здравето на тена. В едно проучване е установено, че едва 7% от собствениците на солариуми точно информират потребителите за потенциални рискове, докато 78% твърдят, че солариумите имат полза за здравето.1 Във Великобритания, около 17% от хората посещават солариум преди ваканция, с цел подготовка за предпазване от слънчево изгаряне, но тенът от солариум осигурява само символична и много краткотрайна фотозащита, която отговаря на слънцезащитен фактор по-нисък от SPF 3. За сравнение, фотопротекторите със слаба защита имат слънцезащитен фактор от SPF 6 до SPF 10. Това погрешно схващане е много опасно, защото може да накара хората да прекарват повече време без фотозащита при естествена слънчева светлина и да получат актинични увреждания.
Индустрията рекламира солариумите с ползата им за синтез на витамин Д. Обаче, те излъчват предимно UVA лъчи, които са неактивни за стимулиране синтеза на витамин Д.3 Чрез храната може да се достави необходимото количество витамин Д, а UVB лъчите в суберитемни дози са достатъчни за синтез на необходимото количество витамин Д. При по-продължително и силно облъчване не се получава хиперпродукция, защото при фотохимичната реакция се получават вторични фотопродукти. Всъщност, посещаващите солариум получават около 4.5 до 7 пъти повече UVB лъчи на сесия, отколкото е необходимо за производството на витамин Д.
UV лъчите стимулират синтеза на ендорфини, които успокояват болката, създават мнимо усещане за щастие и благополучие. UV лъчите могат също да повлияят на серумните нива на серотонина. Това може да доведе до развитие на психическа зависимост. В извършено проучване сред потребители на солариум 69% изтъкват като причина за употреба „да се чувстват добре“, а 56% – “да получат релаксация”. Всред студенти, използващи солариум, 39.3% отговарят на критериите на наръчника за диагностика на психични разстройства DSM-IV-TR и 30.6% отговарят на CAGE критериите за пристрастяване към солариум. Същите показват по-тежки симптоми на безпокойство и по-голяма склонност да използват нездравословни практики: пиене на алкохол, неконтролиране на теглото и високорисково сексуално поведение, а при младите мъже – асоциация с употребата на анаболни стероиди. В проучване сред често употребяващи солариум лица (8-15 пъти на месец), при четири от осем човека се наблюдават симптоми на отнемане както при наркотична зависимост: гадене, треперене и тремор след приложение на опиоиден антагонист налтрексон.2
РИСКОВЕ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СОЛАРИУМИТЕ
UV лъчите предизвикват два типа пигментация: директна и индиректна. Директната (непосредствена) пигментация настъпва около 10 до 20 минути след облъчването. Тя е краткотрайна и се дължи на UVA лъчите, които пенетрират по-дълбоко до дермата. Късната (индиректна) пигментация се дължи основно на UVB лъчите, предшества се от еритем, настъпва най-често 48 до 72 часа след слънчево облъчване и е дълготрайна.
Солариумите излъчват UV лъчи с различни дължини на вълните: дълги UVА лъчи лъчи (340-400nm) в дози, надхвърлящи 10 до 15 пъти средно дневната експозиция; и по-малко от 10% UVB за разлика от естествената слънчева светлина.
Солариумите не са безопасна алтернатива на слънчевата светлина. Излагането е за определено време, но дозата UV лъчи може да варира в много широки граници, в зависимост от типа и продължителността на употреба на лампата.2 Всъщност те са създадени, за да произвеждат висока доза UV лъчи за кратко време. Предлагат се за получаване на тен без изгаряне, обаче повечето хора получават сърбеж, еритем, а някои полиморфна светлинна ерупция.4 В резултат на това най-често се получават изгаряния, а придобитият тен е показател за причинената фотоувреда на кожата. Този тен не може да предпази кожата от UV лъчите при последваща експозиция на слънчеви лъчи, поради което хора с тен от солариуми по-често получават слънчеви изгаряния. Увредата от ултравиолетови лъчи се проявява клинически като изгаряне, стареене на кожата и злокачествена дегенерация. Увредата на ДНК от UV лъчите предизвиква пигментацията чрез повишаване на тирозиназната активност и стимулиране синтеза на α-MSH. ДНК увредата е отговорна както за потъмняване на кожата, така и за канцерогенезата, така че безопасен тен няма.2
Използването на солариуми се свързва с повишен риск от развитие на малигнен меланом (ММ) и немеланомни кожни тумори като базоцелуларен карцином (BCC) в 15%-50%, на спиноцелуларен карцином (SCC) от 15% до 67%, психическа зависимост (т.н. “tanning addictive disorder”) и други, поради което, през 2014 г. FDA ги класифицира като II-ри клас медицински изделия.5
Солариуми и кожен рак
Няколко епидемиологични проучвания показват връзката между изкуствени източници на UV лъчи и немеланомен рак на кожата. Проучване сред 73 000 медицински сестри показва 15% по-висок риск за BCC и SCC при лица, които са използвали солариум четири пъти годишно. Връзката между употребата на солариум и кожни тумори е дозозависима, особено за BCC. Това засяга по-силно училищна и млада възраст под 25 г.2,6 Използването на солариум веднъж или повече месечно в продължение на поне едно десетилетие повишава общата смъртност и риска от смърт от кожен рак.7 Метаанализ на 12 проучвания, включващи 9328 случая на немеланомни кожни тумори показва, че солариумите се отличават със статистически значим по-висок риск от развитие на BCC (29%) и SCC (67%).8 Това отговаря на 170 000 нови случая годишно на немеланомен кожен рак в САЩ.2
Солариуми и злокачествен меланом
Най-големи са опасенията за риск от развитие на малигнен меланом /ММ/. Използването на солариум се свързва повишение на риска от ММ при хората между 18 и 39 години.1 В Западна Европа 3438 нови случая на ММ и 794 смъртни случая годишно се дължат на употребата на солариуми. Новите уреди се рекламират като по-безопасни от старите. Обаче няма статистически значима разлика в проучванията преди и след 2000 г., което показва неверността на тези твърденията.2 Проучване от 2015 г. сред колежани в САЩ показва, че 50% не знаят за риска от ММ, 68% не се интересуват и 89% от използващите солариум не желаят да се информират за ММ.1 Повишената честота при индивиди, изложени за първи път на по-млада възраст, се дължи на повишаване на кумулативната експозиция, а не на присъща чувствителност към ултравиолетова светлина.9
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СОЛАРИУМИТЕ
Използването на солариумите е противопоказано при някои групи индивиди, при които съществува повишен риск за здравето, свързан с излагането на УВ радиация:
• Индивиди със слабо пигментирана кожа (I-III фототип). При тях е налице намалена естествена резистентност към увреждащото действие на УВ лъчи, поради което кожата изгаря лесно и често се образуват лунички.
• Деца. Децата имат по-ниско ниво на меланин в кожата в сравнение с възрастните, поради което се счита, че съществува по-голям риск от развитие на меланом.
• Индивиди, изложени на значителна слънчева радиация. При индивиди, които са били изложени в продължение на значителни периоди от време на слънце, допълнителното облъчване със солариум оказва кумулативен увреждащ ефект.
• Индивиди с множество пигментни невуси.
ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ
Във връзка с повишената честота на меланом и кожни карциноми, се предприемат мерки и предложения за стандарт за работа на персонала със солариуми в ЕС – изисквания за обучението на персонала, квалификация и компетентност на персонала за работа, изисквания за предоставянето на услугите, забрана за употреба от лица на възраст под 18 г.1 В Австралия (от 2015 г.) и Бразилия (от 2009 г.) има пълна забрана за употребата на солариуми.
През 2009 г. СЗО класифицира устройствата за изкуствен тен като I-ви клас канцерогени. В същата група са включени азбест, цигари, плутоний и др. радиоактивни елементи. В много европейски страни (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Исландия, Испания, Италия, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция) е забранена употребата им от лица под 18-годишна възраст. От 2015 г. в 16 американски щата е забранена употребата на солариуми от лица под 18 г., в други 2 е забранена употребата им под 18 г. без лекарско назначение, в 4 са забранени под 17 г., в 2 – под 16 г. и в 5 щата – под 14 г. От 2014 г. FDA промени класификацията на солариумите от I-ви клас на II-ри клас медицински изделия, защото предизвикват „умерен до висок риск“. И изисква да покриват определен стандарт и да им се поставя черен етикет, който гласи: Не трябва да се използва от лица под 18-годишна възраст; при наличие на кожни лезии или открити рани. Има още две предупреждения: 1. Да не се употребяват от хора с лична или фамилна анамнеза за кожни неоплазми; 2. Хората с честа експозиция на UV лъчи трябва редовно да се преглеждат за кожен рак. Персоналът на солариумите трябва да обяснява на клиентите риска от употребата им и да определя за всеки клиент индивидуалния риск.
У нас БДД ежегодно провежда Национална кампания „Евромеланома”, която има за цел да популяризира вредното въздействие на UV лъчите като рисков фактор за развитие на злокачествени кожни новообразувания и да се стимулира използването на фотопротективни средства.
Библиография
1. Brewer J, Mcquinn D, Lohse C et all. Tanning Bed Perception Survey. J Clin Aesthet Dermatol. 2015; 8 (3): 23–27.
2. Madigan L, Lim H. Tanning Beds: Impact on Health and Recent Regulations. Clin Dermatol. 2016, 5: 640-648.
3. Woo D, Eide M. Tanning beds, skin cancer, and vitamin D: an examination of the scientific evidence and public health implications. Dermatol Therap 2010; 1: 61-71.
4. Devgun MS, Johnson BE, Paterson CR. Tanning, protection against sunburn and vitamin D formation with a UV-A ‘sun-bed’. Br J Dermatol. 1982;107 (3): 275-84.
5. Szikszai Z, Kertész Z, Bodnár E. et all. Nuclear microprobe investigation of the penetration of ultrafine zinc oxide into intact and tape-stripped human skin. Nucl Instrum Meth Phys Res Sect B: Beam Interact Mat Atoms 2010; 268 (11–12): 2160-2163.
6. Zhang М, Qureshi А, Geller А et al. Use of Tanning Beds and Incidence of Skin Cancer J Clin Oncol 2012; 14:1588-1593.
7. Yang L, Lof M, Veierød MB et all. Ultrviolet exposure and mortality among woman in Sweden. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2011; 20 (4): 683-90.
8. Wehner М, Shive М, Chren М et all. Indoor tanning and non-melanoma skin cancer: systematic review and meta-analysis. BMJ 2012; 345: e5909.
9. Veierød M, Adami H, Lund E et all. Sun and solarium exposure and melanoma risk: effects of age, pigmentary characteristics, and nevi. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2010; 19 (1): 111-20.
