Диета и храносмилателен тракт

Диета и храносмилателен тракт
468×60 – top

Брой 7/2016

Д-р Д. Стоянова
Клиника по гастроентерология и хепатология, ВМА – София

На 29 май 2016 г. Световната гастроентерологична организация отбеляза ежегодно чествания световен ден на здравето на храносмилателния тракт под мотото „Диетата и здравето на нашия храносмилателен тракт”. Повод за това е непрекъснато нарастващата загриженост за това как храните в ежедневието ни всъщност се отразяват на тялото и по-специално на чревния ни тракт. Пример за това е глутеновата ентеропатия (цьолиакията), от която е засегнато около 1% от населението на планетата, въпреки че голямата част от хората дори не подозират това. Други чести проблеми включват чувствителността към глутен (за разлика от цьолиакията), за която се предполага, че засяга дори още повече хора ( >10%), синдрома на раздразненото черво, хранителните алергии и нетолерантност.

Хранителните алергии дебютират обикновено още в детска възраст и се срещат в около 4-7% от децата. Диагнозата се поставя на база наличие на КАП или детекция на IgE в кръвта, заедно с типични изяви на свръхчувствителност (анафилаксия, кожни и респираторни изяви – бронхоспазъм, ангиоедем, уртикария, контактен дерматит, обостряне на атопичен дерматит; ентероколит). За разграничаване на свръхчувствителност от неалергична нетолерантност тестове обаче не съществуват.

Нетолерантността към различни храни може да засегне до 40% от хората със симптоми на синдрома на раздразненото черво. В тези случаи диетични интервенции като диета, бедна на FODMAP (храни, богати на ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и поливалентни алкохоли), безглутенова диета или пробиотици биха могли да помогнат.

Друг труден за контролиране проблем е повишеното газообразуване, водещо до усещане за подуване на корема или видимо увеличаване на коремната обиколка. Газообразуващите храни са част от ежедневното меню и трудно могат да бъдат изключени напълно. Не трябва да се забравя, че газовете се образуват по два основни начина – при поглъщане (например при смучене на твърди бонбони, дъвчене на дъвка, при бързо хранене, пушене на пура или лула, хлабави зъбни протези, запушен нос) и от разграждането на храната от бактерии в червата.
Повечето храни, съдържащи въглехидрати, образуват газове. Обратното, храните, съдържащи протеини и мазнини, образуват малко газове при разграждането си (въпреки че някои протеини могат да предизвикат специфична миризма на газовете).

Храни, обичайно образуващи повече газове:
• Бобови храни – препоръчва се предварителното им накисване и варене в прясна вода;
• Зелеви растения (главесто зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол); аспержи, краставици, пипер, лук, моркови, репички, целина;
• Плодове – ябълки, круши, диня, праскови, банани, кайсии, сини сливи, стафиди;
• Храни, богати на диетични фибри – пълнозърнени храни, трици – постепенното им добавяне към диетата може да намали газообразуващия им потенциал;
• Нишестета, произхождащи от картофи, жито, царевица, (например в сухи супи, пюрета, сосове, пудинги, макаронени изделия, желирани бонбони). Единственото негазообразуващо нишесте е оризовото;
• Мляко и млечни продукти, но и други храни, които съдържат прибавена млечна захар, като хляб, салатни сосове, зърнени закуски. С възрастта нивата на ензима лактаза, отговорен за разграждането на лактозата в червата, намалява и това обяснява появата на оплаквания след време при някои хора;
• Подсладители в плодови сокове, безалкохолни напитки, в диетични храни и дъвки ;
• Газирани напитки;
• Някои алкохолни напитки като тъмна бира и вино.
Храни, рядко образуващи газове:
• Месо, птици, риба, яйца;
• Някои зеленчуци като домати, маруля, тиквички, бамя;
• Плодове като пъпеш, авокадо, маслини, горски плодове;
• Въглехидратни храни като безглутенов хляб, ориз.
Предложенията за борба с излишните газове са следните:
• Oграничаване на газообразуващите храни (въпреки че това може да изключи от трапезата много полезни храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти);
• Редуциране приема на поглъщан въздух;
• Прием на препарати с ензима лактаза;
• Някои медикаменти (симетикон/диметикон, активен въглен);
• Специални нерезорбируеми антибиотици за потискане на чревната газообразуваща флора (метронидазол, рифаксимин).

На първо време може да помогне изключването на бобови храни и зелеви култури, както и ограничаване на изкуствените подсладители. При липса на ефект се препоръчва изключване за по една седмица на храните, набедени, че причиняват излишните газове.

Фибрите, разделени на разтворими и неразтворими, също представляват едновременно причина и средство за борба със симптомите на раздразненото черво (СРЧ). Разтворимите фибри лесно се смесват с вода и образуват мека, желеобразна маса в червата. Намират се в естествен вид и в големи количества в овесените трици, овесените ядки, бобовите храни, ядките (особено бадеми), в много семена (лен), кореноплодни, повечето плодове, но могат да бъдат и добити чрез допълнителна преработка (ябълков пектин, обвивки на семената на бял живовляк (псилиум). Фибрите достигат непроменени дебелото черво, където се разграждат частично или напълно от бактериите, при което се образуват газове. Важно за разтворимите фибри е, че могат да се използват за регулиране на чревната перисталтика и при запек, и при разстройство, благодарение на способността им да попиват водата, което ги прави важен компонент при лечението на СРЧ.

Неразтворимите фибри достигат непроменени до дебелото черво и стимулират перисталтиката, образуват малко газове, тъй като слабо се разграждат от бактериите. Обикновено тези фибри трудно понасят на хората с СРЧ, така че е желателно да бъдат избягвани. Съдържат се в обвивките на зърнените храни и люспите на плодовете и зеленчуците, така че изобилстват в пълнозърнените хлебни изделия, пшеничния зародиш, триците, ядките, семената (лен, сусам), люспите на термично обработените картофи, люспите на доматите и сините сливи, в авокадото, неузрелите банани, зеления боб, тиквичките, карфиола и целината, ягодите, кайсиите.

Заедно с фибрите трябва да се приемат достатъчно големи количества течности, иначе може да се стигне до запек.

Световната гастроентерологична организация е обобщила следните изводи и препоръки за всички, които се интересуват от чревното си здраве:

1. Една трета от населението на света има оплаквания, свързани с храносмилателния тракт, най-чести от които са подуването и обстипацията. Те могат да се появят и без наличието на органична увреда на храносмилателната система.
2. Достатъчното количество фибри в храната стимулира перисталтиката и подготвя чревното съдържимо за лесна евакуация. В идеалния случай трябва да се консумират поне 30-40 г фибри на ден.
3. Приемайте достатъчно количество течности – за да бъде ефективен пасажът. Ежедневно трябва да се поемат поне два литра течности, включващи вода, кафе, чай или мляко (не алкохол).
4. Обработените храни не съдържат достатъчно количество свежи нутриенти и фибри, а често са с излишна сол, наситени мазнини, консерванти, които могат да навредят.
5. Хранете се бавно и дъвчете добре храната.
6 Спортувайте умерено поне 30 минути всеки ден.
7. Откажете тютюнопушенето: то предразполага към рефлукс на стомашен сок, а също може да влоши други заболявания и е свързано с появата на онкологични заболявания.
8. Някои храни или съставките им могат да отключат хранителна алергия. Най-често до това водят морските дарове, фъстъците, млякото, яйцата и пшеницата.
9. Глутенът, протеинът на житните култури (пшеница, ръж, ечемик) може да доведе до заболяване, наречено глутенова ентеропатия при някои генетично предразположени индивиди. Около 1% от световното население е засегнато.
10. Някои храни могат да доведат до поява на подуване на корема, болки и промяна в ритъма на дефекация. Диетата с намалено количество на FODMAP или безглутеновата диета могат да облекчат симптомите на функционална диспепсия и раздразнено черво.

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom