Антиоксидантните про­дукти в профилактиката

Брой 1/2002

Д-р В. Василева

От изследванията в областта на свободно-радикалната патология е из­вестно, че свободните радикали са отговорни за остаряването и дегенерацията на човешките органи и тъкани, както и за развитието на редица социалнозначими заболябания. Първата историческа статия, доказваща ролята на свободните радикали за възникване на редица хронични заболявания, бе публикувана преди 40 години от д-р Denham Harman, по-късно наречен „баща на свободно-радикалната медицина“.

Понастоящем д-р Харман е 80-годишен и е професор по ме­дицина в Университета в Неб­раска. Неговите идеи, както и тези на Едуард Дженер, Луи Пастьор и други пионери в медицината, се пребърнаха в една от най-значимите теории на XX 8ек. Тя ще продължи да се развива и в настоящето столетие, пораждайки нови идеи и концеп­ции за патогенезата на редица заболявания на клетъчно и молекулно ниво, за които в близкото минало не бе възможно дори да се предполага.

Човешкият организъм разполага със защитни антиоксидантни механизми и системи, с които той се обогатява непрекъснато, под формата на хранителни съставки. Но когато тези съставки са недостатъчно в хранителните продукти, т.е. качеството на храната е незадоволително, може да се достигне до т.нар. „оксидантен стрес“ и последващо заболяване. Защото днес е добре известна максимата: „Кислородът е жизнено необхо­дим, но може да се пребърне и в опасен за здравето фактор11. Последното се случва при отделянето му в организма от т.нар. окси-радикали (ROS reactive oxygen spieces; oxygen-free radi­cals):

• Супероксидни
• Хидроксилни
• Липидо-пероксидни
• Синглетен кислород
• Водороден прекис
• Хипохлорна киселина

С оглед да се избегнат последиците на оксидантния стрес хроничните дегенеративни и злокачествени заболявания, трябва да се съблюдават някои основни хигиенни правила, като например:

• Да се редуцира достъпа до вредни за здравето химикали и специално тежки метали;
• Да се избягва стреса;
• Непрекъснато да се подобрява качеството на храната и добавените към нея антиокси­дантни съставки;
• Да се стимулират различни ендогенни антиоксидантни ме­ханизми в човешкия организъм.

Спазването на тези правила е свързано в една или друга сте­пей с предотвратяване на проблемите, които създават в орга­низма свободните радикали и е добър шанс за профилактика на редица хронични и труднолечими болести. Същевременно, общопрактикуващите лекари, които са добре запознати с основни принципи на свободно-радикална­та медицина, трябва да бъдат експерти и в областта на биохимията на храненето.

Известно е, че значителен брой „антиоксидантни“ продук­ти, блокирайки действието на свободните радикали, допринасят значително в профилактиката на сърдечно-съдови и неопластични заболявания, както и на редица болестни състояния, свързани с процесите на остаряване. в медицинската практи­ка е потвърдено схващането, че хора, които консумират достатъчно количество плодове и зеленчуци, са по-малко застрашени от възникване на сърдечно-съдови заболявания, някои видове тумори и катаракта.

В резултат от фитохимични проучвания е установено, че всяко растение съдържа стотици растителни химични вещест­ва (фитохимични съставки), част от които са с доказани лечебни и/или профилактични свойства при редица заболявания. Широко известни са антиоксидантните свойства на следните фитохимични съставки:

• витамин С,
• витамин Е,
• (3-каротин, който в организма се превръща във витамин А.

Съществуват сериозни научни доказателства, че витамин Е играе определена роля в профилактиката на атеросклерозата, участвайки в окислението на липопротеините с ниска плътност (LDL), за които е известно, че са фактор, свързан с повишен риск за развитието на сърдечно-съ­дови заболявания.

Същевремен­но витамин Е притежава и антикоагулантен ефект. През 1993 г., The New England Journal of Medicine публикува две епидeмиологични проучвания, доказващи ролята на витамин Е като хранителна добавка за понижаване смъртността от сърдечносъдови болести. Други клинични проучвания сравняват ефектите на витамин Е (а-токоферол) с тези на (3-каротин и плацебо при клинично здрави пушачи. Съ­ществуват и значителен брой рандомизирани и плацебо-контролирани проучвания относно тройното влияние на витамин С, витамин Е и (3-каротин при рискови сърдечноболни (вкл. и диабетици).

В повечето случаи не се отчита съществен клиничен ефект, както и статистически значими разлики в профилактичното действие на антиоксидантите при продължителен прием (например в течение на две и повече години). Заключението е, че дори и да имат из­вестен положителен ефект в профилактиката на сърдечносъдови заболявания и неоплазии, той не е значим, без да бъде съчетан с позитивно въздействащи друзи епидемиологични фактори и промени в стила на живот на болните (отказ от тютюнопушене, спазване на диетичен режим и т.н.). Описват се и нежелани ефекти напри­мер случаи на кръвоизливи при прием на вит. Е, обусловени от антикоагулантния му ефект.

Предвид данните от значите­лен брой съвременни изследвания, Комитетът по хранене при Американската Асоциация по Сърдечно-Съдови Заболявания (American Heart Association), дава следните препоръки на населението и високорисковите му групи:

• Да се консумира балансирана храна (диета), с включване на достатъчно количество пълноценни зърнени продукти и на съдържащи антиоксиданти плодове и зеленчуци.
• Подчертава се ролята на цялостния диетичен режим и сти­ла на живот, за повлияване на риска от развитие на социалнозначимите сърдечно-съдови и неопластични заболявания и за успешната им профилактика.
• В случайте на вторична про­филактика (предпазване от ус­ложнения при пациенти с коронарна болест), резултатите от клиничните изследвания с прилагане на витамин Е са окуражаващи и за окончателното им потвърждаване се очакват по-нататъшни клинични проучвания.

Съвременните изследвания се стремят да докажат и значението на обогатената с анти­оксиданти хранителна диета за предотвратяване на възрастово-обусловената макуларна де­генерация (AMD) дегенератив­но заболяване, засягащо централната част на ретината, при което не се уврежда само периферното зрение. Екип от авст­ралийски учени е изследвал кон­тингент от 3654 души, на възраст 49 (и повече) години, без да установи статистически зна­чима зависимост между развитието на заболяването и включването в диетичния ре­жим на антиоксиданти витамини А, Е, цинк и (3-каротин.