Брой 11/2022
Д-р В. Михнева1, Проф. И. Даскалова1, дм, дмн1,, Д-р И. Богомилов2,
1 Клиника „Ендокринология и болести на обмяната“, ВМА – София
2 Катедра „Фармакология и токсикология“, Медицински университет – София
1. Средиземноморския диетичен режим
Отдавна e известно, че средиземноморската диета е свързана с нисък риск от сърдечносъдови заболявания и намалява възможността за развитие на МС [1,2]. Доказано е, че средиземноморската диета има защитна роля що се отнася до всеки от компонентите на MС [1]. Антиоксидантните и противовъзпалителните свойства на различните компоненти на средиземноморската диета, включително зехтин, риба, зърнени култури, зеленчуци и плодове, представляват най-вероятното обяснение на тези открития [3–6]. Неотдавнашен метаанализ на 50 проспективни проучвания и рандомизирани контролни проучвания показа, че колкото по-голямо е придържането към средиземноморската диета, толкова по-голяма е реверсията на МС и неговите компоненти [7].
2. Хранителни добавки
Последните изследвания оценяват ролята на хранителните добавки в лечението на MС. Няколко растителни екстракта, подправки, билки и екстракти от етерични масла имат очевидна полза при лечението на пациенти с MС. Въпреки че са документирани някои ползи от тези агенти, те все още се изследват и не могат да се разглеждат като алтернатива на фармакотерапията. Въпреки това характеристиките на хранителните добавки, които са много достъпни и с минимални странични ефекти при лечение на MС, може да бъде обещаващо поле в разработването на нови терапии [8].
3. Бутират
Човешката стомашно-чревна микробиота е широко изследвана поради ролята й както в поддържането на здравето на червата, така и в причинно-следствената връзка с болестта. Диетичните фибри и сложното нишестето не се хидролизират напълно от ензимите на човека в тънките черва; вместо това те се разграждат от микробиотата на дебелото черво. Основните ферментационни продукти в резултат на разграждането на тези фибри са късоверижните мастни киселини (SCFA) ацетат, пропионат и бутират. SCFA са важно гориво за чревните епителни клетки, като основният енергиен източник е бутиратът, следван от пропионат и след това ацетат (бутират > пропионат>ацетат). Като цяло приблизително 10% от дневните енергийни нужди при възрастни индивиди на западен тип диета произлизат от SCFAs, получени от дебелото черво.
Наскоро стана ясно, че бутиратът подобрява липидния профил, гликемията, телесното тегло и инсулиновата чувствителност при животински модели с MС. In vitro анализи са тествали ефекта на бутирата върху мастната тъкан, чревните клетки, скелетните мускули, панкреатичните островни клетки, хепатоцитите и кръвоносните съдове, подчертавайки ролята на взаимодействието му върху гените експреси и метаболитните пътищата, като ясно се открояват неговите полезни ефекти.
В различни проучвания е описана връзка между затлъстяването и компонентите на човешката микробиота. Независимо от това, тези заключения се базират на експериментални проучвания, които използват сравнително малки и разнородни групи от хора-доброволци или животински модели. Освен това компонентите на микробиотата и приемът на хранителни вещества регулират както общото количество, така и относителното количество на бутирата [22].
Разнообразни и филогенетично различни групи от бактерии в дебелото черво произвежда бутират; основните видове са Faecalibacterium prausnitzii, Eubacterium rectale и Roseburia intestinalis. Тези бактерии са в по-малки количества при пациенти с диабет и преддиабет [23].
Микробиотата, взета от слаби хора, показва повишени нива на бактерии, които произвеждат бутират и след прехвърлянето им в субекти с MС, инсулиновата чувствителност се подобрява [24]. Механизмите на действие на бутирата са разнообразни и някои от тях включват епигенетична регулация на генната експресия чрез инхибиране на хистон деацетилаза [25].
В епигенетиката хистоновото N-крайно ацетилиране подобрява генната транскрипция. Регулирането на ацетилирането и деацетилирането на хистони от фактори на околната среда като диетичен режим може да намали заболеваемостта и да подобри здравето на човек. В допълнение, инхибирането на хистон деацетилазата (HDAC) и активирането на AMPK чрез бутират стимулира активността на PGC-1α [26]. Чрез активиране на свързаните с G протеин рецептори за свободни мастни киселини (FFAR), FFAR2 и FFAR3 в чревните ентероендокринни клетки, се смята, че бутиратът играе основна роля в метаболизма им и потискането на апетита [27].
Важно е да се отбележи, че добавките с бутират или високите нива на фибри в диетата, както и увеличаването на чревните бактерии, са показали, че предотвратяват или намаляват затлъстяването и инсулиновата резистентност [28]. Чрез стимулиране на FFARs в червата, бутиратът може да намали апетита и теглото. Активирането на FFARs стимулира освобождаването на глюкагоноподобен пептид 1 (GLP-1) и пептид YY (PYY) (Фигура 1). GLP-1 ще увеличи секрецията на инсулин и ще инхибира секрецията на глюкагон, докато PYY ще намали апетита и ще забави изпразването на стомаха [29]. Освен това бутиратът намалява секрецията на грелин – хормонът на глада. При животни, на които се дава диета с високо съдържание на мазнини (HFD), добавянето на бутират намалява наддаването на тегло чрез намаляване степента на затлъстяване. Matheus et al. [30] в свое проучване откриват, че бутиратът не променя теглото, затлъстяването, гликемията или инсулинемията при мишки на невисоко мазнинна диета, докато тези параметри се подобряват при мишки на високо мазнинна диета, което показва, че бутиратът подобрява неблагоприятните ефекти на високо мазнинната диета. Благоприятните ефекти, наблюдавани при добавяне на бутират, могат да се наблюдават и при употребата на ферментиращи фибри и сложни нишестета [31].
Както бе споменато по-рано, въздействието на бутирата върху чревните клетки, мастната тъкан, скелетните мускули, кръвоносните съдове, хепатоцитите и панкреатичните острови е изследвано чрез подчертаване ролята на различни гени и метаболитни пътища. Ефектът на бутирата върху мастната тъкан е описан в няколко проучвания, показващи, че бутиратът активира адипогенезата чрез няколко механизма, главно чрез увеличаване експресията на гени, които играят основна роля в диференциацията на адипоцитите [32]. Бутиратът значително стимулира експресията на иРНК на SREBP-1c, основен регулатор за адипогенезата и синтеза на мастни киселини de novo. Освен това експресията на маркерите за диференциация на адипоцитите, PPARγ, C/ EBPα и C/EBPβ са значително повишени в адипоцитите, третирани с бутират, в сравнение с контролната група. Повишените адипоцити водят до отделяне на повече липиди, като по този начин по-голямата адипогенеза намалява циркулиращите мастни киселини и по този начин предпазва различни органи от липотоксичност и произтичащи от това метаболитни нарушения като инсулинова резистентност [33].
Що се отнася до метаболизма на холестерола, няколко проучвания върху животни показват намаляване на общото ниво на серумен холестерол когато се дава бутират. Това намаление на общия серумен холестерол може да се дължи на промени в усвояването на холестерола от храната, вноса и износа на холестерол от клетките или биосинтезата на холестерола. Тези три процеса са подложени на проверка в in vitro проучвания. В проучване, проведено от Marcil et al. [34], се установява, че бутиратът намалява синтеза на холестерол в Caco-2 ентероцитите и този процес е свързан с намаляване активността на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим А (HMG-CoA) редуктаза (HMGCR), скоростта определящия етап в биосинтезата на холестерола. Освен това, изследване на Caco-2 клетки описват ролята на бутирата за намаляване абсорбцията на холестерол от чревните клетки и намаляване експресията на основен ген, отговорен за чревната абсорбция на холестерол [35]. Генната експресия на ABCG5 и ABCG8 пък е замесена в транспортирането на холестерола от чревните клетки в чревния лумен, като в проучване се наблюдава нейното повишаване. Тези резултати не са наблюдавани в клетките, третирани с пропионат или ацетат, което означава, че това не е общ ефект на SCFA.
При плъхове с диабет, Khan и Jena [36] наблюдават по-ниски нива на гликиран хемоглобин и плазмена глюкоза с непроменен плазмен инсулин, когато им се дава бутират, което показва, че бутиратът намалява инсулиновата резистентност. Освен това бутиратът може да подобри инсулиновата чувствителност чрез насърчаване на адипогенезата. Това предполага, че бутиратът може да действа по подобен начин на тиазолидиндионите, подобрявайки адипогенезата чрез PPARγ стимулация. Увеличена на експресията на глюкозния транспортер GLUT4 и следователно повишено усвояване на глюкоза се наблюдава в свински адипоцити, третирани с бутират [32]. Проучване, направено от Chriett et al. показва, че бутиратът повишава ацетилирането на хистони близо до IRS1 промотора, като по този начин усилва неговата експресия [37].
β-клетъчната протекция също е част от положителните свойства на бутирата. Натриевият бутират, даден на плъхове с диабет тип 1, намалява разрушаването на панкреатичните острови, причинено от инжектиране на стрептозотоцин (STZ) [38].
По отношение на ендотела, хипертонията и съдовата устойчивост се наблюдава подобрени след добавянето на бутират в клинични изпитвания при хора [39,40]. Няколко механизма, отговорни за намаляването на кръвното налягане, се обсъждат, като сред тях са: вазодилатация, повишено производство на азотен оксид, намалена пролиферация на съдови гладкомускулни клетки и въздействие върху системата ренин-ангиотензин.
Дали резултатите от проучвания върху животни могат да се приложат и при хора е под въпрос поради ниската бионаличност на бутирата в кръвообращението и бързата му екскреция. Проучванията показват, че количеството бутират в стомашно-чревния тракт, което достига периферната циркулация е минимално [39,40]. Всъщност това е основната причина, поради която се разработени различно пролекарства и мастни производни на бутирата. Като пример, Pivanex (пивалоилоксиметил бутират, пролекарство AN9) има значително по-високо клетъчно усвояване от бутирата поради своята липофилност и е активен при по-ниски концентрации [41]. Въпреки това, няколко странични ефекти са докладвани във фаза I от проучванията, включващо гадене; повръщане; умора; нарушение на зрението и хипергликемия [42]. Въпреки това, проучване върху нечовекоподобни примати показва повишено усвояване в специфични тъкани като панкреаса и черния дроб. По този начин пероралното приложение на бутират може да доведе до положителни ефекти върху метаболизма на липидите и глюкозата чрез действие в черния дроб и панкреаса [43].
За момента повечето клинични изпитвания при хора са фокусирани върху ролята на бутирата при чревни разстройства, прилаган ректално или орално, а няколко проучвания показват подобрение при дивертикулит [44], Болест на Крон [45], язвен колит [46] и диария [47]. Не са описани сериозни странични ефекти и се понася добре. Основен страничен ефект е, че перорално приетият бутират води до регургитация с неприятна миризма [46].
От друга страна, няма достатъчно клинични изпитвания върху хора, изследващи ползите от бутират при MС. До този момент са проведени само 2 проучвания. Първото е рандомизирано плацебо-контролирано клинично изпитване, което изследва резултата от 100 mg натриев бутират, прилаган шест пъти дневно за 45 дни при диабет тип 2 [47], установявайки, че няма подобрение в нивата на инсулина на гладно, кръвната захар на гладно, холестерола или триглицеридите; но с повишаване на GLP-1 и намаляване на диастоличното кръвно налягане. Второто проучване е с малка група пациенти, без плацебо контролна група. Той изследва ефекта от 4 g перорален натриев бутират, прилаган дневно в продължение на 4 седмици. Резултатът е подобрение на чернодробната и периферната инсулинова чувствителност при нормостенични мъже, но не и при мъже със затлъстяване [48].
4. Пробиотици
В наши дни има доказателства, че стомашно-чревната дисбиоза, която е модификация на стомашно-чревния микробиом, може да участва в развитието на инсулинова резистентност [49]. Погледнато по този начин, много проучвания разкриват нежеланите ефекти от ниското или нетипично стомашно-чревно бактериално натоварване върху дислипидемия, възпалителни маркери, затлъстяване и инсулинова резистентност [50]. Освен това, един от механизмите е излагането на бактериален LPS, който е основната причина за метаболитна ендотоксемия, свързана с MС [51]. Проучванията показват, че в сравнение с хората с нормално тегло, хората със затлъстяване имат намалено съотношение на Bacteroidetes/Firmicutes [52].
По отношение на терапията, няколко проучвания са оценили благоприятните ефекти на пробиотиците при пациенти със затлъстяване и MС (Таблица 2). Анализът на данните показва, че включването на пробиотици към лечението на пациенти с MС може да подобри текущото медицинско лечение, но няма да повлияе на всички клинични характеристики на MС и свързаните възпалителни биомаркери. Въпреки че не можем да заключим, че пробиотиците оказват благоприятен ефект, те може да имат някои положителни резултати, които са незначителни в сравнение с лекарствената терапия и здравословния начин на живот и вероятно са специфични за дозата и щамовете, които са използвани. В допълнение, продължителността на интервенциите може да не е била достатъчно дълга за да докаже намаляването на свързаните с MС усложнения. Съответно са необходими по-добри рандомизирани проучвания при хора с MС, способни да просветят напълно дали пробиотиците могат наистина да се използват като помощна терапия за тази патология.
Девет клинични изпитвания са подчертани в следващия раздел. Шест от тях са извършени при мъже и жени, докато три от тях са извършени при жени в постменопаузалния период. Използваната доза и продължителността на интервенцията варираха от 108 клетки/mL до 1,5×1011 колония образуващи единици (CFU)/g, и съответно от 3 до 12 седмици. Основните резултати за първични и вторични резултати, специфични използвани щамове и характеристики на проучванията са описани в таблицата (Таблица 2) [53–60].
Интересното е, че един специфичен щам (Lactobacillus reuteri V3401) е привлякъл внимание в литературата и е показал окуражаващи резултати при проучвания върху животни. По този начин е проведено рандомизирано, плацебо-контролирано кръстосано проучване върху 53 възрастни с MС [61], като участниците са разделени на две групи: едната група получава пробиотик Lactobacillus reuteri V3401 в продължение на 12 седмици едновременно с хипокалорична диета и физическа активност, а другата група получава плацебо, също с препоръка за здравословен начин на живот. Не са наблюдавани разлики по отношение на клиничните характеристики на MС в групата, лекувана с Lactobacillus reutri V3401; въпреки това се съобщава за промени в биомаркерите на възпалението, антропометричните измервания и състава на микробиома: намаляване нивата на IL-6 и VCAM-1, подобряване на антропометричните параметри и увеличен дял на Verrucomicrobia phylum [61].
Резултатите по отношение на полезността на пробиотиците при лечението на MС са противоречиви. Тези противоречиви резултати вероятно се дължат на различните дози, щамове и дизайни на изследването [55]. Следователно са необходими повече изследвания, за да се потвърди благоприятното въздействие на пробиотиците и да се проучи допълнително механизмът им на действие.
5. Ефект на кокосовото масло върху асиметричния диметиларгинин (ADMA)
Доказано е, че диетичният режим е един от най-важните фактори, които допринасят за MС. Освен това е добре известно, че употребата на т.нар полезните мазнини влияят върху нивата на липопротеините и триглицеридите [256]. Много проучвания са оценили ефекта на полезните мазнини върху MС. Някои от тях предполагат, че намаляването на хранителните мазнини има благоприятен ефект [62]. Въпреки това няколко други проучвания показват, че видът мазнини, които индивида консумира, е по-важен от количеството мазнини за лечението на MС [63].
Обикновено се счита, че наситените и трансмастните киселини имат отрицателни ефекти върху сърдечносъдовата система и скорошни проучвания препоръчват намаляване на консумацията им до не повече от 10% от общите калории прием дневно [64]. Обратно, консумацията на средноверижни мастни киселини (MCFAs) и SCFA показва благоприятен ефект върху MС [65].
Напоследък няколко проучвания оценяват полезния ефект на кокосовото масло като антитромботично, противовъзпалително и хиполипидемично средство [66]. Кокосовото масло има повишено количество MCFAs – съставено е от 8% каприлова киселина, 7% капринова киселина, 8% миристинова киселина, 2% стеаринова киселина, 6% олеинова киселина, 8% палмитинова киселина, 2% линолова киселина и 49 % лауринова киселина [ 67]. Въпреки че 85% от кокосовото масло се състои от наситени мастни киселини (SFA), основната SFA, лауриновата киселина, е доказано, че има положителни здравни резултати в профилактиката на риска от ССЗ в сравнение с други SFAs като палмитинова киселина, която съществува главно в палмовото масло и маслото от животински произход [68]. Освен това в сравнение с рафинираното кокосово масло, необработеното кокосово масло (VCO) има по-голям антиоксидантен ефект поради високия дял на фенолно съдържание. Следователно, чрез намаляване на оксидативния стрес, той има допълнителни ползи за предотвратяване на сърдечносъдова дисфункция [66].
ADMA, който е продукт на метаболизма на метилирани протеини в тялото, играе основна роля в ендотелната дисфункция (ЕД) чрез инхибиране на NO синтазата [69]. Мнозина считат ендотелната дисфункция (ЕД) за част от MС, тъй като това е ранен стадий на атеросклероза [70]. Освен това са описани повишени серумни нива на ADMA при MС [70,71]. Следователно ADMA може да бъде цел за предотвратяване на неблагоприятни сърдечносъдови резултати при MС. Няколко проучвания показват, че консумацията на храни с високо съдържание на мазнини е свързана с повишено ниво на ADMA [70]. И все пак малко се знае за ефекта от състава на хранителните мазнини върху кръвните нива на ADMA.
Скорошни публикации подчертават необходимостта от повече проучвания за ползите от VCO върху дислипидемията и рисковите фактори за ССЗ. По този начин в проучване, проведено от Parinaz Nikooei et al., 30 mL VCO са дадени в продължение на 4 седмици, замествайки ежедневно използваното масло. Неговият ефект върху компонентите на MС, както и върху серумните нива на ADMA, са изследвани и показват, че консумацията на 30 mL VCO в продължение на 4 седмици вместо обичайното ежедневно масло намалява серумната кръвна глюкоза и триглицеридите на гладно и повишава HDL-C, общия холестерол, LDL-C и ADMA. Съотношението на LDL-C/HDL-C обаче не се променя. Освен това няма благоприятни ефекти върху обиколката на талията и кръвното налягане. Необходими са допълнителни проучвания за да се препоръчва VCO, особено при хора с риск от ССЗ [72].
6. Куркумин
Куркуминът, полифенолно съединение, е оранжево-жълт пигмент, който се извлича от куркума [73]. Полезните му ефекти са широко изследвани. Има антиоксидантен ефект, както и противовъзпалителни свойства и увеличава производството на азотен оксид [74]. Тези ефекти могат да помогнат за подобряване на съдовата ригидност, причинена от хроничното възпаление и повишеното луменално налягане. Проучване, проведено от Alidadi et al. разкрива, че консумацията на 500 mg куркумин всеки ден в продължение на 12 седмици има благоприятен ефект върху артериалната ригидност и може да контролира теглото на хора с MС [73]. След 12 седмици на приложение на куркумин има статистически значимо намаление на средното телесно тегло в контролата в сравнение с плацебо група; въпреки това телесният състав и други антропометрични параметри не показват големи промени. Добавянето на куркумин не показва ефект върху съдовата ригидност и хемодинамичните параметри в началото на проучването. Въпреки това след 12 седмици на добавяне на куркумин, се наблюдава значително намаляване на PWV, с подобряване на аортната ригидност при пациенти с MС.
Дори след изключване на фактори като пол, възраст, промяна във физическата активност и енергиен прием чрез регресивен анализ, ежедневната консумация на куркумин значително понижи аортната PWV в сравнение с плацебо [73]. Въпреки това по отношение на захарния диабет, дислипидемията и кръвната захар на гладно не се е подобрила в групата, лекувана с куркумин, като липидните профили остават непроменени. Това предклинично проучване показват, че куркуминът намалява нивата на серумния холестерол чрез регулиране експресията на чернодробния LDL рецептор и инхибиране на LDL окислението [74]. Генната експресия, участваща в биосинтезата на холестерола, също се влияе от куркумин, както и екскрецията на холестерол чрез увеличаване секрецията на жлъчна киселина [74]. Освен това се смята, че куркуминът допринася за понижаване регулацията на основните транскрипционни фактори на липогенезата и адипогенезата като PPARγ [74]. По този начин, за да се обясни несъответствието в резултатите, се предполага, че за да се повлияят липидните профили и плазмената глюкоза на гладно при хора с MС, трябва да се приема по-висока доза или по-ефикасна форма на куркумин [75].
Предварителни данни в предклиничен анализ, извършен от Fleenor et al. доказат, че хранителната добавка с куркумин намалява свързаната с възрастта ригидност на големите еластични артерии чрез възстановяване на бионаличността на азотен оксид, намаляване на оксидативния стрес и производството на колаген тип I, и натрупване на крайни продукти на гликиране в артериалната стена [76].
7. Статини
Ролята на провъзпалителното и протромботичното състояние при MС е изследвана от няколко проучвания. Доказано е, че статините намаляват нивата на високочувствителния С-реактивен протеин (hs-CRP) в кръвта, което потвърждава техния противовъзпалителен ефект.
В проучване, проведено от Gladys P. Velarde et al. на жени с MС, при които е прилаган аторвастатин с висока интензивност в продължение на 3 месеца са изследвани няколко маркера като липогенеза, възпалителни маркери и тромбогенеза [77]. Трябва да се отбележи, че жените в проучването не са били с известно сърдечносъдови заболяване или диабет и са имали малък 10-годишен риск от атеросклеротично сърдечносъдово заболяване. Резултатите показват, че аторвастатин води до намаляване нивата на общия холестерол, LDL-C и Apo-B, както и съотношението Apo-A1/Apo-B. Въпреки това не е показан ефект върху Apo-A1, нивата на човешки лептин и липогенните маркери. В сравнение с плацебо няма значително въздействие на аторвастатин върху нивата на миелопероксидазата и инхибитора на плазминогенния активатор-1, както и няма голям ефект върху кръвната захар на гладно (FBG) и нивото на микроалбумин. Освен това не е направено заключение относно агрегацията на тромбоцитите.
Като се добави към очаквания ефект на аторвастатин върху липидния профил, беше установено значително намаляване на нивата на Аро-В и съотношението Аро-В/Аро-А1 и повишаване нивата на VCAM-1. Не е забелязан значителен ефект върху Apo-A1, човешки лептин, hs-CRP, ICAM-1. Въпреки това нивата на CRP са наблюдавани в други проучвания и се установява, че са намалели след терапия със статини, независимо от LDL холестерола [78,79].
Интересното е, че в проучване, проведено от de Oliveira et al. през 2014 г., беше установено, че симвастатин самостоятелно, пиоглитазон, както и тяхната комбинация намаляват епикардното натрупване на мазнини и възпалителните маркери при пациенти с атеросклеротична коронарна болест и MС [80].
8. Антихипергликемични средства
В допълнение към пиоглитазона, споменат по-горе, инхибиторите на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4) също са изследвани при пациенти с MС. Множество проучвания показват, че оста DPP-4/ инкретини има влияние върху сърдечносъдовата система [81,82]. Освен това е показано, че експресията на DPP-4 положително корелира със степента на висцерално затлъстяване и нискостепенно възпаление в организма [83,84]. Доказано е, че ситаглиптин – един от инхибиторите на DPP-4, намалява честотата на MС, възпалението на мастната тъкан, предизвикано от затлъстяване, и мастния черен дроб чрез регулиране на активираната от аденозин монофосфат протеин киназа и нива на адипонектин при затлъстели мишки [85]. Освен това е доказано, че ситаглиптин има положително влияние върху индуцираните от хипергликемия съдови промени по ендотелозависим начин [86]. И накрая, доказано е, че ситаглиптин намалява висцералното затлъстяване, както и максималния отговор при орания глюкозо толерантен тест при жени със синдром на поликистозни яйчници.
Глюкагон-подобен пептид 1 (GLP-1) рецепторни агонисти станаха популярни и по-широко използвани през последните няколко години. Rizzo и др. наскоро подчерта значението на използването на GLP-1 рецепторен агонист и техния ефект върху различни кардиометаболитни маркери и цялостния сърдечносъдов риск [87]. Въпреки че точните механизми остават до голяма степен неизвестни, благоприятните ефекти на лираглутид, дуаглутид и семаглутид, GLP-1 рецепторени агонисти, изглежда се дължат на директно антиатеросклеротично действие и намаляване на образуването и прогресията на съдовите плака [87]. Именно поради тази причина, заедно с метформина, GLP1- рецепторните агонисти, са най-обещаващата група за лечение на МС.
Изводи
МС е група от компоненти или рискови фактори, свързани с повишен риск от ССЗ и ЗД тип 2. МС нараства във всички възрастови групи през последните години. Въпреки, че не е ясно дали MС може да бъде лекуван сам по себе си, текущите изследвания изглежда дават нови цели по пътя на лечение на това заболяване. Концентрирането на терапевтичните усилия върху лечението на прекомерното затлъстяване и инсулиновата резистентност, свързани с MС, може да осигури най-общия успех в постигането на тези цели. Много отговори бяха дадени през последните няколко години, но много предстои да бъдат разгадани. Асоциациите на MС с други съпътстващи заболявания като NAFLD, нарушения на съня, нарушения на репродуктивната система и микроваскуларно заболяване са примери за области, които все още предстои да бъдат детайлно проучени. Същественото при разбирането и лечението на метаболитния синдром е комплексността на проблема и правилното му управление, като хронично болестно състояние, и е най-важно за доброто здраве и благополучие на пациентите с МС.
Библиография:
1. Kastorini, C.M.; Milionis, H.J.; Esposito, K.; Giugliano, D.; Goudevenos, J.A.; Panagiotakos, D.B. The effect of Mediterranean diet on metabolic syndrome and its components: A meta-analysis of 50 studies and 534,906 individuals. J. Am. Coll. Cardiol. 2011, 57,1299–1313. [CrossRef]
2. Esposito, K.; Kastorini, C.M.; Panagiotakos, D.B.; Giugliano, D. Mediterranean diet and metabolic syndrome: An update systematic review. Rev. Endocr. Metab. Disord. 2013, 14, 255–263. [CrossRef] [PubMed]
3. Esposito, K.; Ciotola, M.; Giugliano, D. Mediterranean diet and the metabolic syndrome. Mol. Nutr. Food Res. 2007, 51, 1268–1274.[CrossRef]
4. Dai, J.; Jones, D.P.; Goldberg, J.; Ziegler, T.R.; Bostick, R.M.; Wilson, P.W.; Manatunga, A.K.; Shallenberger, L.; Jones, L.; Vaccarino, V. Association between adherence to the Mediterranean diet and oxidative stress. Am. J. Clin. Nutr. 2008, 88, 1364–1370. [PubMed]
5. Pitsavos, C.; Panagiotakos, D.B.; Tzima, N.; Chrysohoou, C.; Economou, M.; Zampelas, A.; Stefanadis, C. Adherence to the Mediterranean diet is associated with total antioxidant capacity in healthy adults: The ATTICA study. Am. J. Clin. Nutr. 2005, 82, 694–699. [CrossRef]
6. Giugliano, D.; Esposito, K. Mediterranean diet and metabolic diseases. Curr. Opin. Lipidol. 2008, 19, 63–68. [CrossRef]
7. Salas-Salvadó, J.; Guasch-Ferré, M.; Lee, C.-H.; Estruch, R.; Clish, C.B.; Ros, E. Protective effects of the Mediterranean diet on type 2 diabetes and metabolic syndrome. J. Nutr. 2015, 146, 920S–927S. [CrossRef]
8. Rochlani, Y.; Pothineni, N.V.; Kovelamudi, S.; Mehta, J.L. Metabolic syndrome: Pathophysiology, management, and modulation by natural compounds. Adv. Cardiovasc. Dis. 2017, 11, 215–225. [CrossRef]
9. Aggarwal, B.B. Targeting inflammation-induced obesity and metabolic diseases by curcumin and other nutraceuticals. Annu. Rev. Nutr. 2010, 30, 173–199. [CrossRef] [PubMed]
10. Xu, J.; Fu, Y.; Chen, A. Activation of peroxisome proliferator-activated receptor-gamma contributes to the inhibitory effects of curcumin on rat hepatic stellate cell growth. Am. J. Physiol. Gastrointest. Liver Physiol. 2003, 285, G20–G30. [CrossRef] [PubMed]
11. Reinhart, K.M.; Talati, R.; White, C.M.; Coleman, C.I. The impact of garlic on lipid parameters: A systematic review and meta-analysis. Nutr. Res. Rev. 2009, 22, 39–48. [CrossRef]
12. Yang, J.; Yin, J.; Gao, H.; Xu, L.; Wang, Y.; Xu, L.; Li, M. Berberine improves insulin sensitivity by inhibiting fat store and adjusting adipokines profile in human preadipocytes and metabolic syndrome patients. Evid. Based Complement Altern. Med. 2012, 2012, 363845. [CrossRef]
13. Pérez-Rubio, K.G.; González-Ortiz, M.; Martínez-Abundis, E.; Robles-Cervantes, J.A.; Espinel-Bermúdez, M.C. Effect of berberine administration on metabolic syndrome, insulin sensitivity, and insulin secretion. Metab. Syndr. Relat. Disord. 2013, 11, 366–369. [CrossRef]
14. Bhat, M.; Kothiwale, S.K.; Tirmale, A.R.; Bhargava, S.Y.; Joshi, B.N. Antidiabetic Properties of Azardiracta indica and Bougainvillea spectabilis: In Vivo Studies in Murine Diabetes Model. Evid. Based Complement Altern. Med. 2011, 2011, 561625. [CrossRef]
15. Mollace, V.; Ragusa, S.; Sacco, I.; Muscoli, C.; Sculco, F.; Visalli, V.; Palma, E.; Muscoli, S.; Mondello, L.; Dugo, P.; et al. The protective effect of bergamot oil extract on lecitine-like oxyLDL receptor-1 expression in balloon injury-related neointima formation. J. Cardiovasc. Pharm. 2008, 13, 120–129. [CrossRef] [PubMed]
16. Bremer, A.A. Resveratrol use in metabolic syndrome. Metab. Syndr. Relat. Disord. 2014, 12, 493–495. [CrossRef]
17. Méndez-del Villar, M.; González-Ortiz, M.; Martínez-Abundis, E.; Pérez-Rubio, K.G.; Lizárraga-Valdez, R. Effect of resveratrol administration on metabolic syndrome, insulin sensitivity, and insulin secretion. Metab. Syndr. Relat. Disord. 2014, 12, 497–501. [CrossRef] [PubMed]
18. Rivera, L.; Morón, R.; Sánchez, M.; Zarzuelo, A.; Galisteo, M. Quercetin ameliorates metabolic syndrome and improves the inflammatory status in obese Zucker rats. Obesity (Silver Spring) 2008, 16, 2081–2087. [CrossRef]
19. Gillies, P.J.; Bhatia, S.K.; Belcher, L.A.; Hannon, D.B.; Thompson, J.T.; Vanden Heuvel, J.P. Regulation of inflammatory and lipid metabolism genes by eicosapentaenoic acid-rich oil. J. Lipid Res. 2012, 53, 1679–1689. [CrossRef]
20. Wu, L.; Juurlink, B.H. The impaired glutathione system and its up-regulation by sulforaphane in vascular smooth muscle cells from spontaneously hypertensive rats. J. Hypertens. 2001, 19, 1819–1825. [CrossRef] Int. J. Mol. Sci. 2022, 23, 786 35 of 38
21. Castellino, G.; Nikolic, D.; Magán-Fernández, A.; Malfa, G.A.; Chianetta, R.; Patti, A.M.; Amato, A.; Montalto, G.; Toth, P.P.; Banach, M.; et al. Altilix®Supplement Containing Chlorogenic Acid and Luteolin Improved Hepatic and Cardiometabolic Parameters in Subjects with Metabolic Syndrome: A 6 Month Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Study. Nutrients 2019, 11, 2580. [CrossRef]
22. Fogacci, F.; Banach, M.; Mikhailidis, D.P.; Bruckert, E.; Toth, P.P.; Watts, G.F.; Reiner, Ž.; Mancini, J.; Rizzo, M.; Mitchenko, O.; et al.Safety of red yeast rice supplementation: A systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Pharm. Res.2019, 143, 1–16. [CrossRef] [PubMed]
23. Roy, C.C.; Kien, C.L.; Bouthillier, L.; Levy, E. Short-chain fatty acids: Ready for prime time? Nutr. Clin. Pract. 2006, 21, 351–366. [CrossRef]
24. Zhang, X.; Shen, D.; Fang, Z.; Jie, Z.; Qiu, X.; Zhang, C.; Chen, Y.; Ji, L. Human gut microbiota changes reveal the progression of glucose intolerance. PLoS ONE 2013, 8, e71108.
25. Vrieze, A.; Van Nood, E.; Holleman, F.; Salojärvi, J.; Kootte, R.S.; Bartelsman, J.F.; Dallinga–Thie, G.M.; Ackermans, M.T.; Serlie, M.J.; Oozeer, R.; et al. Transfer of intestinal microbiota from lean donors increases insulin sensitivity in individuals with metabolic syndrome. Gastroenterology 2012, 143, 913–916.e7. [CrossRef] [PubMed]
26. Canani, R.B.; Di Costanzo, M.; Leone, L.; Pedata, M.; Meli, R.; Calignano, A. Potential beneficial effects of butyrate in intestinal and extraintestinal diseases. World J. Gastroenterol. WJG 2011, 17, 1519. [CrossRef]
27. Gao, Q.; Zhang, L. Ultraviolet-B-induced oxidative stress and antioxidant defense system responses in ascorbate-deficient vtc1 mutants of Arabidopsis. J. Plant Physiol. 2008, 165, 138–148. [CrossRef] [PubMed]
28. Hara, T.; Kimura, I.; Inoue, D.; Ichimura, A.; Hirasawa, A. Free fatty acid receptors and their role in regulation of energy metabolism. Rev. Physiol. Biochem. Pharmacol. 2013, 164, 77–116.
29. Gao, Z.; Yin, J.; Zhang, J.; Ward, R.E.; Martin, R.J.; Lefevre, M.; Cefalu, W.T.; Ye, J. Butyrate improves insulin sensitivity and increases energy expenditure in mice. Diabetes 2009, 58, 1509–1517. [CrossRef] [PubMed]
30. Steinert, R.E.; Feinle-Bisset, C.; Asarian, L.; Horowitz, M.; Beglinger, C.; Geary, N. Ghrelin, CCK, GLP-1, and PYY (3–36): Secretory controls and physiological roles in eating and glycemia in health, obesity, and after RYGB. Physiol. Rev. 2017, 97, 411–463. [CrossRef]
31. Matheus, V.; Monteiro, L.; Oliveira, R.; Maschio, D.; Collares-Buzato, C. Butyrate reduces high-fat diet-induced metabolic alterations, hepatic steatosis and pancreatic beta cell and intestinal barrier dysfunctions in prediabetic mice. Exp. Biol. Med. 2017,242, 1214–1226. [CrossRef] [PubMed]
32. Keenan, M.J.; Zhou, J.; McCutcheon, K.L.; Raggio, A.M.; Bateman, H.G.; Todd, E.; Jones, C.K.; Tulley, R.T.; Melton, S.; Martin, R.J. Effects of resistant starch, a non-digestible fermentable fiber, on reducing body fat. Obesity 2006, 14, 1523–1534. [CrossRef]
33. Yan, H.; Ajuwon, K.M. Mechanism of butyrate stimulation of triglyceride storage and adipokine expression during adipogenic differentiation of porcine stromovascular cells. PLoS ONE 2015, 10, e0145940.
34. Hafidi, M.E.; Buelna-Chontal, M.; Sánchez-Muñoz, F.; Carbó, R. Adipogenesis: A necessary but harmful strategy. Int. J. Mol. Sci. 2019, 20, 3657. [CrossRef]
35. Marcil, V.; Delvin, E.; Garofalo, C.; Levy, E. Butyrate impairs lipid transport by inhibiting microsomal triglyceride transfer protein in Caco-2 cells. J. Nutr. 2003, 133, 2180–2183. [CrossRef] [PubMed]
36. Chen, Y.; Xu, C.; Huang, R.; Song, J.; Li, D.; Xia, M. Butyrate from pectin fermentation inhibits intestinal cholesterol absorption and attenuates atherosclerosis in apolipoprotein E-deficient mice. J. Nutr. Biochem. 2018, 56, 175–182. [CrossRef]
37. Khan, S.; Jena, G. Sodium butyrate reduces insulin-resistance, fat accumulation and dyslipidemia in type-2 diabetic rat: A comparative study with metformin. Chem. Biol. Interact. 2016, 254, 124–134. [CrossRef]
38. Chriett, S.; Zerzaihi, O.; Vidal, H.; Pirola, L. The histone deacetylase inhibitor sodium butyrate improves insulin signalling in palmitate-induced insulin resistance in L6 rat muscle cells through epigenetically-mediated up-regulation of Irs1. Mol. Cell. Endocrinol. 2017, 439, 224–232. [CrossRef]
39. Khan, S.; Jena, G. Protective role of sodium butyrate, a HDAC inhibitor on beta-cell proliferation, function and glucose homeostasis through modulation of p38/ERK MAPK and apoptotic pathways: Study in juvenile diabetic rat. Chem. Biol. Interact. 2014, 213, 1–12. [CrossRef]
40. Roshanravan, N.; Mahdavi, R.; Alizadeh, E.; Jafarabadi, M.A.; Hedayati, M.; Ghavami, A.; Alipour, S.; Alamdari, N.M.; Barati, M.; Ostadrahimi, A. Effect of butyrate and inulin supplementation on glycemic status, lipid profile and glucagon-like peptide 1 level in patients with type 2 diabetes: A randomized double-blind, placebo-controlled trial. Horm. Metab. Res. 2017, 49, 886–891.[CrossRef] [PubMed]
41. Cook, S.; Sellin, J. Short chain fatty acids in health and disease. Aliment. Pharmacol. Ther. 1998, 12, 499–507. [CrossRef] [PubMed]
42. Rephaeli, A.; Rabizadeh, E.; Aviram, A.; Shaklai, M.; Ruse, M.; Nudelman, A. Derivatives of butyric acid as potential antineoplastic agents. Int. J. Cancer 1991, 49, 66–72. [CrossRef]
43. Patnaik, A.; Rowinsky, E.K.; Villalona, M.A.; Hammond, L.A.; Britten, C.D.; Siu, L.L.; Goetz, A.; Felton, S.A.; Burton, S.; Valone, F.H.; et al. A phase I study of pivaloyloxymethyl butyrate, a prodrug of the differentiating agent butyric acid, in patients with advanced solid malignancies. Clin. Cancer Res. 2002, 8, 2142–2148. [PubMed]
44. Kim, S.W.; Hooker, J.M.; Otto, N.;Win, K.; Muench, L.; Shea, C.; Carter, P.; King, P.; Reid, A.E.; Volkow, N.D.; et al. Whole-body pharmacokinetics of HDAC inhibitor drugs, butyric acid, valproic acid and 4-phenylbutyric acid measured with carbon-11 labeled analogs by PET. Nucl. Med. Biol. 2013, 40, 912–918. [CrossRef] Int. J. Mol. Sci. 2022, 23, 786 36 of 38
45. Krokowicz, L.; Stojcev, Z.; Kaczmarek, B.F.; Kociemba,W.; Kaczmarek, E.;Walkowiak, J.; Krokowicz, P.; Drews, M.; Banasiewicz, T. Microencapsulated sodium butyrate administered to patients with diverticulosis decreases incidence of diverticulitis—a prospective randomized study. Int. J. Color. Dis. 2014, 29, 387–393. [CrossRef] [PubMed]
46. Sabatino, A.D.; Morera, R.; Ciccocioppo, R.; Cazzola, P.; Gotti, S.; Tinozzi, F.; Tinozzi, S.; Corazza, G. Oral butyrate for mildly to moderately active Crohn’s disease. Aliment. Pharmacol. Ther. 2005, 22, 789–794. [CrossRef]
47. Vernia, P.; Monteleone, G.; Grandinetti, G.; Villotti, G.; Di Giulio, E.; Frieri, G.; Marcheggiano, A.; Pallone, F.; Caprilli, R.; Torsoli, A. Combined oral sodium butyrate and mesalazine treatment compared to oral mesalazine alone in ulcerative colitis. Dig. Dis. Sci. 2000, 45, 976–981. [CrossRef] [PubMed]
48. Krokowicz, L.; Kaczmarek, B.F.; Krokowicz, P.; Stojcev, Z.; Mackiewicz, J.; Walkowiak, J.; Drews, M.; Banasiewicz, T. Sodium butyrate and short chain fatty acids in prevention of travellers’ diarrhoea: A randomized prospective study. Travel Med. Infect. Dis. 2014, 12, 183–188. [CrossRef]
49. Bouter, K.; Bakker, G.; Levin, E.; Hartstra, A.; Kootte, R.; Udayappan, S.; Katiraei, S.; Bahler, L.; Gilijamse, P.; Tremaroli, V.; et al. Differential metabolic effects of oral butyrate treatment in lean versus metabolic syndrome subjects. Clin. Transl. Gastroenterol. 2018, 9, e155. [CrossRef] [PubMed]
50. Bäckhed, F.; Ding, H.; Wang, T.; Hooper, L.V.; Koh, G.Y.; Nagy, A.; Semenkovich, C.F.; Gordon, J.I. The gut microbiota as an environmental factor that regulates fat storage. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 2004, 101, 15718–15723. [CrossRef] [PubMed]
51. Le Chatelier, E.; Nielsen, T.; Qin, J.; Prifti, E.; Hildebrand, F.; Falony, G.; Almeida, M.; Arumugam, M.; Batto, J.-M.; Kennedy, S.; et al. Richness of human gut microbiome correlates with metabolic markers. Nature 2013, 500, 541–546. [CrossRef] [PubMed]
52. Cani, P.D.; Bibiloni, R.; Knauf, C.;Waget, A.; Neyrinck, A.M.; Delzenne, N.M.; Burcelin, R. Changes in gut microbiota control metabolic endotoxemia-induced inflammation in high-fat diet–induced obesity and diabetes in mice. Diabetes 2008, 57, 1470–1481. [CrossRef] [PubMed]
53. Turnbaugh, P.J.; Hamady, M.; Yatsunenko, T.; Cantarel, B.L.; Duncan, A.; Ley, R.E.; Sogin, M.L.; Jones, W.J.; Roe, B.A.; Affourtit, J.P.; et al. A core gut microbiome in obese and lean twins. Nature 2009, 457, 480–484. [CrossRef]
54. Barreto, F.M.; Simão, A.N.C.; Morimoto, H.K.; Lozovoy, M.A.B.; Dichi, I.; da Silva Miglioranza, L.H. Beneficial effects ofLactobacillus plantarum on glycemia and homocysteine levels in postmenopausal women with metabolic syndrome. Nutrition2014, 30, 939–942. [CrossRef] [PubMed]
55. Stadlbauer, V.; Leber, B.; Lemesch, S.; Trajanoski, S.; Bashir, M.; Horvath, A.; Tawdrous, M.; Stojakovic, T.; Fauler, G.;Fickert, P.; et al. Lactobacillus casei Shirota supplementation does not restore gut microbiota composition and gut barrier in metabolic syndrome: A randomized pilot study. PLoS ONE 2015, 10, e0141399. [CrossRef] [PubMed]
56. Tripolt, N.; Leber, B.; Blattl, D.; Eder, M.; Wonisch, W.; Scharnagl, H.; Stojakovic, T.; Obermayer-Pietsch, B.; Wascher, T.; Pieber, T. Effect of supplementation with Lactobacillus casei Shirota on insulin sensitivity, -cell function, and markers of endothelial function and inflammation in subjects with metabolic syndrome—A pilot study. J. Dairy Sci. 2013, 96, 89–95. [CrossRef] [PubMed]
57. Szuli ´ nska, M.; Łoniewski, I.; Skrypnik, K.; Sobieska, M.; Korybalska, K.; Suliburska, J.; Bogda´ nski, P. Multispecies probioticsupplementation favorably affects vascular function and reduces arterial stiffness in obese postmenopausal women—A 12-week placebo-controlled and randomized clinical study. Nutrients 2018, 10, 1672. [CrossRef] [PubMed]
58. Tenorio-Jiménez, C.; Martínez-Ramírez, M.J.; Gil, Á. and Gómez-Llorente, C. Effects of Probiotics on Metabolic Syndrome: ASystematic Review of Randomized Clinical Trials. Nutrients 2020, 12, 124. [CrossRef] [PubMed]
59. Wallace, C.J.; Milev, R.V. The efficacy, safety, and tolerability of probiotics on depression: Clinical results from an open-label pilot study. Front. Psychiatry 2021, 12, 132. [CrossRef]
60. Szuli ´ nska, M.; Łoniewski, I.; Van Hemert, S.; Sobieska, M.; Bogda´ nski, P. Dose-dependent effects of multispecies probiotic supplementation on the lipopolysaccharide (LPS) level and cardiometabolic profile in obese postmenopausal women: A 12-week randomized clinical trial. Nutrients 2018, 10, 773. [CrossRef]
61. Sahhaf Ebrahimi, F.; Homayouni Rad, A.; Mosen, M.; Abbasalizadeh, F.; Tabrizi, A.; Khalili, L. Effect of L. acidophilus and B. lactis on blood glucose in women with gestational diabetes mellitus: A randomized placebo-controlled trial. Diabetol. Metab. Syndr. 2019, 11, 75–77. [CrossRef]
62. Tenorio-Jimenez, C.; Martinez-Ramirez, M.J.; Del Castillo-Codes, I.; Arraiza-Irigoyen, C.; Tercero-Lozano, M.; Camacho, J.; Chueca, N.; Garcia, F.; Olza, J.; Plaza-Diaz, J.; et al. Lactobacillus reuteri V3401 Reduces Inflammatory Biomarkers and Modifies the Gastrointestinal Microbiome in Adults with Metabolic Syndrome: The PROSIR Study. Nutrients 2019, 11, 1761. [CrossRef] [PubMed]
63. Clifton, P. Metabolic syndrome—role of dietary fat type and quantity. Nutrients 2019, 11, 1438. [CrossRef] [PubMed]
64. Kang, Y.J.; Hwang, K.M.; Cheon, S.Y.; Lee, H.J.; Yoon, H.S. Associations of obesity and dyslipidemia with intake of sodium, fat, and sugar among Koreans: A qualitative systematic review. Clin. Nutr. Res. 2016, 5, 290–304. [CrossRef] [PubMed]
65. Hoyas, I.; Leon-Sanz, M. Nutritional challenges in metabolic syndrome. J. Clin. Med. 2019, 8, 1301. [CrossRef] [PubMed]
66. Sacks, F.M.; Lichtenstein, A.H.; Wu, J.H.; Appel, L.J.; Creager, M.A.; Kris-Etherton, P.M.; Miller, M.; Rimm, E.B.; Rudel, L.L.; Robinson, J.G.; et al. Dietary fats and cardiovascular disease: A presidential advisory from the American Heart Association. Circulation 2017, 136, e1–e23. [CrossRef] [PubMed]
67. Unger, A.L.; Torres-Gonzalez, M.; Kraft, J. Dairy fat consumption and the risk of metabolic syndrome: An examination of the saturated fatty acids in dairy. Nutrients 2019, 11, 2200. [CrossRef] [PubMed] Int. J. Mol. Sci. 2022, 23, 786 37 of 38
68. Babu, A.S.; Veluswamy, S.K.; Arena, R.; Guazzi, M.; Lavie, C.J. Virgin coconut oil and its potential cardioprotective effects. Postgrad. Med. 2014, 126, 76–83. [CrossRef] [PubMed]
69. Boateng, L.; Ansong, R.; Owusu, W.; Steiner-Asiedu, M. Coconut oil and palm oil’s role in nutrition, health and national development: A review. Ghana Med. J. 2016, 50, 189–196. [CrossRef] [PubMed]
70. Eyres, L.; Eyres, M.F.; Chisholm, A.; Brown, R.C. Coconut oil consumption and cardiovascular risk factors in humans. Nutr. Rev. 2016, 74, 267–280. [CrossRef] [PubMed]
71. Sibal, L.; Agarwal, S.; Home, P.; Boger, R. The role of asymmetric dimethylarginine (ADMA) in endothelial dysfunction and cardiovascular disease. Curr. Cardiol. Rev. 2010, 6, 82–90. [CrossRef] [PubMed]
72 . Palomo, I.; Contreras, A.; Alarcón, L.M.; Leiva, E.; Guzmán, L.; Mujica, V.; Icaza, G.; Díaz, N.; González, D.R.; Moore-Carrasco, R. Elevated concentration of asymmetric dimethylarginine (ADMA) in individuals with metabolic syndrome. Nitric. Oxide 2011, 24, 224–228. [CrossRef]
73. Engeli, S.; Tsikas, D.; Lehmann, A.; Böhnke, J.; Haas, V.; Strauß, A.; Janke, J.; Gorzelniak, K.; Luft, F.; Jordan, J. Influence of dietary fat ingestion on asymmetrical dimethylarginine in lean and obese human subjects. Nutr. Metab. Cardiovasc. Dis. 2012, 22, 720–726.[CrossRef] [PubMed]
74. Nikooei, P.; Hosseinzadeh-Attar, M.J.; Asghari, S.; Norouzy, A.; Yaseri, M.; Vasheghani-Farahani, A. Effects of virgin coconut oil consumption on metabolic syndrome components and asymmetric dimethylarginine: A randomized controlled clinical trial.
Nutr. Metab. Cardiovasc. Dis. 2021, 31, 939–949. [CrossRef] [PubMed]
75. Chattopadhyay, I.; Biswas, K.; Bandyopadhyay, U.; Banerjee, R.K. Turmeric and curcumin: Biological actions and medicinal applications. Curr. Sci. 2004, 44–53.
76. Hasanzadeh, S.; Read, M.I.; Bland, A.R.; Majeed, M.; Jamialahmadi, T.; Sahebkar, A. Curcumin: An inflammasome silencer. Pharmacol. Res. 2020, 159, 104921. [CrossRef] [PubMed]
77. Alidadi, M.; Sahebkar, A.; Eslami, S.; Vakilian, F.; Jarahi, L.; Alinezhad-Namaghi, M.; Arabi, S.M.; Vakili, S.; Tohidinezhad, F.; Nikooiyan, Y.; et al. The Effect of Curcumin Supplementation on PulseWave Velocity in Patients with Metabolic Syndrome: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial. Adv. Exp. Med. Biol. 2021, 1308, 1–11. [CrossRef] [PubMed]
78. Panahi, Y.; Ahmadi, Y.; Teymouri, M.; Johnston, T.P.; Sahebkar, A. Curcumin as a potential candidate for treating hyperlipidemia:A review of cellular and metabolic mechanisms. J. Cell Physiol. 2018, 233, 141–152. [CrossRef] [PubMed]
79. Ejaz, A.;Wu, D.; Kwan, P.; Meydani, M. Curcumin inhibits adipogenesis in 3T3-L1 adipocytes and angiogenesis and obesity in C57/BL mice. J. Nutr. 2009, 139, 919–925. [CrossRef]
80. Giglio, R.V.; Patti, A.M.; Cicero, A.; Lippi, G.; Rizzo, M.; Toth, P.P.; Banach, M. Polyphenols: Potential Use in the Prevention and Treatment of Cardiovascular Diseases. Curr Pharm Des. 2018, 24, 239–258. [CrossRef]
81. Fleenor, B.S.; Sindler, A.L.; Marvi, N.K.; Howell, K.L.; Zigler, M.L.; Yoshizawa, M.; Seals, D.R. Curcumin ameliorates arterial dysfunction and oxidative stress with aging. Exp. Gerontol. 2013, 48, 269–276. [CrossRef] [PubMed]
82. Velarde, G.P.; Choudhary, N.; Bravo-Jaimes, K.; Smotherman, C.; Sherazi, S.; Kraemer, D.F. Effect of atorvastatin on lipogenic, inflammatory and thrombogenic markers in women with the metabolic syndrome. Nutr. Metab. Cardiovasc. Dis. 2021, 31, 634–640. [CrossRef] [PubMed]
83. Ridker, P.M.; Rifai, N.; Pfeffer, M.A.; Sacks, F.M.; Moye, L.A.; Goldman, S.; Flaker, G.C.; Braunwald, E. Inflammation, pravastatin, and the risk of coronary events after myocardial infarction in patients with average cholesterol levels. Circulation 1998, 98, 839–844. [CrossRef] [PubMed]
84. Ridker, P.M.; Cannon, C.P.; Morrow, D.; Rifai, N.; Rose, L.M.; McCabe, C.H.; Pfeffer, M.A.; Braunwald, E. C-reactive protein levels and outcomes after statin therapy. N. Engl. J. Med. 2005, 352, 20–28. [CrossRef]
85. Grosso, A.F.; de Oliveira, S.F.; Higuchi Mde, L.; Favarato, D.; Dallan, L.A.; da Luz, P.L. Synergistic anti-inflammatory effect: Simvastatin and pioglitazone reduce inflammatory markers of plasma and epicardial adipose tissue of coronary patients with metabolic syndrome. Diabetol. Metab. Syndr. 2014, 6, 47. [CrossRef]
86. Shah, Z.; Pineda, C.; Kampfrath, T.; Maiseyeu, A.; Ying, Z.; Racoma, I.; Deiuliis, J.; Xu, X.; Sun, Q.; Moffatt-Bruce, S.; et al. Acute DPP-4 inhibition modulates vascular tone through GLP-1 independent pathways. Vascul. Pharmacol. 2011, 55, 2–9. [CrossRef]
87. Ishii, M.; Shibata, R.; Kondo, K.; Kambara, T.; Shimizu, Y.; Tanigawa, T.; Bando, Y.K.; Nishimura, M.; Ouchi, N.; Murohara, T. Vildagliptin stimulates endothelial cell network formation and ischemia-induced revascularization via an endothelial nitric-oxide synthase-dependent mechanism. J. Biol. Chem. 2014, 289, 27235–27245. [CrossRef]
88. Lamers, D.; Famulla, S.; Wronkowitz, N.; Hartwig, S.; Lehr, S.; Ouwens, D.M.; Eckardt, K.; Kaufman, J.M.; Ryden, M.; Müller, S.; et al. Dipeptidyl peptidase 4 is a novel adipokine potentially linking obesity to the metabolic syndrome. Diabetes 2011, 60, 1917–1925. [CrossRef]
89. Sell, H.; Blüher, M.; Klöting, N.; Schlich, R.; Willems, M.; Ruppe, F.; Knoefel, W.T.; Dietrich, A.; Fielding, B.A.; Arner, P.; et al. Adipose dipeptidyl peptidase-4 and obesity: Correlation with insulin resistance and depot-specific release from adipose tissue in vivo and in vitro. Diabetes Care 2013, 36, 4083–4090. [CrossRef]
90. Prakash, S.; Rai, U.; Kosuru, R.; Tiwari, V.; Singh, S. Amelioration of diet-induced metabolic syndrome and fatty liver with sitagliptin via regulation of adipose tissue inflammation and hepatic Adiponectin/AMPK levels in mice. Biochimie 2020, 168, 198–209. [CrossRef]
91 . Cicek, F.A.; Tokcaer-Keskin, Z.; Ozcinar, E.; Bozkus, Y.; Akcali, K.C.; Turan, B. Di-peptidyl peptidase-4 inhibitor sitagliptin protects vascular function in metabolic syndrome: Possible role of epigenetic regulation. Mol. Biol. Rep. 2014, 41, 4853–4863. [CrossRef] Int. J. Mol. Sci. 2022, 23, 786 38 of 38
92. Rizzo, M.; Nikolic, D.; Patti, A.M.; Mannina, C.; Montalto, G.; McAdams, B.S.; Rizvi, A.A.; Cosentino, F. GLP-1 receptor agonists and reduction of cardiometabolic risk: Potential underlying mechanisms. Biochim. Biophys Acta Mol. Basis Dis. 2018, 1864, 2814–2821. [CrossRef] [PubMed]
93. Nauck, M.A.; Quast, D.R.; Wefers, J.; Meier, J.J. GLP-1 receptor agonists in the treatment of type 2 diabetes—State-of-the-art. Mol Metab. 2021, 46, 101102. [CrossRef]
94. Orchard, T.J.; Temprosa, M.; Goldberg, R.; Haffner, S.; Ratner, R.; Marcovina, S.; Fowler, S.; Diabetes Prevention Program Research Group. The effect of metformin and intensive lifestyle intervention on the metabolic syndrome: The Diabetes Prevention Program randomized trial. Ann. Intern. Med. 2005, 142, 611–619. [CrossRef] [PubMed]
95. Rizvi, A.A.; Stoian, A.P.; Rizzo, M. Metabolic Syndrome: From Molecular Mechanisms to Novel Therapies. Int. J. Mol. Sci. 2021, 22, 10038. [CrossRef] [PubMed]
Адрес за кореспонденция:
Проф. Ивона Даскалова,
Д-р Ивайло Богомилов
Клиника „Ендокринология и болести на обмяната“,
Военномедицинска академия – София,
ул.“Св. Георги Софийски“ № 3
1606, София, факс: + 359 2 9225860
тел.: + 359 2 9 225 305,
GSM: + 359 895 730 076,
e-mail: bda.bg@abv.bg
e-mail: dr.bogomilov@gmail.com
