Забраняват на болниците да изискват или приемат доплащане

Забраняват на болниците да изискват или приемат доплащане
468×60 – top

Забраняват на изпълнителите на медицинска помощ да изискват или приемат доплащане за оказваната им медицинска помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК. Това става ясно от промените, предложени от МЗ в преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Изрично е забранено плащането от здравноосигурени лица при лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, както и случаите на наличие на показания за продължаване на лечението над определения в НРД минимален болничен престой.

В законопроекта изчерпателно са изброени случаите, в които доплащането е допустимо, като  те се обвързват с изричната инициатива и изрично изразеното искане от лицата.

Здравноосигурените лица ще получават единствено по своя инициатива ще получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги по време на болничния си престой. Дейностите, включени в тези услуги, както и реда за получаването им, ще бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването.
Доплащането е допустимо по инициатива на задължително здравноосигуреното лице и при изразено от него изрично искане за осигуряване на медицинската помощ с лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели, различни от предоставяните от лечебното заведение в рамките на осигуряваната от него медицинска помощ и надхвърляща стойността й, гарантирана от бюджета на НЗОК.

По своя инициатива здравноосигурените лица имат право на подобрени битови условия, допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи и избор на лекар или екип от медицински специалисти.

 „По този начин се спомага за разрешаването на дългогодишния проблем с нерегламентираните плащания на пациентите за оказваната им медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване и свързаните с нея допълнителни услуги, които те ползват срещу заплащане“, пише в мотивите на министъра.

Припомняме, че по-рано този месец от болничните асоциации (Асоциация на Университетските Болници, Българска Болнична Асоциация, Национално Сдружение на Частните Болници, Национално Сдружение на Областните Многопрофилни Болници, Сдружение на Общинските Болници в България) поискаха незабавните мерки за преодоляване на недофинансирането на здравната система. Сред тях бяха определяне на единни и реални цени на медицинските услуги, в т.ч. клиничните пътеки, освобождаване на доплащанията, както и определяне източниците на дофинансиране в предложения проект за реформа, при запазване на солидарния модел.

Според други промени в закона, РЗИ пък ще е органът, който ще извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта.

С промяната в Закона за здравното осигуряване през Закона за лекарствата се изменя хипотезата, при която не се прилага забраната за сключване на договори между НЗОК и нови лечебни заведения за болнична помощ и за нови медицински дейности.

Оттук нататък забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства, когато е установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявлението за сключване на договора, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност ще се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Допуска възможността за сключване на договори извън сроковете и разширяване предмета на договорите с изпълнители – болници и комплексни онкологични центрове, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности. Това важи и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. В тези случаи потребността се оценява от РЗИ.

Определя се двумесечен  срок за извършване от НЗОК на експертизата при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти. По този начин се гарантират правата на пациентите на навременна медицинска помощ.

Допуска се изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор. Заплащане ще се допуска, когато този специалист е хабилитирано лице от списък, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, извършването на дейността от него е с цел обучение на медицинските специалисти на лечебното заведение и НЗОК е дала съгласие за това по ред и при условия, утвърдени от Надзорния съвет.

Пълния текст на проекта може да видите тук

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom