Заразни молуски

Заразни молуски
468×60 – top

Брой 4/2019

Д-р Хр. Христов

Заразните молуски са доброкачествени кожни инфекции, причинявани от шарков вирус (Pox virus moluscи – MC virus). Тoй принадлежи към семейството Pox viruses (вирусите-причинители на едрата шарка у хората, маймуните, и дребния и едър добитък). В миналото към семейството принадлежеше и ваксиналния вирус срещу едрата шарка. Характеризират се с натрупване на кератоноцити (втвърден клетки) в кожата.

Молуските са широко разпространени сред хората, най-често сред децата, между 5 и 10-годишните. В Германия родителите на 1 от 6 деца са потърсили съветите на здравните органи. По-често се явяват при децата, посещаващи басейни и при децата, които са имунно депресирани. Според някои лекари кожната атрофия по причина на местна имунна депресия на кожните клетки се явява рисков фактор. Чесането води до самозаразяване. Инкубационният период е от 2 седмици до 6 месеца.

Заразните молуски клинично се изявяват под формата на полусферични пъпки, полупрозрачни, леко розово оцветени, с леко хлътване в центъра (подобно на пъпна вдлъбнатина), върху здрава кожа, без околовръстна промяна. При натиск пъпката е твърда, придобива белезникав вид, дължащ се на променените епидермални клетки. Най-често се появяват по кожата на торса и кожните гънките. При възрастните могат да се предат по полов акт около гениталиите. Растат бавно, със седмици и месеци. Големината им варира от 1 до 10 милиметра. Явяват се единично, групово или линейно. При имунно компрометираните лица, без третиране, персистират до няколко месеца. Тяхното изчезване понякога се дължи на инфектиране. При липса на усложнение, след изчезването им не остават белези.

При имунно компрометираните (при болни от Спин, претърпели трансплантация) често се явяват в голям брой, с уголемена форма и дълго персистиране, като могат да засягат и лигавиците. При Спин следва да се идентифицират от инфектиране с криптококозни и хистоплазмозни кожни заболявания.
Обикновено при диагностициране не се изискват хистологични изследвания, с изключение при нетипичните форми.

Поради лекото протичане, доброкачествеността и наличието на самолечение, повечето лекари не препоръчват специфично лечение. Аргументите в полза на лечение са голямото разрастване, липса на самолечение, ограничаване на самозаразяването и съмнението за цикатриксиални последици.

При лечебната интервенция се избира един от множеството методи. Най-често се използват обикновен хирургичен кюретаж и криотерапия с течна азотна киселина. Въпреки че се прилага местна анестезия, все пак те са болезнени и трудно се правят при децата. Възрастните пациенти или родителите трябва да се предупреждават за възможни последици: цикатрикси, хипер или хипопигментация след прилагане на азотна киселина. Следва да се спомене използването и на други по-слаби киселини (салицилова, трихлорацетична) и химични препарати, като фенол, подофилотоксин, но и те могат да дадат цикатрикси. В последно време се прилагат и имуномодулатори. Препаратът имикимод се използва при имуннокомпрометираните болни. Използват се също електрокоагулация, лазер СО2 и нуклеотидни аналози (cidofovir). Използването на многобройните методи и средства показва, че все още не е намерено сигурно и специфично средство за лечение на молуските.

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom