Здравната система е ликвидирана, ако ОПЛ не се захванат с реална медицина

Здравната система е ликвидирана, ако ОПЛ не се захванат с реална медицина
468×60 – top

Брой 5/2011

Проф. д-р Константин Чернев,
Национален консултант по вътрешни болести

Визитка

Проф. Чернев е роден през 1944 г. Завършил е медицина във ВМИ-Пловдив през 1969 г. Работил последователно като асистент, доцент и професор в Клиниката по гастроентерология – ИСУЛ, ръководител на Клиниката по гастроентерология – Плевен, ръководител на Клиниката по гастроентерология и Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ „Александровска” и МУ – София. Има две клинични специалности – вътрешни болести и гастроентерология.
Специализирал е в Тюбинген и Хановер и е бил гост доцент в Берлин и Дрезден. Проф. Чернев има докторска дисертация и дисертация за доктор на медицинските науки, посветени на чернодробната патология.

Научните интереси на проф. Чернев са в областта на хроничните хепатити и чернодробната цироза, първичния чернодробен рак, диагнозата и диференциалната диагноза на жълтениците, пептичните заболявания на хранопровода и стомаха, панкреатитите и рака на панкреаса, ортотопната чернодробна трансплантация и трансплантацията на хепатоцити.
Проф. Чернев има отпечатани 150 научни труда, от които 15 в чужбина, 2 монографии, 3 учебника и е участвал в много други учебници и сборници като съавтор. През последните 30 години е участвал във всички научни прояви по вътрешни болести и гастроентерология в България, в почти всички eвропейски и световни конгреси по гастроентерология и в многобройни специализирани и фирмени симпозиуми.

От 1989 г. изнася основен лекционен курс по пропедевтика на вътрешните болести пред студенти, системно чете лекции в курсове по вътрешни болести и гастроентерология. Многократно е канен за гост лектор в Германия и на други научни форуми, а през 2003 г. е удостоен със златен медал и парична награда като гост лектор в Словения. Член е на Европейската и световната организация по гастроентерология, по ендоскопия, на Европейския гастрохирургичен клуб, на Световната асоциация по трансплантация, на Международната академия на науките със седалище в Мюнхен – Германия.
Избиран е за секретар на българското дружество по гастроентерология, секретар на българската група по гастроинтестинална ендоскопия, член на комисията по медицина и стоматология при ВАК, секретар на източноевропейски клон на Международната академия на науките със седалище в Мюнхен – Германия, председател на научния съвет на Cytonet – България, секретар на групата за проучването и лечението на хроничните вирусни хепатити в България, секретар на научната група за проучване на ГЕРБ, член на научния съвет на Училището по икономически и здравен мениджмънт, национален консултант по гастроентерология, национален консултант по вътрешни болести.

Проф. Чернев, в областта на вътрешните болести има много разнообразни и чести заболявания. Има ли синхрон в работата на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, какви проблеми наблюдавате?

Вътрешните болести са най-голямата медицинска специалност. В много държави поради тази причина клиниките по вътрешни болести се наричат медицински клиники. Вътрешните болести граничат с всички останали специалности в медицината, така да се каже, всички те произлизат от вътрешните болести.
В България има много сериозен проблем през последните 4 години поради излизането на една наредба през 2007 г., според която отделните раздели на вътрешните болести вече може да бъдат усвоявани от лекарите и те да стават специалисти, без да имат общата специалност вътрешни болести. А вътрешните болести са основата на образованието на общопрактикуващите лекари. Всички тесни специалисти в отделните раздели на вътрешните болести би трябвало да имат най-напред обща специалност вътрешни болести и едва след това тесни специалности. Сега много от младите хора, които вървят по линията на по-малкото напрежение, де факто желаят направо да вземат тясната специалност.

Какви ще бъдат последствията в бъдеще?

Това в следващите няколко години ще доведе до катастрофа в медицината. Ще бъде създадена една генерация от тесни специалисти. И в бъдеще с тъй наречените направления за консултации ще има едно футболизиране на пациентите между отделните специалисти. Както знаете, има решение да се премахват клиничните пътеки и да вървим към цялостно изясняване на състоянието на пациентите. В този смисъл всички отделения в провинцията и много от вътрешните отделения в София няма да могат да изпълняват своята ?????длъжност????, ще се усложнят много нещата с щатното разписание на лекарите. Но най-важното – пациентите ще бъдат поставени пред голямата трудност да се движат между отделните тесни специалисти. Това е основният проблем, който ме притеснява.
Затова аз лично като национален консултант по вътрешни болести съм поел сега офанзива да изменим тази наредба.

Как мислите да я промените?

Водя разговори с министерството, които ще продължат много активно в следващите дни и месеци, наново да се върне изискването всички тесни специалисти в отделните раздели първо да имат обща специалност вътрешни болести и след това да придобиват тясната си специалност.
Навремето се получи неразбирателство, погрешно бяха изтълкувани европейски директиви – и от служителите в министерството, и от проф. Гайдарски, който беше министър. За съжаление и част от националните консултанти по отделните специалности подкрепиха тази инициатива и се взе едно дълбоко погрешно държавно решение. Което има значение за цялата медицина. Това е втората голяма организационна грешка, която се прави в реалната медицина в България. Първата беше закриването на ИСУЛ навремето, което доведе до ликвидирането на специализацията на лекарите.

Дори и да се поправят нещата, колко години ще са необходими за преодоляването й?

Когато се направи такава погрешна стъпка, много трудно се коригира административно. Промените в наредбата трябва да минат през министерството, след това през Министерския съвет, вероятно и през Народното събрание, това ще отнеме много време.
Аз съм национален консултант отдавна, от години вече водя война против тази наредба, но в министерството има някакъв медицински съвет, съставен от хора, които не разбират нито от медицина, нито от друго, и накрая резултатът е плачевен. А проблемът е изключително сериозен. Много голямо значение има и квалификацията на общопрактикуващите лекари по вътрешни болести. Обучението по вътрешни болести, което се прави в Катедрата за общопрактикуващи лекари в „Света Анна”, е малко и трябва да се разшири. Лекар, който не е квалифициран по вътрешни болести, не може да бъде общопрактикуващ лекар.

Сега има ли много такива случаи?

Много има, още от началото на реформите очни, ушни доктори станаха общопрактикуващи. За мен те са де факто неуки, много трудно се справят с пациентите. А основният проблем в здравеопазването е проблемът в предклиничната помощ. При нас пристигат пациенти, които са в изключително тежко положение и които не знаят кои са им личните лекари. Голяма част от хората въобще нямат лични лекари. Вината, разбира се, е и у пациентите, че не ги търсят. Но когато в един момент получат някакво остро заболяване, ние трябва да ги приемем, разходите са за сметка на болницата и рефлектират върху лекарите, които работят в тези големи болници.

Какви са най-големите проблеми при пациентите, които приемате, най-тежките заболявания, най-честите случаи?

Областта е огромна, в нея влиза цялата патология. На първо място са сърдечносъдовите заболявания, от които загиват много хора. На второ – онкологичните, смъртността е голяма, поддържането и лечението на пациентите струват много пари. Следват белодробните заболявания. При нас в гастроентерологията – чернодробни увреждания, хепатити. В ендокринологията – диабетът е сериозен социален проблем, особено тип 2 диабет. Аз всеки ден откривам по 3-4 човека в активна възраст с нарушен глюкозен толеранс, които не подозират, че кръвната им захар е висока. И когато отидат при специалистите, уврежданията са налице и тези хора се инвалидизират. Примерите са много, в областта е цялата патология.

Като национален консултант какви други каузи имате?

Непрекъснато в конкретната, реалната лекарска дейност се мъчим да подобряваме нещата, но за всичко за съжаление се изискват много средства. Особено по отношение подобряване на организацията и усъвършенстването на лекарите.
След разрушаването на хубавата структура, която имахме, сега и самата специализация по тесните специалности и по вътрешни болести е малко пръсната и става по-трудна. Някои звена за щастие са се запазили. Ние, гастроентеролозите, полагаме доста големи грижи за нашите специалисти. Но докато пациентите дойдат до тесните специалисти, извървяват дълъг и лъкатушещ път или въобще не го изминават.
Аз съм работил дълги години в чужбина, в Западна Европа, познавам системите им, които действат перфектно. Самите лекари са много отговорни. Трябва да проявяваме много големи изисквания особено към лекарите на предния фронт.
Моят баща е един от най-старите български хирурзи. След като си е дошъл от Германия през 1923 г., е работил на 18 места в България. Първо го назначават като общопрактикуващ лекар на 48 села в Делиормана. После е общински лекар в Казанлък. Чак след това идва да специализира асистент при проф. Станишев. Такъв е бил пътят на един лекар тогава, а те са се брояли на пръсти в България.
Но здравната система преди войната е била белгийска. Болниците са били на 3 нива – първо, второ и трето. Имало е 7-8 първостепенни болници. Началниците на отделения са били винаги под контрол. Разпределят те например в третостепенна болница, ако искаш да преминеш нагоре, след 2 до 3 години имаш право да се явиш на нов изпит и да бъдеш преразпределен на по-хубаво място. Отново работиш и след 2-3 години имаш право да заемеш място в първостепенна болница. Така се върви нагоре по стълбицата. Същевременно се следи лекарят да не остава постоянно на едно и също място. Идват винаги нови началници, които имат отношение и амбиция, и така няма условия за корупция или отпускане. Сега аз познавам доста началници на отделения в провинцията, които са вече на възраст и са дезинтересирани – личи си по работата, по пациентите, които идват. Винаги трябва да има стимул за хората, но и камшикът трябва да се върти както за най-нискостоящите, така и за високостоящите.
Аз всеки ден уча като ученик, нали трябва да предаваме непрекъснато най-новите неща. Идват световноизвестни учени на международни конференции, не можеш да излезеш там заедно с тях и да говориш несъстоятелни неща. Принуден съм непрекъснато като студент да уча и така е бил целият ми живот.
Скоро описах всичко това и го предложих на министър Константинов. Не знам дали ще го вземат под внимание. Системата е елементарна, работила е до 1946 г. в България, преди да бъде ликвидирана, и възстановяването й е най-лесното решение. Но и до 1989 г. мисля, че министерството работеше много добре. След това настъпиха едни промени с политически елемент, непрекъснати смени на министри, на заместници. Аз съм работил 20 години при старата система и още толкова след това – мога да направя сравнение. Виждам също, че системи, подобни на старата наша,функционират много добре в другите държави, например в Германия, където съм работил 8 години. Ние разрушихме всичко и сега изграждането на новата система е трудно, ще се искат много усилия.

Какво от чуждата практика може да се ползва, например в работата на общопрактикуващите лекари?

Към ОПЛ има много високи изисквания. Те работят изцяло на принципа на частната практика. Грешката при GP-тата у нас е плащането на записан болен. Трябва да се плаща за прегледани пациенти. Сега GP-то си стои в кабинета и не го интересува дали ще дойде пациент. Ако не дойде – още по-добре. Докато не се промени това да се плаща на записан болен, системата няма да почне да работи. В чужбина общопрактикуващият лекар сам търси пациентите си, знае какви заболявания имат. На всеки 2 седмици ги вика в кабинета си. Всеки пациент си има специфична книжка в зависимост от заболяването. Дава им съвети за храненето, пациентите много се интересуват от това, пише им какъв режим да спазват, как да приемат лекарствата. От своя страна пациентът също пише в книжката. След 2 седмици се виждат пак, проверяват се стойностите…
ОПЛ е активната страна, той ходи да търси пациентите, а не гледа да се скрие или да пренаеме някой друг лекар да му гледа болните – има и такива случаи, те са известни. Погрешно. Просто се казва – вие сте частно практикуващи лекари. В здравеопазването се забавя рязкото разделяне на лекарите, които работят в болниците, като с лошо око се гледа на тези, които искат да излязат на частна практика. Но те излизат самостоятелно на фронта и почват да се бият. И в момента в София големите болници смиламе частната практика. Не могат да практикуват много лекари, защото има предостатъчно отделения и легла и никой не иска да ги затвори. Отварят се даже нови легла и няма регулаторни органи. Както каже министерството. Например гастроентерологични клиники има 15. Аз имам голяма частна практика, но защото съм известен. Но имам асистенти на 50-55 години, които нямат шанс да стават доценти и професори. Те не могат да излязат на частна практика, защото никой не отива при тях, тук ние в големите болници смиламе всичко.
Обратно – в провинцията частният сектор се локализира добре, защото болниците са притиснати, нямат финанси и не работят добре. И се появява голямо разделение между провинцията и София по отношение на статута на лекарите. Но най-много се бърка с това, че не се затварят ненужни болници. В София например има много слаби отделения, които продължават да функционират.
И второто – тази пъпна връв на общопрактикуващите лекари с касата трябва да бъде прекъсната. Който иска да е в държавната болница – стои в държавна болница. Който не иска – излиза и започва да работи.
Това дезинтересиране на гръбнака на здравеопазването, каквато е предклиничната помощ, пречи много на реалната медицина. При нас и в другите големи болници пациентите идват вече тежко болни. Големите трябва да останат, но е изкуствено във всяка градска болница да има отделение. Едните подчинени на кметството, други – на министерството, трети – на касата. Няма една линия.
Трябва да се вземат 2-3 генерални решения, които са много важни за функционирането на здравната система. И първото е предклиничната помощ – високи изисквания към лекарите и принуждаване да започнат да работят. Да им работи мозъкът, да печелят реални пари и да вършат реална работа. На който не му харесва този лекар, ще отиде при другия – да има конкуренция. Сега те са като държавни служители – получават заплата на пациент.
Проблеми има и тези проблеми трябва да ги поставяме и да ги решаваме. Стоят си GP-тата така, вземат си парите, а здравната система е ликвидирана без тях. При мен в интензивното отделение идват във вече много тежко състояние и ние не можем да направим нищо. Въобще непогледнати от личен лекар, те не съществуват. Никаква дейност не се развива. Те стоят на компютъра и пишат рецепти само. Не се занимават с реална медицина.

Разговора води
Валя Колева

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom