Изкривяване на носната преграда

Изкривяване на носната преграда
468×60 – top

Брой 1/2010

Д-р Минчо Мелничаров, д-р Юлиан Рангачев
Катедра по УНГ болести, МУ София

Много честo при възрастни хора се наблюдава идеално права носна преграда. Обикновено тя в едва или друга степен е изместена от средната линия на носа и това изкривяване може да има и най-различни форми и степени.
Понякога изкривяванията са комбинирани с различии израстъци в нос­ната кухина кристи, шипове и др. Те са най-чести в областта на съчленяването на ралника с четириъгълния хрущял. Може да се съчетаят и с различии деформации на външния нос. За патологично се приема това изкривяване, което причинява за­труднено носово дишане.

Етиопатогенеза

Точните причини, водещи до изкривявания на носната преграда, не са установени. Най-общо те се делят на две групи травматични и конституционални.

Травматични причини

При всяка по-тежка травма на носа може да се получи изкривяване на нос­ната преграда. Место при малки деца и младежи не се обръща голямо внимание на носните травми, но с растежа изкривяването се увеличава и носовото дишане се затруднява прогресивно. Конституционални изкривявания При тях в анамнезата не се установяват травми. Някои автори допускат, че е имало травми, но те са били незначителни и не им е обърнато внимание. Други приемат, че изкривяванията се дължат на неравномерното нарастване на хрущяла и костите на носната преграда. При аденоидни вегетации дишането през устата води до повдигане на твърдото небце, което от сбоя страна деформира носната преграда.

Честота

Според някои статистически данни изкривявания на носната преграда се срещат при 75 % от хората от бялата раса и само при 20 % от хората от жълтата и черната раси. Изкривяванията са no-чести при мъжете.

Клинична картина

Девиацията обикновено започва око­ло 7-годишна възраст и към 15-ата го­дина вече е добре и трайно оформена. Като казуистика се съобщава и за деви­ация при новородени.
Затрудненото носно дишане е най-характерният симптом. Може да е по­стоянно или на периоди, като допълнително се затруднява при хрема.
Степента на затрудненото дишане зависи повече от локализацията, отколкото от степента на девиацията. Например, изкривяванията в областта на долния носов ход затрудняват дишането много повече, отколкото 8 горния носов ход. Освен затруднено носово ди­шане, девиацията предизвиква и други смущения, като например:
♦ хъркане;
♦ смущения в обонянието;
♦ ринолалия;
♦ слухови смущения;
♦ деформация на лицевия скелет;
♦ главоболие и др.
Нерядко се проявяват и някои патологични рефлекторни прояви:
♦ кашлица;
♦ кихане;
♦ вазомоторна хрема;
♦ дори астма.
Липсата на правилно носно дишане води до появата на:
♦ фарингити;
♦ ларингити;
♦ бронхити и др.
Локално много често се наблъдава хипертрофия на долната носна конха откъм конкавната страна на носната преграда.

Диагноза

Диагнозата не е трудна, установява се чрез предна риноскопия. За уточняване на детайлите на девиацията най-добре е в носната кухина да се поста­вят тампони с отбъбващи капки, за да се свие лигавицата и така по-добре да се огледа носната кухина.

Независимо от това, не винаги може да се видят всички подробности, защото деформациите в предната част на септума закриват тези в задната му част. Последните се установяват или със задна риноскопия, или по време на операция.
На рентгенография на околоносните кухини във фасова проекция също може да се открият изкривяванията на нос­ната преграда. Освен тях, модерните компк)търни томографски методу също са от съществено значение за определяне вида и характера на кривината.

Лечение

Лечението е само оперативно. Особено важно е да се установи дали затрудненото дишане се дължи на изкривената носна преграда, или на хипертрофичен ринит. Общопрактикуващият лекар не бива да забравя, че много хора имат изкривявания на сеп­тума, без това да води до смущения в дишането.
Оперативната интервенция представлява субмукозна резекция на изкривените участъци на носната преграда. След като се освободи септумът, се отстранява изкривената част.

Съществуват различни модификации на тази операция. Тя е много деликатна и изисква особено внимание от страна на оператора:
♦ не трябва да се нарани носната лигавица;
♦ не трябва да се получават перфо­рации на септума;
♦ не трябва да се деформира носът.
Ако се спазва стриктно оперативната техника, операцията е безопасна и ефективна. След кратък следоперативен период отокът на носната лигавица спада и носовото дишане се възстановява.

Заключение

Затрудненото носно дишане, причи­нено от деформация на носните сте­ни, е лечимо заболяване. Операциите на носа не са самоцелни и водят до съществен функционален резултат, подобрявайки физиологията на горните и долни дихателни пътища. □

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom