Инфекциите на пикочните пътища – една от най-честите бактериални инфекции в детската възраст

Инфекциите на пикочните пътища – една от най-честите бактериални инфекции в детската възраст
468×60 – top

Брой 4/2013

Д-р Г. Кисьова
Специализант педиатрия, консултант за национален здравен портал www.framar.bg

Инфекциите на пикочните пътища (ИПП) се характеризират с наличие на сигнификантна бактериурия и придружаващите я симптоми на инфекция. ИПП включват инфекции на бъбречния паренхим и инфекции на долните пикочни пътища.

Инфекциите на пикочните пътища са едни от най-честите бактериални инфекции в детската възраст. Около 20% от всички консултации при личния лекар в детската възраст са по повод на ИПП. От 1 % до 8 % от децата на възраст до 10 години са имали инфекция на пикочните пътища, както и около 10% от недоносените. Разпределението по пол е съответно при деца под една година – 7% от момичетата и 3% от момчетата, над една година – 8 % от момичетата и 2% от момчетата боледуват от ИПП. В неонаталния период и до 3 месечна възраст те са по-често при момчета, а след 3 месечна възраст и особено след 1 годишна възраст са по-често при момичетата.

ИПП са от голямо значение за лекарската практика, поради високата заболеваемост и честата необходимост от консултации с Педиатър по повод на клинични симптоми на цистит и пиелонефрит. Освен това значение има и възможните усложнения, които може да настъпят, особено при забавяне с поставянето на точна диагноза. В хода на диагностиката на ИПП може да се установят и аномалии на отделителната система. Късните последствия от пиелонефрита са образуването на ръбци в бъбречния паренхим, които в последствие водят до артериална хипертония, усложнения на бременността и бъбречна недостатъчност. Хроничният ПН е една от основните причини за развитие на терминална бъбречна недостатъчност в детската възраст.

Класификация на ИПП:

1. Пиелонефрит / фебрилна, усложнена ИПП/- бактериална инфекция на бъбречния паренхим, засягаща тубулите и интерстициума, характеризираща се с фебрилитет, лумбална болка, повръщане или други токсоинфекциозни прояви, често на фона на циститни оплаквания.
2. Долноуринарни ИПП – цистит /афебрилна, неусложнена ИПП/- възпаление на лигавицата на пикочния мехур, съчетано с подчертани дизурични смущения и полакиурия.
3. Остри и рецидивиращи ИПП
4. Асимптомна бактериурия – невинно състояние, причинено от малко вирулентни микроорганизми, при нормален уринарен тракт. Обикновено се установява при профилактични или по друг повод изследвания, без наличие на клинична симптоматика от страна на отделителната система
5. Редки форми на ИПП: фокален ПН – бъбречен абсцес; дифузен двустранен ПН; ксантогрануломатозен ПН; хроничен ПН

Предразполагащите фактори за развитие на ИПП при децата са: промяна на колонизацията с нормална чревна флора (при децата под 5 години с Enterobacteria и Еnterococci); наличие на конгенитални аномалии на отделителната система – обструктивна лезия; ВУР в 8-40%; дивертикули на пикочния мехур; уретероцеле; нефролитиаза, двойнодрениращи системи; констипация и дисфункция на пикочния мехур; употреба на АБ по друг повод; вирулентност на бактериите (наличие на Р фимбрии и принадлежност към определени О и К серотипове) и възприемчивост на домакина.

Разпространението на ИПП при новородените и кърмачетата до три месечна възраст е хематогенно, а в по-късна възраст – асцендентно. Циркумцизията при момчетата в неонаталния период намалява риска от ИПП до 90% и подчертава ролята на асцендентния път на колонизация.

Най-честият причинител на ИПП в 80% от случаите е Escherichia coli, последван от Proteus, Enterobacter spp., Entrococcus, Morganella morganii. При наличие на малформации и дисфункции на пикочните пътища причинителите са Pseudomonas aeruginosa, Klebsiella, Staphylococcus aureus или epidermidis, Haemophilus influenzae, Streptococcus gr. B (при новородени).

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom