Кардиометаболитен риск и предсърдно мъждене – съвременен подход към ранна диагностика и превенция в общата практика

Брой 5/2026

Гл. ас. д-р А. Боризанова1,2 д.м., Проф. д-р А. Гудев1,2 д.м.н.
¹ Клиника по кардиология, УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ“
² Катедра по Спешна медицина, Медицински университет – София

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата персистираща аритмия и е свързано с повишен риск от мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, когнитивен спад и смъртност. През последните години се утвърди разбирането, че ПМ често се развива по протежение на кардиометаболитен континуум, в който централното затлъстяване, инсулиновата резистентност, артериалната хипертония, захарният диабет и хроничната бъбречна болест (ХББ) взаимодействат и индуцират структурно и електрическо ремоделиране на предсърдията. Кардиометаболитният индекс (CMI) се очертава като полезен интегрален маркер за оценка на висцералното затлъстяване и метаболитния риск, надхвърлящ ограниченията на индекса на телесната маса (BMI). Натрупаните данни показват, че рискът от ПМ нараства прогресивно с увеличаване броя на кардиометаболитните нарушения, като този ефект е особено изразен при жените. Съвременната оценка на риска следва да включва не само клинични скорове и антропометрия, но и ранни маркери на бъбречна увреда като съотношение албумин/креатинин в урината (UACR) и цистатин C, както и ехокардиографски показатели за предсърдно ремоделиране. Таргетираният скрининг при високорискови пациенти с помощта на носими устройства, ехокардиография и периодично Холтер-мониториране може да подобри ранната диагностика и превенцията на усложненията.

Ключови думи: предсърдно мъждене; кардиометаболитен риск; кардиометаболитен индекс; епикардна мастна тъкан; предсърдно ремоделиране; скрининг

Адрес за кореспонденция:
гл. ас. д-р Ангелина Боризанова  
Клиника по кардиология,
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ 
ул. „Бяло море”, 8 
1527, София

КупиАбонамент