Ключът към мистерията „захарен диабет“

Ключът към мистерията „захарен диабет“
468×60 – top

Нашето интервю

Проф. д-р Здравко Каменов, дмн
Ръководител Клиника по ендокринология в УМБАЛ „Александровска”
Медицински факултет, МУ-София

Визитка

Проф. д-р Здравко Каменов, дмн, завършва медицина през 1985 г. и има придобити специалности по Ендокринология и болести на обмяната и Вътрешни болести в Медицински факултет на МУ-София, магистърска степен по „Здравен мениджмънт“ във факултета по обществено здраве на МУ- София, квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Национален консултант по Вътрешни болести (2014). Член на Акредитационния съвет за продължаващо медицинско обучение.

Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Поканен лектор в медицински университет в Япония. Член е на редица български и международни професионални организации. Председател на Българската асоциация по сексуална медицина Участва в редколегиите и е рецензент на български и международни медицински списания. Като член или ръководител на научно-изследователски екипи участва в 16 финансирани научни проекти, включително 4 европейски. Работи в редица национални експертни комисии.
Удостоен е с наградата на Медицинския университет за научна и преподавателска дейност в областта на вътрешните болести „Проф. Константин Чилов“ (2006), с наградата на Съюза на Българските медицински специалисти за най-продуктивен български учен в областта на клиничната медицина на името на Академик Чудомир Начев (2011), както и с други почетни отличия. Проф. Каменов има над 180 публикации у нас и в чужбина и над 170 участия в научни форуми, включително 4 монографии, 8 учебника/ръководства и др. с импакт-фактор 115. Трудовете му са цитирани в над 500 пъти (400 в чужбина).
––-
Проф. Каменов, винаги сте казвал, че диабетът може да бъде избегнат. Защо това не се случва и захарният диабет продължава да бъде най-значимото в социален аспект ендокринно заболяване в целия свят?

Това е отличен въпрос, чиито отговор е ключът към мистерията „захарен диабет”, защото така бих нарекъл нещо, което е вредно, за което знаем какви са причините и възможностите да го ограничим, без при това да се изискват сериозни разходи, но вместо да го спрем, то се разпространява. Сещам се за Хайтов, чиято вековна годишнина ще честваме след 4 години и за мъжките му времена – едно е да искаш друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш…
За да потърсим корените на проблема, трябва да се върнем назад в историята на медицината. Диабетът съвсем не е ново заболяване. Данни за болестта и лечението й има в египетския папирус, открит през 1872 г от Георг Еберс, който е писан около 1550 г. пр.н.е., но е базиран на по-стари египетски източници, включително от Първата династия – около 3400 г. пр.н.е. В Индия аюрведическите лекари Чарака, Сушрута и Вагбата през 400-500 г. разграничават двата основни типа диабет и също предлагат лечение.
Оттогава са изминали много години, но човекът и неговият генотип малко са се променили. Околната среда (хранене, физическа активност, стрес, естествен генетичен отбор и др.) на този генотип обаче се е изменила драматично. Така генотипът, оформян в продължение на стотици хилядолетия в посока съхраняване на енергията в условията на хроничния й недостиг (пестелив генотип), изведнъж се оказва неприспособен за настъпилите промени в количеството и достъпността на храната, ограничаването на физическата активност и стреса. Оформя се калорийно претоварване, последиците от което днес наричаме „епидемия от затлъстяване”. А затлъстяването е най-мощният и универсален рисков фактор за диабет тип 2. Така днес вече говорим за епидемия от диабет. Тя започна от по-развитите и „охолни” държави, но постепенно обхваща и азиатски и африкански държави, чиито традиционен здравословен като количество и качество начин на хранене се замества с този на индустриалните държави. Така най-мощните „генератори на диабет” днес са Китай и Индия, а заболяването вече е пандемия. Понастоящем според Международната Диабетна Федерация по земята има около 400 милиона хора с диабет, но се очаква броят им да стане 600 милиона след двадесетина години. „Цивилизацията навлиза” в места където традиционно е имало по-природосъобразен начин на живот. Но освен улесненията, цивилизацията идва и със своите болести. Диабетът доби невиждано разпространение и затова вече го наричаме „болест на цивилизацията”. Хубавата новина е, че в много от развитите индустриални държави хората вече осъзнават рисковете и започват превантивни мерки срещу диабета, т.е. преминават от „искането” и „моженето” към „правенето” на диабетната превенция.

Кои са основните стъпки за превенция на диабета? И как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в този процес?

Преди всичко трябва да бъдат намерени хората, които са с повишен риск. И тук ролята на ОПЛ е незаменима. Хората ходят при тях за всички здравни нужди. Болшинството от тях не подозират, че имат висок риск само за това че имат повече килограми, близки с диабет, сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, депресия, синдром на поликистозните яйчници, мъжки хипогонадизъм, пият определени лекарства и др. Точно тук е мястото на ОПЛ – да види сянката на приближаващия диабет откъм светлата страна на привидното здравословно благополучие. Най-важната първа стъпка за решаването на един проблем е той да бъде идентифициран.

Много често хората не подозират, че имат диабет. При какви симптоми трябва задължително да бъдат насочени към специалист ендокринолог, да се изследват за диабет?

Тези така наречени „големи симптоми” са добре познати – полифагия, полидипсия, полиурия, загуба на тегло. Те показват, че нещата са отишли доста далече. Има обаче по-дискретни признаци, които трябва да бъдат доловени – по-чести инфекции, особено гъбични, незарастване на рани, повишен апетит и покачване на теглото, признаци на хипогликемия, еректилна дисфункция, ранни прояви на сърдечно-съдови заболявания и др. Не е задължително това да е диабет, но си струва да се провери, особено ако е налице наследственост за заболяването. Друг начин да се оцени риска е с помощта на въпросник, който заедно с инструкциите за използването му и оценката на риска за диабет може да бъде намерен на сайта на Александровска болница – http://alexandrovska.com/display.php?bg/инфо-ендо

Как върви работата в центъра за превенция на захарен диабет тип 2 и усложненията му в Александровска болница? Съвпада ли реалността с очакванията Ви? Какви са първите пациенти, кой ги насочва към вас? Познати ли са възможностите на центъра на личните лекари?

В клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска” работят опитни специалисти и млади хора с много ентусиазъм и научно-изследователски плам. Центърът за превенция на захарния диабет към клиниката е нашата гордост. Макар че идеята за превенцията на диабета е близка на много медицински специалисти у нас, Центърът е уникален за страната ни, поради пълната си отдаденост на това направление, наличието на много най-съвременна апаратура за ранна диагностика, събрана на едно място, както и опитни специалисти, работещи по унифицирана Европейска програма за превенция. Той беше открит по Европейски проект, в който участват още 12 държави и с неоценимата подкрепа на ръководството на Александровска болница. Помогнаха ни и фирми спомоществуватели. Колосалните многомилиардни разходи, свързани със захарния диабет (например една четвърт от разходите за здравеопазване в САЩ), могат да бъдат намалени най-ефективно, ако заболяването не бъде допуснато. Превенцията на диабета е сред приоритетите както на Европейската здравна стратегия, така и на нашата Национална здравна програма до 2020 г.
Работата в центъра върви интензивно и с бързи темпове. В програмата за превенция в центъра се включват лица на възраст 45 – 74 г. с най-висок риск за заболяването. Тава са хората с „предиабет” – нарушена гликемия на гладно (6.1-6.9 ммол/л) и нарушен въглехидратен толеранс (гликемия на втория час от обременяването с глюкоза 7.8-11.0 ммол/л). Тези ограничения са въведени тъй като (1) броят на лицата с достатъчно рискови фактори за диабет е изключително голям и нямаме възможност нито физически, нито финансово да ги поемем и (2) това са хората, които са на една крачка от диабета и биха имали най-голяма полза от програмата, за да не я направят. Има и известни ограничения по отношение местоживеенето, тъй като се изисква да има възможност за пътуване до болницата за изследвания и теоретични занятия.

Казвате, че безплатната програма за профилактика, в която ще бъдат включени лица с най-голям риск, ще цели цялостна промяна в начина на живот – със здравословно хранене, физическа активност и подходяща медикаментозна терапия. За колко време ще стигнат средствата от европейския проект и как виждате продължението след това?

Да, ако изпълняват критериите и бъдат включени в програмата, тези хора няма да плащат за дейностите по нея. Тя включва обучение за промяна в стила на живот по стандартизирана за всички страни програма, а така също и приложение на медикаменти. Средствата по проекта са разчетени за 2 години. Периодът е достатъчен, за да заживее всеки участник в новата си роля – корекция на теглото, физическа активност, намаляване на вредните навици. Изследванията показват, че такава промяна в стила на живот може да има траен ефект и диабетът да не бъде допуснат. Тук отново се връщам на ролята на ОПЛ в превенцията на диабета. Те могат да изпращат високорисковите си пациенти при нас в клиниката, където ще бъде оценено състоянието им и предприети съответните мерки. Телефоните за връзка и записване по програмата са 02/ 9230 951, 02/ 9230 259, моб.: 0879 878 051, 0887451961.

Споделяте, че продължавате да кандидатствате и по други европейски проекти. Свързани ли са те отново с тази линия за превенция на социално-значимите заболявания? Кои са другите неотложни проблеми, които биха могли да се решат с европейски пари?

Да, работата по Европейските програми е вече традиция в клиниката. Тя беше започната от предишния ни ръководител – доц. Владимир Христов преди петнадесетина години с проекти по 6-та рамкова програма. Аз продължавам и разширявам това направление в дейността ни. Понастоящем работим по два Европейски проекта в областта на диабета.

Кои са останалите най-масови ендокринни заболявания у нас, с които първи се срещат специалистите в доболничната помощ?

Другата област, в която активно работим е тази на заболяванията на щитовидната жлеза, които са може би по-чести от диабета. Казвам „може би” тъй като и тук епидемиологичните данни не са достатъчно акуратни. Имам предвид клиничния и субклиничен хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм. Ако добавим към тях гушите и възлите, включително малигнените, то ще се получи, че най-честата ендокринна патология е тази на щитовидната жлеза. За щастие преобладаващата част от нея е с добра прогноза и въпреки широкото си епидемиологично представяне не може да се сравни по социална значимост с диабета. Освен специфичните хипо- и хипертиреоидни симптоми, е необходимо да се палпира жлезата, за да се предположи щитовидна патология и насочи пациентът към ендокринолог за доуточняване и лечение.
Нещо, което се пропуска, е гонадната патология. Макар и да не е живото-застрашаваща, тя носи много тревоги, междуличностни проблеми и влошава качеството на живот. В много случай тя помрачава прогнозата, тъй като увеличава риска за сърдечно-съдови заболявания и диабет, както това е при синдрома на поликистозните яйчници, хипогонадизма с късно начало при мъжете и др.

Медицината успява ли да помогне качествено на пациентите с ендокринни заболявания – има ли нови открития в тази област? Българите имат ли достъп до най-новите средства за лечение?

Да, има много бързо развитие, особено в областта на диабетологията. Това не е изненадващо – вече стана дума за социалната значимост на болестта. Диабетът има сложна патогенеза и това предполага комплексно лечение, ориентирано към максимален брой неблагоприятни патогенетични механизми. За последната декада в практиката навлязоха няколко принципно нови групи медикаменти за лечение на диабета. Тези лекарства бяха въведени и у нас веднага след разрешаването им от Европейската агенция по лекарствата – инхибиторите на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4), инкретиновите агонисти и инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер 2 в бъбреците (SGLT-2). Освен това предстои въвеждането и на нови и по-добри инсулинови аналози. В много европейски страни, дори и по-развити от нашата, пациентите нямат достатъчен достъп до тези лекарства, докато у нас лечението им е възможно.

Какво друго бихте искал да кажете на нашите читатели?

Вашата аудитория включва предимно лекари. Не бива да забравяме, че и ние сме хора като всички останали. Затова бих пожелал на всички колеги да живеят здравословно и да могат да направят това за здравето си, което знаят, че искат или могат. Това ще е полезно и за пациентите, чието здраве в немалка степен зависи и от здравето, самочувствието и настроението на техните лекари.

Въпросите зададе:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom