Колаборацията между психиатър и соматични лекари е условие за успешно лечение

Колаборацията между психиатър и соматични лекари е условие за успешно лечение
468×60 – top

Брой 8/2013

Проф. д-р Симеон Стойнов д. м. н.
Началник на Клиниката по гастроентерология и пулмология,
Токуда Болница София

Визитка

Проф. Стойнов е завършил Висш медицински институт (ВМИ), София през 1969г. Притежава специалности по Вътрешни болести и Гастроентерология. Над 10 години е бил ръководител на Катедрата по гастроентерология във ВМИ. Работил е като директор на Институт по гастроентерология и хранене, ръководител на Клиничен център по гастроентерология, началник на Клиника по гастроентерология. Участвал е в над 10 клинични проучвания като главен изследовател.
Председател е на Българското дружество по гастроентерология и членува в българския клон на Международния гастрохирургичен клуб (IGSC) и Организация Мондиале Гастроентерология (OMGE) . Има над 150 научни статии в български и чуждестранни научни списания и над 60 участия в национални и международни конгреси и симпозиуми.
Научните му интереси са в областта на заболяванията на тънкото черво и възпалителните чревни заболявания.

–-

Проф. Стойнов, в Токуда Болница работи единственият в България център за комплексно лечение на хранителни разстройства. Темата е много актуална. Как се стигна до идеята за обединена борба на различните специалисти с тази патология?

Чест прави на Токуда, че е единствената болница, която реагира на острата, нетърпяща отлагане задача да се организира един обединен център, включващ специалисти, имащи отношение към тази патология, която е жестока (не случайно казвам тази дума). Защото трагедията е както за боледуващия, завършваща понякога и със смърт, два пъти по-жестока за близките, защото те са изложени на неимоверни психологически и физически мъки да виждат как буквално гасне тяхното дете. Това обикновено са млади хора и родителите, и семейството са свидетели и изтърпяват непосредствено всичките мъки на своето най-близко същество.
Ръководството на Токуда болница видя нуждата да обединим усилията на различните специалисти. Болестта е сложна, с много разнообразни прояви от всички органи и системи, но те са вторични. Заболяването по своята същност е психиатрична болест. И затова пациентите отиват на първо място при психиатър. След това, понеже имат прояви, които, както казах, са вторични, при други специалисти. Поради отказа от храна – при гастроентеролог, понеже се появяват нарушения, най-често ендокринни дефицити от всички жлези, със съответните клинични прояви, отиват при ендокринолог. И така извъртяват цялата гама от специалисти на клиничната медицина, които са от единия край на града до другия, от единия край на България до другия.
А тук сме обединени в едно трите основни звена, които имат отношение. Първо психиатър, който е в основата на заболяването, тъй като то е психиатрично заболяване. Веднага след психиатъра гастроентеролог, по две причини. Не случайно заболяването се нарича хранително нарушение, защото нарушението е отказ от храна и съвсем логично е близките да мислят, че става нещо със стомашно-чревния тракт. И търсят гастроентеролога, естествено, който лекува нарушенията в стомашно-чревния тракт. Те не подозират, че това е проява на психиатрично заболяване.
След това започва консултацията с други специалисти. Отказът от храна е в основата на дефицити, които възникват от всички системи с прояви кардиологични, сърдечни, ендокринни, храносмилателни. Но, повтарям втори път съзнателно – вторични, поради липса на внос на храна и на жизнено необходимите продукти за съществуването на организма и функцията на тези органи и системи, които изброих. Няма храна, няма стоителен и енергиен материал, няма ферменти, няма хормони, няма имунитет. Оттук идват вторичните инфекции пради нарушената имунна реактивност, които се прибавят към всичките клинични прояви на тези дефицити от всички системи, и може да се стигне и до смърт.

Това ново явление ли е в медицинската практика?

В исторически аспект това е сравнително ново явление, но в близък план не толкова ново. Добре познато, добре проучено, категорично е уточнено – психиатрично. С важно въздействие на околни фактори, които са по скоро отключващи. Примерно – малко по-пълничко детенце гледа дефилиращите модели, които странно защо световно известни фирми си подбират, едни крачещи закачалки, които са грозни. Чудно защо девойчетата ги избират за модел. Как да станат като тях? Чрез глдуване. И интересното е, че те започват лека-полека, скришно от близките си, които не знаят за това, че си хвърлят закуската, обяда, не приемат това, което им се дава. И се достига до пълен отказ от храна. Убедени са, че са прави, че храната им вреди, храната им пречи. Теглто им става фикс идея, кантара е непрекъснато обект на използване и са щастливи, когато прогресивно редуцират своето тегло.
Друга причина – децата в училище (неволно, детска психология) са склонни към подигравка, към иронизиране, грубо, неделикатно. Тази ирония и подигравка се преживяват дълбоко, в зависимост от генетично заложената психологическа основа на детето. Ако е по-ранимо, тази подигравка отключва анорексия невроза, както се нарича.

Само момичетата ли са податливи, или има и момчета?

По-често са момичета, но има и момчета. Най-вече в млада, юношеска възраст, но имаме и родилка. След раждането на детенце, напълняване на бременността, логично, очаквано, наблюдавано, обичайно, но започва не функционалното нормализиране на теглото, а проява на анорексия невроза, за да го нормализира в кавички..

Този модел на обединен център за лечение съществува ли в другите страни?

Този модел съществува в други страни, в България е оригинален. За него се знае вече, афиширали сме го и чрез медии и с беседи. И се знае, че като прекрачи пациента прага на Токуда ще получи комплексно обслужване с хоспитализация в съответното отделение, където преобладават клиничните прояви на съответните дефицити – ендокринология, гастроентерология. Ние обаче заместваме, компенсираме парантерално дефицитите, докато се преодолее психичния момент. През това време също влизаме в ролята на психолози, въпреки че не сме такива, да убеждаваме колко е по-добре сега, когато сме преодоляли, възстановили тези дефицити. Намираме форми, тона, думите, насочени към ободряване в смисъла на храненето. Човек е създаден, както да диша и сърцето му да работи, така и да се храни, това е равностойно. Само, че спирането на дишането и на сърдечната дейност довежда до моментална смърт, докато спирането на храненето също довежда до смърт. Без хранене не може, както без дишане, както и без сърдечна дейност.

Колегите вече информирани ли са, джипитата например, пращат ли ви пациенти, консултират ли се с вас?

Имаме пациенти, те очевидно не са така много както при язвената болест, гастрита, хепатита, а са по-редки. В зависимост от тежестта на анорексията може и психиатрия да се наложи. Защото сме имали и суицидални опити. Това е характерно за тях, и то за съжаление успешни, завършили със суицидиум. В такива случаи е опасно да бъдат в соматична клиника, а трябва да бъдат в психиатрична, за да се преодолее психиатричния проблем и тогава – в соматична клиника. Трябва много прецизно да се прецени къде да бъде хоспитализиран пациента, както от психиатъра дали може да позволи соматична клиника или трябва да е в психиатрия, така и от нас, гастроентеролози, ендокринолози, пулмолози, кардиолози, да преценим състоянието на боледуващия човек, степента на соматичното увреждане от гладуването и коя система най-силно застрашава живота, и да го настаним там – това също е съществено и важно.

При какви първи симптоми родителите, или да речем джипитата, трябва да се консултират със специалист?

Първо семействата трябва да бъдат информирани, че когато детето почне много интровертно да се вглежда в теглото си, да коментира, или да не коментира, но да усещат, че много премерено започва да се храни, да подбира храната си, да избягва хранителни периоди и редуцира прогресивно храненето, или открият отказ от храна, скришно или видимо – да знаят, че това може да са прояви и навреме да потърсят психологична, психиатрична помощ. Те най-често идват първо при гастроентеролога и е важно той да се ориентира, че това не е органично заболяване. Трябва много сериозно да прецени, че се касае за психиатрично заболяване и да насочи пациента деликатно, много внимателно, към психиатър. Защото са много чувствителни българските граждани когато им кажеш, че трябва да се консултират с психолог или психиатър, те се обиждат. Това е характерно за българина и е крайно смешно, грубо, глупаво. Защото в Западна Европа и Съединените щати всеки си има домашен психолог, психиатър и това да се консултираш с него е както да отидеш вагинална намазка да направиш, дори по-неангажиращо.

Какво друго за центъра и работещите в него специалисти можем да кажем?

Мисля че структурно е изграден много правилно. Обединяващ двете основни соматични клиники, на базата на клиничните прояви на дефицитите от гладуването – гастроентерологична клиника и ендокринологична клиника. С много компетентни специалисти на национално ниво. С психиатър, достатъчен е един, поради бройката, която не е поток от болни. Тя първо се докосва до болния, ако отидат при нея. Ако, примерно, има онорея или няма мензис от гладуването ще отидат при гинеколог или при ендокринолог. Ако почнат прояви на хранителни дефицити ще дойдат при гастроентеролог, със съответно вторично възникнали гастрити.Тогава ще ги изпратим ние при психиатър. Ако психиатъра е първия, трябва да прецени може ли в соматична клиника и да започне лечението с неговите си , психиатрични способи. Добра колаборация между психиатър и съответния соматичен, клиничен лекар – съответно където е амбулаторно или клинично приет. Много добрата колаборация е задължителна, тя е условие за успешно лечение и наблюдение на пациентите.

Говорите за отключващи фактори, но един от тях не е ли съществуващата в обществото, включително и сред медиците, нетърпимост към свръх теглото, към затлъстяването?

Не е точната дума нетърпимост. Теглото не е само естетичен белег. Теглото има здравословни параметри, защото наднорменото тегло е свързано с така наречения метаболитен синдром, включващ диабета, затлъстяването, съответно отлагане на мазнини, съответно атеросклероза, хипертония, стеатоза на черния дроб , които прогресират до тежки увреждания – инфаркти, инсулти, цироза и т.н. така, че теглото не трябва да се разглежда само като естетичен белег, не го подценявам, той си има значение. Но зад наднорменото тегло често се крият здравословни проблеми, които са коварни. Ако индивидът е пренебрегнал естетичния си проблем, той не знае, че има здравословен проблем, тъй като нито го боли, нито имат някакви симптоми тези здравни проблеми на наднорменото тегло, на метаболитния синдром.

Вие кога се преместихте в Токуда?

От ноември миналата година. Дойдох в Токуда по 2 причини. Първо – прекрасен, на най-високо възможно ниво екип, с който работя в клиниката тук. Имах покани в някои други болници, но тук нивото на гастроентерологията и на клиничната медицина изобщо е на много високо ниво. Исках да имам едно адекватно на предишното ми дългогодишно присъствие, в една авторитетна университетска болница и смятах, че мястото ми е сред такъв професионализъм, какъвто виждам само в Токуда.
Втора причина – не само моята клиника е на това ниво. Общо авторитетът на Токуда е на една от най-утвърдените, изградена истински по съвременен, многопрофилен начин, с развити всички направления в клиничната медицина, с апетити към преподаване, научна болница. Също така, в моята клиника, още с идванено ми започнахме разработки на научни тематики. Дадох възможност на работещи в отделението да разработват съвременни научни пробеми. И с израстването им в науката те неминуемо повишават своята квалификация, защото навлизайки в научния проблем те стават водещи по компетентност в тази област в страната. Да не говорим за възможностите за израстване в научна степен. Моето присъствие в това отношение трябва да даде възможности на тези млади хора.

Разговора води
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom