Брой 10/2019
Д-р Б. Крушева
Клиника по Клинична Алергология, УМБАЛ „Александровска“, МУ – София
През последните десетилетия нови познания в молекулярните механизми на тежката астма разкриха нейната хетерогенна природа, което налага необходимостта от персонализирани и целенасочени подходи. Докато тежката астма засяга 5-10% от цялата популация, то тя представлява > 80% от общите разходи за здравеопазване, свързани с астма. Важно е да се отбележи, че тежката астма трябва да се различи от астмата, която е трудна за лечение (difficult-to-treat) и за която се препоръчва (пре-) оценка на диагнозата, преципитиращи фактори, придържане към лечението, както и лечение на съпътстващи заболявания. За да се подобри придържането към лечението е задължително обучението на пациентите за продължително използване на контролиращи лекарства в комбинация с подходяща техника за инхалиране.
