Между живота и смъртта

Между живота и смъртта
468×60 – top

Брой 1/2019

Д-р В. Донкина
Клиничен психолог, психотерапевт
Сектор Психотерапия, консултиране и кризисни интервенции, ВМА – София

Отказът от загубата се адресира към смъртта, но парадоксално – е отказ от живота. Да откажем да губим, означава да откажем възможността и да печелим, да запазваме, да изпитваме, да се рискуваме – с други думи да живеем. Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността, съвпаднало с вътрешни нерешени конфликти, ни връща към непрекъснатото му преповтаряне като опит да се намери решение. И това повторение би продължило, докато не се намери отговор – връзка, идея, от някой, който неутрално стои отстрани и слуша по един различен начин – не в контекста на фактите, а в контекста на отношенията – кой говори, казва и с каква цел, казано по друг начин – слуша за онази стойност на думите, която ги прави означаващи, за да свърже вътрешния им смисъл, често пъти недостъпен за самия им автор, поради определени защити или затруднения. Някой, който слуша, опитвайки се да чуе гръбнака на една история в същина, стояща на заден план и конструираща скелета на цялата личност и на начина, по който тази личност употребява болестта – като граница и рестрикция, като оправдание, като начин за задоволяване, като решение. Ако това „слушане” се случи, там би започнала истинската работа по това да се придаде друго значение на едни преживявания, които може би, освен телесен, носят и друг смисъл.

КупиАбонамент

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom