Седмият национален бизнес Форум Фарма очерта бъдещето на здравеопазването в България до 2030г.

Седмият национален бизнес Форум Фарма очерта бъдещето на здравеопазването в България до 2030г.
468×60 – top

В София се проведе Седмият национален бизнес форум фарма „Бъдещето на здравната система – Хоризонт 2030“ под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание.

Водещи теми на събитието бяха новите стратегически приоритети за гарантиране на съвременно и качествено здравеопазване и ролята на фармацевтичния бизнес за постигането на по-голяма ефективност и устойчивост на системата. Дискутирани бяха също иновациите, които ще носят реална стойност в здравеопазването, технологичната революция и ефектите от нея за сектора.

Д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната Комисия по здравеопазването, отбеляза, че устойчиво развитие на здравната система може да се постигне, когато съществува диалог и консенсус в обществото, бизнеса, неправителствените организации. „Промените в сектора трябва да се случват еволюционно, а не революционно. Инвестициите в здравеопазването са инвестиции в бъдещето на нацията, това гарантира едно здраво поколение“, каза още тя. Д-р Дариткова припомни, че сега действащата здравна стратегия е до 2020 г. и скоро ще започне подготовката на новия програмен документ – Национална здравна стратегия до 2030 г.

Д-р Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването, заяви, че съвременните здравни системи са изправени пред сериозни предизвикателства. „Чрез устойчивостта на здравната системата трябва да гарантираме ползи и резултати за хората. През последните 5 г. се опитахме да обърнем внимание върху навременно лечение на болестта, хората да са в ремисия, социално активни. Новата идея е да живеем без болести. Усилията ще бъдат съсредоточени върху това да бъдат обединени повече ресурси и да бъдат инвестирани в превенция, здравно образование, профилактика, скрининг и др., така че да се удължи продължителността на живот без болести с 16 години“, обясни той.

За засилване на социалната роля на фармацевтите през следващите 10 години призова председателят на Български фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Стоименова. Тя подчерта, че БФС е за устойчивост на системата. „Не сме за революция, но разчитаме на еволюция. Ще очакваме в сътрудничество с БЛС и институциите да видим българският фармацевт в тази по-социална роля. Аптеката се възприема като търговски обект, но фармацевтичната функция е социална“, обясни Стоименова. Тя добави, че страната ни трябва да започне да мисли в посока на това с помощта на фармацевтите да се анализира как се приемат лекарствата, рационална ли е лекарствената употреба, как се отразява на пациентите и др. „Където е засилена ролята на фармацевтите, разходите могат да се намалят с 20-30%. На там трябва да се насочим в следващите 10 години“, каза още проф. Стоименова.

Д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) коментира ролята на съвременния лекар, който според него се е превърнал в посредник между иновациите в медицината, индустрията и пациентите. „През следващите 10 години дейността на БЛС трябва да е насочена към продължаващото обучение на медиците и допълнителните квалификации“, отбеляза още той.

Адв. Андрей Дамянов, член на Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), обърна внимание на това, че в съвременно здравеопазването пациентът трябва да е поставен в центъра. „Когато българският гражданин влезе в системата, трябва да бъде обслужен така, че неговият проблем да бъде решен, доколкото състояние му позволява. Това трябва да става под контрола на неговия лекар. В „Хоризонт 2030“ трябва да бъдат заложени такива мерки, че доверието между лекар и пациент да бъде повишено. Първата стъпка към промяна е въвеждането на електронното здравеопазване, а като втора и трета – статистика и финанси“, обясни той.

Според Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), страната ни е изправена пред сериозно демографско предизвикателство и през следващите 20-30 години ще загуби 40% от работната си ръка. „Затова инвестициите в здравеопазване са една от най-умните инвестиции, които българското общество може да направи. Те ще повишат благосъстоянието на всеки български гражданин и на страната. Модерното, ефективно и добре финансирано здравеопазване ще ни помогне да живеем по-дълго и в по-добро здраве и така да сме полезни на себе си, на семейството, на обществото и на страната“, каза още той.

Д-р Маргарита Строкова, медицински директор на GSK България, акцентира върху това, че фармацевтичната индустрия инвестира много в иновации, на второ място след IT сектора. „Само в Европа в научно-изследователска дейност са инвестирани над 4,3 млрд. паунда. Например, за пръв път от 20 г. текат разработвания на нов клас антибиотик. Бъдещето е в персонализираната терапия“, заяви още тя.

„Важно е държавата да си колаборира с предприемачите и индустрията, които могат да дадат технологични решения за повишаване на качеството на здравеопазването. Проблемът на повечето здравни системи е, че много неща се правят на парче“, каза Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Тя подчерта още предимствата на електронното здравеопазване и дигитализацията на системата. „Дигиталното здравеопазване се фокусира в това, че пациентът може да менажира сам собствените данни и е отговорен за честотата на прегледите“, каза Ганова.

Проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория, акцентира върху приложението на генетиката в диагностиката на редица заболявания. „Тя най-често се прилага при редките заболявания. Чрез генетичен тест може ясно да се открие малигнен процес или рецидиви в онкологичните заболявания. Генетиката е и пътят към персонализираната медицина“, каза още проф. Савов.

Проф. д-р Милчо Минчев от Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) акцентира върху ролята на чек пойнт инхибиторите, разработени през 1992 г. и приети вече за златен стандарт в имунотерапията на рака. „След 2000 г. те се използват в онкохематолията и лечението на солидни тумори. Важно е да проучим генетичната предразположеност на пациента, влиянието на микробиома и заобикалящата среда. И най-вече – да възобновим опитите за индуциране на противотуморен имунитет в тези пациенти, при които той липсва и да включим в арсенала на противотуморната терапия T-CARs“, каза той.ациентските програми се насочват не само в посока прием на лекарства, понякога могат да включват персонално физическо подпомагане на даден пациент или напомняне за прием на лекарства. Програми в подкрепа на пациента има в ревматологичните заболявания, гастроентерологията, дерматология, онкология, пулмонарна хипертония, редки болести идр.“, отбеляза Дончо Дончев, директор Продажби и мениджър Пациентски програми, SAT Health.

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom