Брой 11/2017
Нашето интервю
Проф. д-р Димитър Господинов, д.м.н
Клиника по кожни и венерически заболявания, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен
МУ-Плевен, факултет „ Медицина” Катедра „ Дерматология, венерология и алергология”
Визитка
Проф. д-р Димитър Господинов, д.м.н е роден на 19 ноември 1959 г., в гр. Плевен. Завършва медицина през 1983 г. в МА- ВМИ, Плевен. Специалност по кожни и венерически болести придобива през 1990 г.;
Магистър Стопанско управление, Здравен мениджмънт от 2009 г.; дисертация за „доктор” на тема „Изследване на някои клинични и имунологични параметри при системни форми на Lupus Erythematosus и Sclerodermia” защитава през 2005 г. Доцент е от 2006 г. Дисертацията му за „доктор на науките” е на тема „Псориатична болест – клинико-епидемиологичен анализ, коморбидност и качество на живот”. От 2013 г. е професор.
Има специализации по хистопатология на кожните болести и имунофлуоресцента диагностика в дерматологията, „Antifungals” в Антверпен, Белгия – Janssen Research Foundation, Volunteer labour „Dermatology in clinical practice” – University of Pensilvania, Филаделфия, САЩ, Курс „Cutaneous Lupus Erythematosus” – Медицински факултет, Дюселдорф, Курс-квалификация по здравен мениджмънт – 2003 г. (СА – Свищов).
Ръководител е на сектор „Дерматология и венерология” към ФМ от 2003 г. Началник на отделение по КВБ – 2003-2007 г. Началник Клиника КВБ – от 2007 г. Декан на факултет „Медицина”, МУ-Плевен – 2009-2013 г.
Носител е на годишната награда на БДД „Проф. Богомил Берон” за цялостен принос в дерматологията през 2011 г.
Академичната си дейност започва като асистент в катедра „Дерматология и венерология” на МУ – Плевен през 1986 г., ст. асистент от 1989 г., гл. асистент (1991 г.), доцент (2007 г.), професор в сектор „Дерматология и венерология ” (2013 г.) .Декан на Факултет „Медицина“ от 2009 до 2013 г) . Ръководител сектор „Дерматология и венерология” (2003-2017 г.). Ръководител катедра „Дерматология, венерология и алергология“ (от 2017 г.)
Проф. Господинов води лекционен курс по дерматология и венерология за студенти-медици, лекционен курс по дерматология и венерология за общопрактикуващи лекари. Председател е на държавна изпитна комисия за придобиване на специалност в медицината по Кожни и венерически болести.
Научните му интереси са в областта на Автоимунни съединително-тъканни болести, Псориазисът като системна инфламаторна болест, Коморбидности при псориазис, Психосоматична дерматология, Качество на живот в дерматологията, Дерматохистопатология, Дерматохирургия и лазери в дерматологията.
Член е на Българското дерматологично дружество, Българския лекарски съюз, European Academy of Dermatology and Venereology, Факултетен съвет по медицина в МУ – Плевен, Академичен съвет на МУ-Плевен.
Носител е на наградите „Проф. Богомил Берон” – награда на БДД за принос в дерматологията (2011), „За заслуги към Университета“ – МУ- Плевен (2012 г.) и за изключителни заслуги“ – МУ-Плевен (2014 г.)
Професор Господинов, секторът по „Дерматология и Венерология” към МУ-Плевен е пред юбилей – 40 години от създаването му. Каква е равносметката Ви за този период? Какво постигнахте, пред какви предизвикателства сте изправени?
От гледна точка на историята, 40 години са един нищожен период в развитието на академичното образование, в създаване и утвърждаване на академичните ритуали и традиции, във възпитание на чувство за принадлежност към своята Алма Матер. Дадох си сметка, че точно преди 40 години самият аз започнах обучението си по медицина в тогавашния Медицински факултет – днешния Университет. През 1986 г. започна академичната ми кариера като асистент именно в Катедрата по дерматология и венерология. Мисля, че през това време съм имал точните преподаватели, които да стимулират в мен чувство на гордост и като студент, и като лекар, именно в Плевенската Академия. Днес съм щастлив, че все още съм част от един екип, с който ме свързват прекрасни професионални взаимоотношения и всички ние можем да посрещнем с гордост тази кръгла годишнина.
Секторът по дерматология и венерология е основан през 1977 г. като самостоятелна Катедра на базата на съществуващите Окръжен кожно-венерологичен диспансер и отделението по онкодерматология към Окръжния онкологичен диспансер. Първият ръководител е проф. д-р Белизар Баждеков. През годините ръководители на катедра „Дерматология и венерология“ са били и утвърдени учени като доц. д-р Желю Чешмеджиев (1979-1983 г.), доц. д-р Мариана Трашлиева-Койчева (1983-2003 г.). За целия този период бе изградена и продължава да се изгражда, авторитетна школа с дух на традиции и приемственост, за което основна роля има дългогодишният ни ръководител доц. М. Трашлиева. Благодарение на нейния професионализъм, енергичност, последователност и умение да вижда бъдещето, Плевенската катедра вече е неизменна част от европейското образователно и научно пространство. Под нейно ръководство са придобили своите познания и умения над 100 български дерматолози, някои от които с развойна академична кариера, други работещи зад граница. За изтеклия период са защитени 10 дисертации – 9 за ОНС „доктор“ (по медицина) и 1 за НС „доктор на науките“. Към момента (октомври 2017 г.) се разработват 7 дисертационни труда за придобиване на ОНС „доктор“.
Пред какви предизвикателства сме изправени ли? Какво по-голямо предизвикателство от това в днешно време да се стремиш да бъдеш най-полезен за своите пациенти, „напук“ на съществуващите законови правила в неуредената ни здравна система.
Като ръководител на катедра „Дерматология, венерология и алергология“ как оценявате възможностите в Медицински университет Плевен да се развива научно-изследователска дейност?
От създаването си до днес Медицинският университет в Плевен се утвърди като авторитетен учебен и научно-изследователски център не само в Европа, но и в света. Роботизираната хирургия, микроинвазивната хирургия, Хайфу технологията са емблема на висшето ни училище, признато за център на високите технологии. Създадени са и отлични условия за обучение и изследователска дейност на младите колеги – и на студентите, и на докторантите, и на специализантите. През 2016 г. към МУ-Плевен бе основан и Научно-изследователски институт, с цел стимулиране и реализиране на научни проекти в приоритетни за медицината направления. Към Института се привличат и външни специалисти, лидери в своята област, от страната и чужбина. Същевременно, към Университета има създаден фонд за научни изследвания, дадена е възможност за участие и в международни научни проекти. Възможности има достатъчно и който иска да прави наука, намира начин да го осъществи.
С какви нови терапевтични подходи Клиниката по кожни и венерически заболявания, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”- Плевен следва съвременните тенденции в медицината на 21-ви век?
Едва ли бих дал пълен отговор на този въпрос… На всички са известни трудностите, съществуващи в българските болници-търговски дружества. Най-вече в снабдяването с лекарства, подновяването и обогатяването на материалната база, диагностичната и терапевтична апаратура. Разбира се, че усилията на всяко болнично ръководство е да осигури модерната медицина в направления, съобразени с приоритетите в здравната ни стратегия, и за жалост дерматологията не е сред тях. Е, справяме се, разбира се. При това считам, че добре се справяме. Смея да твърдя, че колегите от Плевенската клиника са много добре теоретично и клинично подготвени и професионализмът им се доказва в ежедневната практика. Трябва да се има предвид и факта, че кожно болните, особено хоспитализираните, са в по-голямата си част и със съпровождаща друга патология. Понякога грижите за тях изискват и отклоняване от стандартите на НЗОК. До момента обаче, когато се е налагало сме срещали пълното съдействие от страна на колегите от специализираните клиники в Университетската болница в Плевен и в страната. Това ме провокира да поставя отново въпроса за т.нар. „Диагностично свързани групи“ пред експертите на Касата и пред БЛС, защото това не е само наш проблем, но и на всички болничните специалисти.
Председател сте на създаденото преди 10 години „Сдружение Дерматология и венерология – Плевен”. Какви са актуалните теми, които ще обсъждате на тазгодишната сбирка и на традиционната научно–практическа конференция?
Преди 10 години основахме Сдружението с основна цел организиране на ежегодни научно-практически конференции. Стремежът ни беше да създадем и утвърдим традиция, завещана ни от нашата дългогодишна ръководителка доц. М. Трашлиева. Началото беше на университетско и регионално ниво, като срещите бяха изключително полезни и за студентите, и за дерматолозите от Плевен, В. Търново, Габрово и Ловеч, с които представляваме клона на БДД за централна северна България. Постепенно, благодарение на добрите ни, включително приятелски контакти с всички университетски клиники и диспансери в страната, тези срещи се превърнаха в национални. Това бе факт, който доказваше и нарастващия авторитет на Плевенската школа. В края на ноември (23-26 ноември 2017 г.) ще се проведе 20-тата ни конференция. Дали има някаква символика в тази купчина от събития – 40 години Катедра, 20-та Конференция, 10 години Сдружение, не мога да определя, но месец преди събитието научната програма вече е запълнена с 20 пленарни лекции (вкл. лектори от чужбина), 10 фармацевтични презентации, 5 фирмени симпозиума, 2 уъркшопа. Ще се коментират новостите в различните области на дерматологията – автоимунната патология, болестите на пилосебацейния фоликул, атопичен дерматит, алергодерматология, онкодерматология, кожни прояви при вътрешни болести и др. Ще бъдат представени и нови терапевтични схеми и подходи за лечение на псориазис с биологични средства, витилиго, базоцелуларния карцином на кожата. Традиционно, партньорите ни от индустрията ще представят новостите в естетичната дерматология, порасналите възможности на лазерните технологии в терапевтичен и естетичен аспект.
Как бихте оценили нивото на българската дерматология на фона на впечатленията Ви от многобройните и дълготрайни международни контакти със сродни европейски клиники?
Отдавна, и не еднократно съм споделял, че нивото на българската дермато-венерология е сравнимо със световното. Традиционно, в международни научни форуми по света водещи родни дерматолози са поканени като (гост) лектори в пленарните сесии, а постерните сесии изобилстват с клинични наблюдения и съобщения за резултатите от научни разработки на млади колеги (докторанти и специализанти) от различните клиники. Така се създават и международните контакти. Наши гости тази година ще бъдат колектива на Катедрата по дерматология и венерология от Скопие. В чисто професионален план, връзките ни с университетската клиника във Фрайбург и генетичната лаборатория към нея дават възможност чрез генетичен анализ за диагностициране и прогноза на различните форми на една от най-тежките генодерматоза – Булозната епидермолиза. Това са изследвания които засега се финансират от Фонда за лечение на деца в чужбина.
Секторът по „Дерматология и Венерология” провежда и обучение на общопрактикуващи лекари в модул „Кожни и венерически болести”. Проявяват ли джипитата интерес към съвременните методи за диагностика и лечение на кожно-венерологичните заболявания? Имате ли някакви препоръки за съвместната си работа с тях?
Интересът на общопрактикуващите лекари е безспорен и то не само към дерматологичната проблематика. Считам, че въпреки несъвършенствата в процеса на тяхната специализация, организацията на ОПЛ има най-правилния подход за следдипломно обучение. Имал съм удоволствието да бъда лектор пред тях в доста форуми и винаги ме е впечатлявал интересът им към представената патология, и то не само в терапевтичен аспект. Стават интересни дискусии, които продължават и извън залите на конференциите. Имам една приятелски закачлива препоръка, свързана с два-три локални препарата, представляващи тройна комбинация от антибиотик, антимикотик и кортикостероид. Моля Ви, колеги, не изписвайте тези продукти на пациентите си, оставете това на нас, дерматолозите.
Носител сте на годишната награда на БДД „Проф. Богомил Берон” за цялостен принос в дерматологията през 2011 г., за заслуги към Университета“ – МУ-Плевен 2012 г. и за изключителни заслуги“ – МУ- Плевен през 2014 г. Споделете как се постига такава изключително висока оценка?
Ако така го оценявате, надявам се да не е ласкателство! Всъщност, наистина периода 2009-2014 г. беше много интензивен и мисля успешен в личен и професионален план. Особено горд съм с годишната награда на БДД „Проф. Богомил Берон“, за мен тя е символ на професионална реализация в духа на традициите на българската дерматологична школа. През 1998 г. с наградата бе удостоена и моят учител – доц. М. Трашлиева. През 2012 г. защитих дисертацията си за „доктор на науките“, факт с изчезващо значение в академичното развитие, според сега действащото законодателство. Следващата година се хабилитирах като професор към МУ-Плевен. Бях избран за Декан на Факултета по медицина с мандат 2009-2013 г. Вероятно академичната ми и административна дейности в този период са причината да бъда почетен с Наградите на Университета.
Вашият жизнен и професионален път потвърждава истинността на фразата, че камъкът си тежи на мястото. Не се ли изкушавахте да замените Плевен със столицата или чужбина? Как бихте коментирали твърденията на много медицински специалисти, че „провинцията“ не дава възможност за пълно развитие на творческия капацитет?
Обичам моя роден град и не бих го напуснал. Днес съм щастлив, че и моите деца (син и дъщеря) останаха в Плевен, че поеха по нашия път (съпругата ми е професор по кардиология) и се виждаме ежедневно, че всеки ден мога да поиграя с двете си внучки. Реализацията зависи и от мотивацията на всеки от нас, а бих добавил, че и „апетитът идва с яденето“, стига да има кой да ти приготви вкусната храна. Затова съм признателен на всички мои преподаватели, още от студентските години, та до днес. Имах големия шанс в Плевен да работя и да се уча от един изключителен ерудит, лекар-професионалист и психолог – доц. Мариана Трашлиева. Винаги съм разчитал и на благоразположението на цяло едно поколение великолепни преподаватели, които с поведението си и отношението към младите са достатъчен пример да се стремиш поне малко да приличаш на тях.
С колегата доц. Гриша Матеев от София имахме шанса да бъдем визитиращи лекари в Университетската клиника към Университета на Пенсилвания през 1992 г. Тогава се убедих, че американските колеги с нищо не ни превъзхождат. Същевременно, ежедневно се взирахме в листите за незаетите работни места в университета, предимно в лабораторните сектори. Мислите ли, че не замръквахме и не осъмвахме с явно предполагаеми мисли. И един ден, взирайки се в обявите, се спогледахме и си казахме: „Къде сме тръгнали ние? Ами кой ще подари на дечицата ни новите кукли Барби и каубойските пищови!“. Е, това бяха първите ми и последни подобни мисли.
Живеем в глобализиращо се общество и всеки може да избира къде да живее, къде да учи, къде да работи. Всеки млад лекар има възможности да специализира и в България, и в чужбина. Реализацията във всяка една сфера на науката и практиката зависи от мотивацията, амбицията и правилната преценка за собствените възможности. Който иска ще намери начин да го постигне, вече го споделих. Ще дам примери с младите лекари от нашата клиника – всички до един са участвали нееднократно като стипендианти на организационните комитети на различни европейски форуми и академии по практична дерматология. Само през тази година те са посетили по два Master Classes и Fostering Courses, организирани от Европейската академия по дерматология и венерология в различни европейски градове, където са изнасяли и доклади по съответната проблематика. Колегата д-р Гурприйт Вариаах от Индия спечели конкурс и последната година от специализацията си (до октомври 2018 г.) ще проведе в Университетски център по дерматология в гр. Уотърфорт, Ейре. В началото на м. декември му предстои и участие със спечелена стипендия в Международен форум в Лас Вегас, САЩ, където ще представи клинично наблюдение от нашата практика. Разбира се, че младите хора трябва да бъдат подкрепяни в своите стремления и това е наша задача – на техните ментори. Именно това съм се стремил да правя и в моя професионален път, тъй както и самият аз съм бил насърчаван, че и скастрян, от моите учители. Считам, че това е естественото поведение на съвременния научен ръководител, а лично за мен и принадлежност към нашето верую, девизът на МУ-Плевен: “NON SIBI SED OMNIBUS” (Не само за себе си, но и за другите).
Затова и не бих коментирал твърденията на много медицински специалисти, че „провинцията“ не дава възможност за пълно развитие на творческия капацитет.
Въпросите зададе: Валя Колева
