Брой 1/2019
Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.
Психиатър, УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен
Детският аутизъм е психическо разстройство, с начало в ранна детска възраст, описано от американския детски психиатър Leo Kanner при единадесет деца през 1943 г.
Причините за появяването му и до днес са неизвестни, макар че научните изследвания се насочват към множество фактори от различни сфери като: генетични, инфекциозни, токсични, метаболитни и всякакви тератогенни въздействия по време на бременност, включително и при имунизации, за които се заговори напоследък.
В България няма точна статистика за честота на заболяването. Счита се, че от едно до шест деца на 1000 развиват синдрома, повече е при момчета и се среща по-често при деца на по-възрастни родители, по-често интелигентни, отколкото тези с по-нисък образователен ценз.
Най-съществените прояви на заболяването се свеждат до неспособността на детето да създава социални контакти с майката и околните, което е причина за разстроената му комуникация. Децата живеят в свой собствен свят, сами за себе си, изолирани от останалите и имат своеобразно, стереотипно поведение, като е разстроена възможността за общуване. Детето не търси физически и визуален контакт с майката. То никога не установява емоционална връзка с нея, не може да изпита радост от съприкосновението си с нея, не се гушка както нормалните деца.
Речта остава неразвита и не служи като средство за общуване. Детето може да проговори, но после тя да се изгуби или да изговаря отделни думи, но не може да направи и най–елементарното изречение. Понякога речта е ехолалична, но диалог не може да се осъществи. Често то говори за себе си, вместо в първо, във второ лице „Ти ще отидеш”, вместо „Аз ще отида.”
То не забелязва децата около себе си, не ги търси, не се включва в детски игри, а се занимава с предмети или с части от тялото си – най-често ръцете и пръстчето си, което може дълго да разглежда. Обикновено е само, свито в някой ъгъл на стаята. Може да бъде неспокойно и да извършва повтарящи се, стереотипни действия – да тича или да подрежда по един и същи начин, най-често в редичка, някакви предмети. Нарушаването на тази дейност от външна намеса води до раздразнителност и неудоволствие. Случва се децата да са тревожни, агресивни или да извършват автоагресивни действия.
Kanner още на времето изказва мнение, че това е състояние, близко до Шизофренията и много автори считат, че това е детска Шизофрения. Интелектът изостава в развитието си, но при някои деца коефициентът на интелигентност може и да достигне средно ниво.
Лечението на децата с Аутизъм се свежда до системна поведенческа терапия и включване в образователни програми още след диагностицирането, които траят дълго и могат да доведат до добри резултати, ако заболяването е в по-лека степен.
Случай. Ал., единадесет годишна. Трето дете в семейството, като първите две са с нормално развитие, расте в интелигентна среда. При раждането му, родителите са били по на 35 -36 години.
По време ранната си бременност, във втория месец, майката е боледувала от простудно заболяване, за което е приемала антибиотици. Детето е родено в срок, 3,200 кг. Още в кърмаческа възраст то се развивало по-различно от другите по-големи деца. Не си държало главичката изправена, не било жизнено като тях, не е търсело майката, не проявявало радост при срещата си с нея и по-големите си сестрички, било отпуснато. Говорът останал неразвит, много рядко изговаряло по някоя дума, която нямала връзка с реалната ситуация. През деня стояло само в стаята, седнало в някой ъгъл, не се заигравало с играчките, които му оставяли. Когато постъпило в детската градина се държало по същия начин – винаги само, някъде в стаята, или на двора. При идване на родителите му да го вземат, не проявявало радост, не тичало да ги посрещне както другите деца.
При прегледа:
Детето е с приятна външност, красиво лице с нежна бяла кожа. Неконтактно, поради липса на говор. Вниманието не може да се привлече и задържи, не отговаря на повикване, не реагира на външни стимули. Седи безучастна на стола, сякаш не ни забелязва, и макар че разговорът, който се води се отнася само за нея, не реагира. По някое време се обръща към стената с гръб към нас, със сведена главичка и така остава до края на прегледа. При излизане се откъсва от майка си и започва да се движи стереотипно, изминавайки няколко пъти разстоянието от единия край на стаята до другия. Посещава Център за деца с увреждания и два дни в седмицата Помощно училище.
