Брой 1/2023
В. Бъчваров – клиничен психолог, биофийдбек и неврофийдбек терапевт
Център по Клинична психология, психоонкология и психосоматика
УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда – София
Биофийдбек – процес и инструментариум
Биофийдбек представлява терапия, основаваща се на получаването на непосредствена биологична обратна връзка за физиологичните параметри, отразяващи функционирането на автономната нервна система на пациента, чрез която той може да бъде обучаван да ги контролира и променя. Отчитаните параметри включват повърхностната електромиография, честотата и дълбочината на дишането, температурата на кожата, сърдечносъдовата реактивност и електродермалната реакция. Този терапевтичен подход намира ефективно приложение в областта на психосоматиката и функционалните разстройства. В нашата клинична практика го използваме като съпътстваща терапия при лечението на заболявания, чието протичане може да се повлиява от психични фактори като различни гастроинтестинални, кардиореспираторни, невровегетативни и други смущения.
Терминът биофийдбек датира от 1969 г, когато е въведен за описание на лабораторни процедури, при които изследваните лица са се научавали да променят сърдечния ритъм, кръвното налягане и други физиологични функции, за които дотогава се е смятало, че не подлежат на съзнателен контрол. Уредите за биологична обратна връзка отчитат и измерват физиологичните процеси, преобразуват тези данни в слухови и/или визуални сигнали, и представят наблюдаваното по директен, непосредствен и разбираем за пациента начин. Целта е да му се даде възможност, ръководейки се от подадената информацията, да се научи да променя и да оказва влияние върху физиологичнте си реакции. По този начин техниките за биологична обратна връзка помагат на пациентите да усвоят умения за саморегулация, за да манипулират специфични физиологични функции в здравословна посока.
Биофийдбек включва биосензорно устройство, устройство за предаване на данни, модул за обработка на данни и модул за обратна връзка. Биосензорите отчитат специфични физиологични дейности и незабавно представят свързаната с тях информация чрез външен аудиовизуален дисплей.
Биофийдбек широко се използва за лечение на тревожни разстройства. Интервенциите се извършват с помощта на обучен терапевт, който обяснява процедурата, тълкува резултатите и тяхното значение, и инструктира пациента да използва обратната връзка за постигане на оптимално състояние.
Освен възможността за повлияване на неволеви физиологични процеси, биофийдбек терапията допринася пациента да придобие по-добро осъзнаване на себе си и ефектите от емоционалните реакции върху тялото му, като по този начин той постепенно започва да «се овласява» по отношение на симптомите си, които до този момент е преживявал като напълно непредвидими, неконтролируеми и необясними. В този смисъл тя отвежда пациента до една по-добра връзка със своите индивидуални състояния, преживявания и телесните ефекти от тях.
Биофийдбек тренингъг също така може да въвежда пациента в състояние на релаксация или ниска възбуда, което се характеризира с намалена сърдечна и дихателна честота, кръвно налягане, мускулен тонус, и повишена алфа и тета активност. Някои изследователи предполагат, че самото провокиране на състояние на релаксация вече е полезна техника за лечение на различни разстройства . Клиничното приложение на биологичната обратна връзка, самостоятелно или в комбинация с релаксация, може да бъде използвано в допълнение към медикаментозната или психотерапията при психосоматични или функционални разстройства.
Биофийдбек като мост към психотерапията
Много хора с психосоматични разстройства се чувстват обидени и отчаяни, когато лекарите им ги насочват към психиатър или психолог, поради това, че не откриват значима медицинска причина, способна да обясни техните оплаквания или резистентността към назначената медикаментозна терапия. За тях това насочване означава, че заболяването им бива отречено като измислено и несъществуващо, както и ги изправя пред усещането за проблем, за който не може да бъде намерено решение. Тук следва да се има предвид и типичната за тези пациенти липса на емоционални оплаквания за сметка на клиничната картина от телесни симптоми, която още повече утежнява диалога с пациента по въпроса за психичните фактори, свързани с неговото физическо състояние. Ето защо, насочванията на тези пациенти към професионалисти в сферата на психичното здраве обикновено са неуспешни.
Препоръчването на биофийдбек като средство за справяне със стреса и постигане на саморегулация може да улесни достъпа до работа с емоционалното състояние при пациенти, които проявяват съпротиви към прибягването до психологична помощ. Wicramasekara определя насочването за биологична обратна връзка като «маневра троянски кон», която пациентът може да приеме без нарцистично нараняване.
Обикновено в процеса на работа и изграждането на добра терапевтична връзка пациентът постепенно навлиза в сферата на психичното. Също така, благодарение на непосредственото отчитане и наблюдение на собствените реакции и физиологични промени, пациентът сякаш получава «доказателства» за убягващата му до момента взаимовръзка между емоционалните фактори и телесните симптоми. Често се случва и пациентът да бъде изненадан от разминаването между неговото субективно усещане за напрежение и параметрите, които биват отчетени, т.е. да бъдат уловени състояния, които убягват на съзнанието. Това се потвърждава от различни проучвания, които показват, че психофизиологичните параметри могат да отчитат емоционални реакции, които са блокирани от съзнанието (Bechara, 1997). По този начин психотерапията с помощта на биофийдбек конфронтира пациентите с техните физиологични реакции и деликатно настоява да се осмисли несъответствието между действителните реакции и възприеманите чувства.
Терапевтът може да задава въпроси на пациента за това какво се случва в съзнанието му когато промените във физиологичните показания настъпват. Тази процедура обикновено помага на пациента да идентифицира определена тревога и постепенно да постигне по-дълбоко осъзнаване на своите напрежения. Според Krystal (Krystal, 1989), пациентите трябва първо да станат наблюдатели на вътрешните си състояния, а след това да развият толерантност към афектите. Биофийдбекът позволява на терапевта и пациента да споделят наблюдението на афектите и по този начин става възможно да се отвори място за думите и символизацията. Пациентите с алекситимични черти, с помощта на терапевта, могат постепенно да започнат да се научават да разпознават и вербализират емоционалните си състояния, и да ги разчитат като сигнали.
Саморегулацията е тема с голям теоретичен и емпиричен интерес в областта на психологията и психофизиологията. Тя е основен психофизиологичен процес, който се отнася до множество сложни процеси, чрез които индивидите преследват цели в условията на разсейващи фактори. Саморегулацията заема важно място в разбирането на човешкото поведение и се разглеждат нейните когнитивни, емоционални и поведенчески аспекти (Son, 2006; Lesa & Posner, 2004). Редица изследвания идват от последните перспективи в когнитивната наука, която постулира, че мотивацията и изпълнителните функции имат обща роля в когнитивните процеси, които са в основата на саморегулацията. Ефикасността на процесите на саморегулация влияе върху изпълнението, характеристиките на вниманието, мотивацията, ефективността, надеждността и общата продуктивност на поведението.
Техники за биологична обратна връзка
HRV – Сърдечносъдова вариабилност
Биофийдбек за вариабилност на сърдечния ритъм (HRV) (19/46) е най-разпространената едномодална техника за биологична обратна връзка за управление на стреса. Входът може да бъде електрокардиограма (ЕКГ) или сигнали от пулса на кръвния обем (BVP). Съдържанието на обратна връзка може да се групира в три типа: IBI данни, HRV индекси, и комбинация от двете. ЕКГ сигналите отразяват усиления електрически потенциал на сърцето и се измерват чрез електроди, прикрепени към крайниците и гръдния кош. Сигналите на BVP отразяват промените в обема на кръвта, причинени от свиването на сърцето. ЕКГ сигналите често се считат за по-точни от сигналите на BVP при изчисляване на интервала между ударите (IBI), защото в сравнение с извития връх на пулсовата вълна рязък възходящ пик на QRS-вълната може да се открие по-силно от софтуерните алгоритми. Сърдечната честота се променя в синхрон с дишането; IBI се скъсява по време на вдишване и се удължава по време на издишане. Този физиологичен феномен се нарича респираторна синусова аритмия (РСА). IBI може да се модулира чрез регулиране на дишането (т.е. резонансно дишане) в стабилен модел, подобен на синусоидална вълна, чрез който сърдечната честота ще постигне максимална осцилация. Използва се за подпомагане на пациентите при усвояването на резонансното дишане за релаксация.
Респираторен биофийдбек
Системите за биологична обратна връзка RSP измерват и представят информация, свързана с дишането (дълбочина и честота), за да помогнат на пациентите да усвоят специфични дихателни умения за релаксация и облекчаване на стреса. При тези системи, данните за дишането обикновено се измерват с помощта на колан, прикрепен към гръдния кош или корема на пациента. Данните за дишането могат да бъдат директно нанесени върху аудиовизуален изход, напр. да манипулират звука или да се контролира размера на кръгов модел върху екрана. Освен това могат да се използват повече параметри на дишането, като напр. честота и дълбочина на дишането, дихателни цикли и задържане на въздух при несъзнавана реакция. Дихателните параметри биват мониторирани и трансформирани в обратна връзка, която бива контролирана в различни среди и игри от пациента, като се адаптира спрямо нивото на трудност в тях.
GSR биофийдбек
Динамичните промени в психофизиологичните възбуди директно се проявяват в симпатиковата инервация на кожата. Нивата на емоционална възбуда се изменят в отговор към средата и емоционалната реакция се изразява в изпотяване на пръстите. Активността може да бъде измервана като тонични и фазови флуктуации в електродермалната реакция (GSR). Биофийдбек с GSR тренинг може да помогне на пациента да придобие волеви контрол върху автономните реакции на нервната система.
Въпреки че чувствителността, познанието, клиничният опит и интуиция на терапевта са неговите основни инструменти, те могат да бъдат подпомагани и допълвани от невронаучните и технологичните постижения.
Съвременните тенденции в невронауките, невропсихоанализата и други дисциплини дават нов тласък и посоки на развитие на познанието в психодинамичните подходи и тяхното приложение. Това означава разширяване обсега на терапевтичните възможности и приближаване на различните научни подходи един към друг, с цел едно по-цялостно и задълбочено разбиране на сложността на психотелесните взаимодействия.
Библиография:
Acharya U, J. K. (2006). Heart rate variability: A review. Medical and Biological Engineering and Computing , 1031-1051.
Astin, J. A., Shapiro, S. L., Eisenberg, D. M., & Forys, K. L. (2003). Mind-Body Medicine: State of the Science, Implications for Practice. The journal of the American Board of Familiy Medicine, 133-147.
B. W. Watson, A. W.-H. (1979). Biofeedback instruments for the Management of Anxiety and for Relaxation Training. Journal of Biomedical Engineering, 58-72.
Bechara, A. D. (1997). Deciding Adventageously Before Knowing the Advantegeous Strategy. Science.
Bridgett, B. E.-D. (2015). Intergenerational Transmission of Self-Regulation: A Multidisciplinary Review and Integrative Conceptual Framework. Psychological Bulletin, 602-654.
Browne, T. (n.d.). Biofeedback and Neurofeedback. Encyclopedia of Mental Health: Second Edition, (2016), 170-177.
Gendlin, E. a. (1981). Galvanic Skin Response Correlates of Different Modes of Experiencing. Journal of Clinical Psychology, 73-77.
Henry Krystal, M. H. (1989). Integration and Self-Healing. Affect, Trauma, Alexithymia. Journal of Traumatic Stress, 122-124.
Itoh Y., H. T. (1990). Heart rate variability and subjective mental workload in flight task validity of mental workload measurement using HRV method. Applied Ergonomics, 339.
Jacobson, A. M. (1978). Biofeedback: A New Treatment for Psychosomatic and Functional Disorders. Comprehensive Psychiatry , 275-284.
Jinn-Rong Wang, S. H. (2013). Neurofeedback training improves attention and working memory performance. Clinical Neurophysiology, 2406-2420.
Lehrer, P. M. (2007). A Pilot Study of the Efficacy of Heart Rate Variability (HRV) Biofeedback in Patients with Fibromyalgia. Applied Psychophysiology, 1-32.
Lesa K., E. M., & Posner, M. (2004). Individual Differences in Executive Attention Predict Self-Regulation and Adolescent Psychosocial Behaviours. Annals of the Lyceum of Natural History of New York, 337-352.
Luber, J. F. (1997). Neocortical Dynamics: Implications for Understanding the Role of Neurofeedback and Related Techniques for the Enhacement of Attention. Applied Psychophysiology, 111-126.
N. R. Morris, V. d. (2009). Sensitivity of an Armband Device for Measuring Changes in Energy Expenditure during Exercise. American Thoracic Society International Conference.
Shea, J. J. (1995). The Superego God. Pastoral Psychology, 333-351.
Son, L. K. (2006). Cognitive Developmental change: Theories, models and measurment . Applied Cognitive Psychology , 987-998.
Thayer, J. (2017). How heart rate variability affects emotion regulation brain networks. Physiology & Behavior , 139-148.
Unis, A. S. (1996). Affect Regulation and the Origin of The Self: Neurobiology of Emotional Development. Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, 1561-1578.
Vaschillo, E. G. (2002). Heart Rate Variability Biofeedback as a Method for Assessing Baroreflex Function: A preliminary study of Resonance in the Cardiovascular System. Entomologia Experimentalis et Applicata, 239-248.
Wickramasekera. (1993). Clinical Behavioral Medicine: Some Concepts and Procedures. American Journal of Clinical Hypnosis.
Чумаков. (2009). ЭМОЦИОНАЛЬНЫЕ АСПЕКТЫ ВОЛЕВОГО УСИЛИЯ. Вестник Южно-Уральского государственного университета. Серия: Психология.
