Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Неврология и психиатрия / Паркинсонова болест

      Паркинсонова болест

      отGP News публикувано на 01.03.200013.09.2022 Неврология и психиатрия
      Паркинсонова болест

      Брой 3/2000

      Доц. Ив. Миланов

      От 12.05. до 14.05.2000 год. в курорта Златни пясъци се състоя „Консенсус конференция ди­агноза и фармакологично лечение на ранната Паркинсонова бо­лест“, организирана от Републиканското дружество по неврология.
      В нея участваха 200 водещи невролози от цялата страна. В края на конференцията, след направените промени и допълнения бе приет:

      Upper dyspeptic syndrome ad

      БЪЛГАРСКИ АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАННАТА ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ

      Ранната диаг­ностика на Паркинсоновата бо­лест е задължителна предпоставка за нейното успешно лече­ние. За тази цел трябва да се използват клиничните и някои ла­бораторни проби за ранно диагностициране на основните симптоми на Паркинсоновата бо­лест. Диагнозата и лечението на Паркинсоновата болест се поставя и назначава от невролог съобразно диагностичните и лабораторните критерии. Болните се наблюдават от невролог най малко на всеки три месеца за корекция на лечението в зависимост от клиничната картина на заболяването и неговото протичане. Основната фармакологична диагностична проба е с дисперсната форма на леводопа с бензеразид, която довежда до бързо изчезване на симптомите, ако те се дължат на Паркинсоноба бо­лест.

      Лечението на ранната Паркинсонова болест при всеки болен се провежда индивидуално и вьзрастовозависимо.

      При наличие на симптоми, които смущават ежедневната активност на болния, се започва лечение със селегилин (2 х 5 мг дневно), който има най-сигурно невропротективно дейстие.
      След изчерпване на симптоматичния ефект на селегилин (средно след 1 г.), към терапията се добавя амантадин, без да се спира прилагането на селегелин.

      Амантадин сулфат има съществено предимство пред аманта­дин хидрохлорид, защото може да се прилага в по-високи дози и има доказани невропротективни свойства. Прилагането му започва в доза 2 х 100 мг дневно, която може да се повиши до 3 х 200 мг. Медикаментът може да контролира паркинсоновите симптоми средно в продължение на 1 година. Амантадин хидрох­лорид се прилага в дневна доза до 2 х 100 мг.

      При изчерпване на симптоматичния ефект, към терапията се добавя допаминов агонист. При­лагането на селегилин продължава, а прилагането на амантадин сулфат може да бъде преустановено или да продължи по преценка на невролога. Неерготаминовите допаминови агонисти (прамипексол) имат сыцествено пре­димство пред ерготаминовите (бромокриптин), защото нямат страничните ефекти на ергота­миновите, имат невропротективен ефект и по-добър симпто­матичен ефект, като контролират ефективно симптомите на Паркинсоновата болест поне в продължение на 3 години.

      Дозата на прамипексол се повишава бавно (от 0,5 мг до 4,5 мг дневно максимално) до достигане на же­лания ефект. Титриращият пери­од продължава 3-4 седмици. Използва се минималната ефективна доза. Ерготаминовият допаминов агонист бромокрип­тин се прилага в постепенно повишаващи се дози от 3 х 2,5 тд до 20 мг дневно. При по-млади и работещи болни, при които се цели по-добро симп­томатично повлияване, с оглед тяхната трудоспособност, приложението на допаминови агонисти може да започне по-рано, ако симптоматичният ефект от амантадин не е достатъчен. Приложението на прами­пексол може да започне по-рано и при болни с преобладаващ тре­мор, защото медикаментът го повлиява изклключително добре.

      Следващата група медикамен­та която може да се добави към терапията за засилване на симптоматичния ефект са антихолинергичните. Включването на бипериден става чрез бавно повишаване на дозата от 1 до 4 мг дневно. Алтернативно може да се използва трихексифенидил от 1 до 6 мг дневно. Тази група меди­каменти има сериозни недостатъци и трябва да се прилага с изключително внимание. Те са абсолютно контраиндицирани за приложение при болни над 65-годишна възраст или при данни за деменция, независимо от възрастта. Допуска се прилагането им само при болни под 65 годишна възраст с водещ симптом тремор в покой, защото тези болни рядко развиват деменция.

      При възникване на неясни промени в поведението иди съмнения за когнитивни нарушения медикаментьт се спира веднага. Спирането трябва да стане посте­пенно, за няколко дни, за да се избегне влошаването на Паркинсоновата болест. Приложението на тази група медикаменти е силно ограничено в съвременното лечение на Паркинсоновата бо­лест.

      Когато симптоматичният ефект от горните групи меди­каменти се изчерпи, се обсъжда преминаването на леводопа ме­дикаменти. При всички случаи се предпочита лечението да започне с леводопа медикаментите (леводопа/бензеразид и леводопа/карбидопа) с удължено действие, които забавят прогресията на заболяването. При­ложението на селегилин продължава, приложението на амантадин и допаминови агонисти може да бъде преустановено или да продължи, което ще намали необходимата доза на леводопа медикаментите. Поради пониската бионаличност на тези медикаменти (50% до 70%), прилаганата доза трябва да бъ­де около 30% до 50% по-висока от тази на стандартните ле­водопа медикаменти. Обикновено се започва с 3 пъти дневно по 125 мг. При данни за наруше­ния на съня, поради трудна подвижност в леглото се добавят още 125 мг преди лягане. Пора­ди това, че ефектът от лево­допа медикаментите с удължено действие настьпва бавно, обикновено се налага сутрин заедно с тях да се приема и 125 мг стандартен леводопа медикамент. Задължително се прила­гали вьзможно най-ниските дози от медикамента, които повлияват достатъчно симптомите. Максималната дневна доза не бива да надвишава 1 г.

      Лечението може да се продъл­жи и със стандартни леводопа медикаменти. Задължително се прилагат възможно най-ниските дози от медикамента, които повлияват достатъчно симпто­мите. Започва се от 3 пъти дневно по 62,5 мг, като дозата се повишава при нужда до 750 мг дневно. желателно е тази доза да не се надхвърля, като, ако тя не е достатъчна за повлияване на симптомите, се включват до­паминови агонисти, ако не са би­ли включени до този момент.

      При около 50% от болните е налице депресия, която рязко влошава качеството на живот. При данни за депресия неврологът за­почва лечение с трициклични или други подходящи антидепресанти, за които болният няма соматични противопоказания.

      На болния се препоръчва двигателен режим с умерено натоварване.
      В лечението на заболяването няма място прилагането на съдоразширяващи, антиагреганти и ноотропни медикаменти, както и миорелаксанти. Прилагането на физиотерапевтични процеду­ра иглотерапия, лазертерапия, мокса и диетичен режим нямат отношение към ранната Паркинсонова болест.

      При предозиране на медикаментите, което се проявява с диски­незии и дистонии, свързани с пи­ка на дозата, се намалява дневната доза. Появата на двигателни флуктуации или дискинезии означава, че болният е навлязъл във фазата на усложнената Паркинсонова болест.

      При поява на халюцинации и обърканост, редът за изключване на медикаментите до изчезване на халюцинациите е както следва: антихолинергични, амантадин, селегилин, леводопа. Това не бива по никакъв повод да става внезапно, изключването става по групи медикаменти през 3-4 дни.

      При влошаване на симптоми­те поради недостатъчна доза, се включва нова група медикамен­ти или се повишава внимателно дозата на леводопа. Задължител­но се прилагат възможно най-нис­ките дози леводопа, които повлияват достатъчно симптоми­те.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Брой 3/2000
      СледващаПродължаване
      Кардиогенен шок
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене