Афективните разстройства и Biozac в общата практика

Брой 5/2002

Доц. д-р А. Алексиев

Психичните заболявания у нас засягат около 20% (1/5) от общата популация. Най-често се касае за:

• афективни разстройства,
• страхово-депресивни реак­ции,
• алкохолизъм и други зависи­мости,
• психосоматични заболявания и соматоформени разстройства,
• само 1% са ендогенни психози от групата на шизофрениите. От общо засегнатите 20%, 19% пациенти с психични заболявания могат да бъдат обслужвани в общата медицинска практика и само 1% се нуждаят от специализирана психиатрична помощ: оттук се формират и предстоя-щите стратегически задачи на здравеопазването.

През последните години психиатричната обслуга в страната се дислоцира от психиатричните заведения към общата ме­дицина и към общопрактикуващия личен лекар. Това е основен дебат в психиатричната тео­рия, практика и следдипломно обучение, и ние очакваме оттук да дойдат големи ресурси.

Възможно е депресивните раз­стройства да се поемат от личния лекар, като за специали­зирана психиатрична обслуга се насочват само остро психотичните, налудни разстройства със суицидален риск. При тази постановка на проблема, най-често ще се прилагат антидепресанти, евентуално в ком­бинация с бензодиазепини, като се започне от трицикличните антидепресанти и се достигне до съвременните селективни инхибитори на „обратния зах­ват на серотонина”. Такива ан­тидепресанти се използват в практиката повече от тридесет години. Засега най-употребяван в света е Fluoxetine, в САЩ Prozac, а у нас Biozac е вече регистриран и се намира в аптечната мрежа.

Biozac (Fluoxetine) на INBIOTECH е антидепресант от новата група на т. нар. инхиби­тори на „обратното захващане на серотонина” в пресинапсите на серотонинергичните оконча­ния на невроните в ЦНС. Притежава изразени антидепресивни, антиобсесивно-компулсивни и антибулимични ефекти. Терапевтичният отговор се наблюдава 1-2 седмици след началото на терапията. Различава се от трицикличните антидепресан­ти по слабия афинитет към мускаринобите, хистаминовите и а-2 адренергичните рецептори. С това се обяснява и по-добрата му поносимост, както и липста на нежелани странични (кардиотоксични) ефекти.

Biozac (Fluoxetine) се отличава с бърза и пълна резорбция при перорално приложение, като се свързва (приблизително 95%) с плазмените протеини. Този факт обаче, предполага възможност за значителни взаимодейс­твия на флуоксетин с други ле­карства, които също притежават бисок афинитет към протеините в кръвната плазма.

флуоксетин се метаболизира в черния дроб до активния ме­таболит норфлуоксетин. Неговият метаболизъм зависи значително от цитохром Р 450IID6 изоензима, което също обуславя възможните му взаимодейст­вия с голям брой лекарства, флуоксетин се характеризира със забавено елиминиране от организма. След прием на еднократна доза, времето на полуелиминиране е приблизително 13 дни и продължава до 4-6 дни след многократно приложение. Това създава възможност за кумулиране на препарата.

Време­то на полуелиминиране на флуоксетин се удължава при па­циенти с чернодробни и бъбречни заболявания, а също така и при пациенти в старческа възраст. Поради удълженото време на полуелиминиране на флуоксе­тин и норфлуоксетин, те могат да персистират в организма седмици след преустановяване на лечението, което има важно клинично значение, както по от­ношение на терапевтичния им ефект, така и за поява на неже­лани реакции. Основната част (80%) от препарата се екскретира с урината и до 15 % с фекалиите.

Biozac е показан при всички разновидности на депресиите:

• предимно при ендогенните,
• „голямата” депресия,
• соматоформените депресии,
• депресиите с коморбидитет,
• „органичните” депресии,
• непсихотичните депресии,
• обсесивно-компулсивните разстройства,
• анорексия/булимия невроза,
• психосоматичните депресии на Килхолц и Лопец-Ибор,
• предменструалните и соматовегетативните симптоми,
• ендокринопатиите, пуерпералните и лактационните афективни разстройства,
• депресиите при продължителна терапия със стероидни хормони,
• депресивните разтройства при „зависимостите” (алкохоли­зъм, наркомании),
• посттравматичните стресови разстройства,
• фобийните невротични разстройства (агорафобия с и без паника),
• граничните личностови разстройства с депресивни деком­пенсации,
• т.нар. моторни неврози (трихотиломания) и др.

Противопоказания за приложе­ние на флуоксетин, са:

• свръхчувствителност към флуоксетин,
• бъбречна недостатъчност с ренален клирънс <10 ml/min,
• по време на кърмене,
• едновременно прилагане с МАО-инхибитори.

Дозировки и начини на приложение:

Biozac се приема перорално, в капсули от 10 и/или 20 мг преди или след хранене.
При различии видове депресии у възрастни пациенти, се препоръчва доза 20 мг дневно. Настъпването на антидепресивния ефект може да се очаква след двуседмичен латентен период. При липса на задоболителен терапевтичен ефект, дневната доза може да бъде побвшена на 40-60 мг, като се раздела на два приема (сутрин и вечер), а повишаването й трябва да става постепенно. При пациенти в инболутивна възраст и болни с чернодробни и бъбречни заболявания, дозата трябва да бъде ниска, а интервалите между приемите на Biozac удължени.

При затегнатите невротични и соматоформени депресивни разстройства и специално при обсесивно-компулсивното разстройство, се препоръчва доза от 20 до 60 мг днебно. Повишаването на дозата трябва да става постепенно в продължение на няколко седмици.

При анорексия/булимия невроза у възрастни пациенти, се препоръчва доза 60 мг днебно. При многократно приложение на пре­парата трябва да се има предвид, че поради удълженото време на полуелиминиране на флуоксетина, плазмените му концен­трации могат да се запазят в продължение на няколко седмици след спиране на лечението.

По време на бременност и кърмене, а също и при деца, не се препоръчва употреба на Biozac, тъй като безопасността на лекарственото средство не е проучена при тези категории пациенти.

При остри психотични епизоди е необходимо бързо да тестираме медикамента и дозата, и ако се ориентираме, че лекарството е недостатъчно ефективно да се премине към по-актибна терапия.

Трябва да бъдем внимателни при употреба на Biozac в следните случаи:

• ако в началото се засили тревожността на пациента или се получи инсомния;
• ако при анорексия/булимия синдрома, телесното тегло се редуцира значително;
• при алтернантно превключване от депресия в мания;
• при епилептични синдроми, ако не е овладяна гърчовата активност.

Трябва да съобразяваме и лекарствените взаимодействия с:

• антиконвулсанти,
• антипсихотични невролептици,
• трициклични антидепресанти,
• МАО-инхибиторите (интервалът между тях не трябва да е по-малък от 14 дни),
• антикоагуланти,
• дигиталисови глюкозиди.

Проявените в началото на терапия-та с Biozac нежелани лекарствени реакции, обикновено отслабват след намаляване на дозата в периода на тестиране на препарата и в процеса на лечението.

Липсват данни за привикване към Biozac (Fluoxetine) или за прояви на т.нар. „синдром на отнемане”при неговото спиране.

Biozac (Fluoxetine), се изписва в опаковки, съдържащи по 14 или 20 броя капсули (от 10 и/или 20 мг). Употребява се по лекарско предписание, със 100% реинбурсация от Здравноосигурителната каса.