Хронична умора

Брой 6/2002

Д-р Л. Томчева

По данни на СЗО, след болката, умората е вторият по честота симптом в световен мащаб. Тя възниква, когато са изчерпани адаптационните възможности на организма обикновено при повишени метаболитни изисквания, свързани с усилено умствено и физическо натоварване и при липса на пълноценна релаксация и възстановяване. В този смисъл, биологичното значение на умората се свързва с предпазване на организма от необратими промени в органите и системите, както и със стимулиране на възстановителните процеси.

Причините за настъпване на умората са многобройни:

– физическо и умствено пренатоварване (фи­зиологична умора, например във връзка с акивно спортуване, информационно „пренасищане“, продължителни занимания с компютър и т.н.);
– симптом на заболявания на сърдечно-съдовата, дихателната, кръвотворната, нервната, ендокринната и други системи;
– инфекциозни болести
и физиологични състояния като бременност, израстване, остаряване;

• недоимъчно и/или нерационално хранене, диети;
• стресът често се счита като една от главните причини за настъпване на умора;

В последните години все по-често се говори за синдром на хроничната умора, който засяга всички възрастови групи включително и детската, но се среща по-често при жените. Всъщност синдромът е известен много отдавна, но във времето са му давани различни наименования, като нап­ример „епидемична невромиастения“, „хроничен синдром на Epstein-Barr вирус и др. Нозологичната самостоятелност на синдрома неведнъж е поставяна под съмнение: някои автори считат, че той се „припокрива с депресията и неврастенията; възможно е фибромиалгията да е клиничен ва­риант на синдрома на хроничната умора.

Етиологията на синдрома е все още неизяснена, но се предполага, че са налице промени в процеса на окислителното фосфорилиране синтезата на АТФ в цикъла на Кребс, а също и в анаеробното разграждане на гликогена. В резултат се натрупват съединения като млечна и пирогроздена киселина и настъпва мускулна умора. Един от възможните механизми за появата на мускулна умора е непрекъснатото намаляване на продуктите от цикъла на лимонената киселина. важно място в тези процеси заема метаболизмът на аминокиселините и белтъците:

• фосфорилираните протеини имат съществено значение за осыцествяване на невротрансмисията;
• аминокиселината аспартат подобрява контрактилните свойства на мускулните влакна и заедно с аргинина стимулира синтезата на АТФ (окислителното фосфорилиране) в цикъла на Кребс; същите две аминокиселини (аргинин и ас­партат) влизат в състава на основните белтъци, участващи в мускулното съкращение актин и миозин.

Клиничните симптоми включват:

• силна умора и мускулна слабост;
• нарушения в съня, които водят до повишена дразнимост, трудно концентриране, промени в мотивацията и т.н.; главоволие, болки в гърлото, мускулите и ста­вите;
• повишена температура, втрисания, понякога увеличени аксиларни и шийни лимфни възли;
• намаление и/или загуба на апетит; гадене;
• световъртеж;

– намаляване на либидото и „сексуални неблаго­получия;
– синдром на възбудимия пикочен мехур и т.н.

В много от случайте тези симптоми се появяват след прекарано вирусно заболяване. При някои пациенти оплакванията се засилват след консумация на определени храни, подправки, алкохол, ка­фе и др.

Как може да се верифицира синдромът на хроничната умора?

При липса на обективни данни за други органични и/или психични заболявания, диагнозата „синдром на хроничната умора“, се поставя въз основа на клиничните симптоми, водещ от които е наличието на умора, която сериозно пречи на нормалния начин на живот и продължава поне шест месеца.

Не съществуват лабораторни и друзи маркери, които биха послужили за потвърждаване на диазнозата.

Диференциалната диагноза включва широк спектър от заболявания, протичащи със сходни симптоми. В този смисъл е необходимо да се направят консултации, с оглед изключване на:

• множествена склероза;
• психично заболяване;
• миастения;
• инсомния;
• абстинентен синдром (след злоупотреба с алкохол, кофеин и т.н.);
• анемия;
• имунен дефицит;
• диабет;
• хипотиреоидизъм;
• прием на медикаменти (антихистамини, бензодиазепини);
• злокачествено новообразувание и др.

Опитите за.пробеждане на етиологично лечение на заболяването са незадоволителни. Приемането на различни стимуланти, като например големи количества кафе, чай и т.н., не дава положителни резултати. На този етап, приемът на витамини, минерали и билкови препарати също няма доказан лечебен ефект.

Лечението е единствено симптоматично

Семейният лекар има основна роля за поставяне на диагнозата синдром на хроничната умора, при разширена диференциална диагноза. Целта е да помогне максимално на пациента да надвие умората по естествен начин, за да възстанови своето физическо здраве и душевен комфорт.

Важна стъпка в преодоляването на хроничната умора е промяната в стила и начина на живот:

• пълноценно и здравословно хранене, включващо предимно плодове и зеленчуци, растителни мазнини (ограничаване на мазнините от животински произход), пълнозърнест хляб, умерено ко­личество белтъци;
• активно спортуване и редуциране на наднорменото тегло;
• отказ от тютюнопушене;
• намаляване употребата на стимулиращи на­питки.

За повлияване на умората по естествен път, не на последно място трябва да се препоръчва „изработване на положителна нагласа към Света“ и включване на ендогенни механизми за преодоляване на стреса и отрицателните емоции чрез автотренинг.

За ефективно отстраняване на физическата и психическата умора, напоследък се предлазат и т.нар. „продукти на комфорта” комбинация от аминокиселините аргинин и аспартат. Доказаното им участие във фосфорилирането на белтъците и невротрансмисията, допълнително допринася за подобряване на паметта и концентрацията на вниманието, което е особено важно при пациентите, занимаващи се с интензивна умствена дейност.