Поради административно забавяне много нови лекарствени терапии, които гражданите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти през 2019 г. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение за хиляди пациенти, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Голяма част от тях от години са утвърдени и широко използвани в повечето европейски държави.
Тазгодишното закъснение е резултат от поредица от забавяния на административни процедури. През септември 2018 г. Комисията по оценка на здравните технологии (ОЗТ) по различни причини не успява да проведе редица заседания. Комисията по ОЗТ е тази, която на базата на научни доказателства за терапевтичната полза, удължаване на продължителността на живота и подобряване качеството на живот, намаляване на усложненията от основното заболяване, ползи, представени чрез спечелени години живот, наличие или липса на алтернатива за лечение на заболяването, разходи за терапия с лекарствения продукт и сравнение на разходите за терапия с наличните алтернативи, съотношение разход – резултат, икономическа оценка на допълнителните ползи, както и много други критерии, трябва да реши дали да препоръчва заплащането на новите лекарства от НЗОК. Въпреки вече проведеното през октомври заседание на Комисията, закъснението може да не даде възможност редица нови терапии да бъдат разгледани и оценени в предвидените срокове.
„Надяваме се, че това не е продължение на опитите за ограничаване на достъпа на българските пациенти до съвременно лекарствено лечение, които започнаха с отменения в началото на 2018 г. мораториум и продължиха с т. нар. „проследяване на ефекта на терапията“, което на практика не се извършва, но пречи новите лекарства да се изписват от лекарите“, коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той допълни, че няма да се налага орязване на достъпа до съвременно лечение, ако се спрат станалите публично известни криминални практики, при които НЗОК заплаща лекарства, но продуктите се изнасят и не стигат до пациентите.
Възможно е и да възникне и забавяне на договарянето на отстъпки от Националната здравноосигурителна каса с компаниите-производителки на лекарствени продукти. За да започне заплащането им от НЗОК през 2019 г., е необходимо да се договорят отстъпки с компаниите -производители, като така се постигнат изгодни за България условия. Оставащите месеци до края на 2018 г. могат да не са достатъчни за провеждане на договарянето, а към момента все още няма сключен нито един договор за отстъпка.
Производителите отчитат усилията на Комисията по ОЗТ и я призовават да приключи производствата по оценка на новите терапии, както и НЗОК да проведе договарянето на отстъпки в кратки срокове, за да може пациентите да получат достъп до тях от 2019 г. в случай, че оценката на здравните технологии е положителна и договарянето на отстъпки е успешно.
Според национално представително проучване на Alpha Research, изготвено по поръчка на Министерството на здравеопазването през юли-август 2018 г. във връзка с идеите за промени в здравноосигурителния модел, българските граждани посочват като едно от основните си очаквания към здравната система осигуряването на достъп до съвременна лекарствена терапия, наред с очакванията за високоспециализирано лечение и обновяване на болниците.
В същото време, на фона на най-ниските цени на производител в Европейския съюз, през 2018 г. фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарства под формата на отстъпки на стойност 140 милиона лв. (при 47 милиона за 2015 г., 87 милиона за 2016 г. и 160 милиона за 2017 г.) или общо 434 милиона отстъпки за период от 4 години. Тази значителна по размер компенсация на разходите на НЗОК за лекарства би трябвало да помогне българските пациенти да получат навременен достъп до нови лекарствени терапии.
Плащанията на НЗОК за лекарства нарастват поради обективни причини – застаряващо население, повишена заболеваемост, но и удължена преживяемост в резултат на достиженията на медицината и навлизането на нови технологии. Бюджетните съображения не следва да са причина пациентите да не получават достъп до нови терапии, които могат значително да подобрят лечението им. Зад сухите цифри стоят излекувани пациенти и спасени животи, на които институциите би трябвало по-често да обръщат внимание.
