Имунизационният обхват на ваксините срещу грип е достигнал 20% през 2024 г., срещу ротавирусен гастроентерит – 49, 96%, а срещу човешки папилома вирус (HPV)- 2,5%. Това стана ясно от презентацията на д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“, по време на кръглата маса „За живот без ваксинопредотвратими болести”, която се проведе днес.
Докато имунизациите срещу грип и ротавирус следват постоянно растяща тенденция, то ваксинационният обхват срещу HPV все още е твърде далеч от старта на програмата (22% през 2013 г.) и дори от обхвата, постигнат през 2018 и 2019 г. съответно 5% и 4%.
Д-р Пармакова припомни, че от тази година ваксината ще противодейства на 9 щама на HPV, а кампанията включва и момчетата от 10 до 13 години.
Целеви имунизации се прилагат срещу Кримска-Конго хеморагична треска при лица, чиято професия или дейност ги излага на риск от заразяване. Ежегодно се прилагат между 34-76 дози ваксина. Осигуряват се и имунизации срещу бяс за лица, чиято професия или дейност ги излага на риск от заразяване или лица в контакт с животно). Ежегодно се прилагат между 1758-3127 дози ваксина. От тази година с публични средства ще бъдат имунизирани и бременните жени срещу коклюш при желание от тяхна страна.
Доц. д-р Ваня Рангелова от Катедрата по Епидемиология и медицина на бедствените ситуации към МУ – Пловдив заяви, че ваксините могат да донесат икономически ползи отвъд просто ползите за здравето и може да има различни пътища за натрупване на тези ползи. „За разлика от други здравни интервенции, проучванията установяват, че ваксините предотвратяват заболявания както директно чрез имунизация, така и индиректно чрез колективен имунитет. Например, чрез директно предотвратяване на заболявания, домакинствата с ваксинирани деца могат да спестят медицински разходи, а родителите могат да вземат по-малко дни отпуск от работа, за да се грижат за болни деца. Разбирането на пълните икономически ползи от ваксините е жизненоважно за политиците, чиито решения за въвеждане на нови ваксини влияят не само върху здравето на обществото, но и върху неговата икономика“, каза доц. Рангелова.
По думите й болестите, предотвратими чрез ваксини, причиняват много по-малко смъртни случаи в страните с високи доходи, където санитарните условия, хигиената, храненето, медицинската инфраструктура и достъпът до здравни грижи вече са подобрили значително преживяемостта.
„От 1974 г. насам детската смъртност в световен мащаб е намаляла значително. Смята се, че ваксинацията е пряко отговорна за 40% от това постижение, като процентът варира от 21% в региона на Западния Тихи океан до 52% в Африканския регион. Относителният принос към детската смъртност в световен мащаб е особено висок през 80 -те години на миналия век, период на интензивно увеличаване на обхвата на първоначалните ваксини, включени в разширената програма за имунизация: BCG, DTP, ваксини срещу морбили и полиомиелит“, каза още доц. Рангелова.
По отношение на приноса на ваксинацията към антимикробната резистентност, доц. Рангелова заяви, че по данни на г. ECDC и EMA ваксинацията срещу пневмококи би могла да спести 11,4 милиона дни употреба на антибиотици годишно при деца под пет години.
Експертът заяви още, че неотдавнашен анализ на възвръщаемостта на инвестициите (ROI) от имунизационните програми е прогнозирал, че ROI ще бъде 22 долара (9-42 долара) за всеки долар, инвестиран в имунизационни програми, когато се вземат предвид преките и косвените разходи за предотвратени заболявания, и 52 долара (23-90 долара), когато се вземат предвид по-широките икономически ползи в 94 страни с ниски и средни доходи между 2011 г. и 2030 г.
В страните с ниски или средни доходи ваксинацията е предотвратила разходи за лечение в размер на приблизително 3,4 милиарда евро, включително хоспитализация, 295 милиона евро транспортни разходи и 615 милиона евро загуби на производителност от лицата, полагащи грижи.
