Недоносените деца са рискова група за по-тежко протичане на инфекцията
Респираторно-синцитиалният вирус (РСВ) е вторият най-чест причинител на дихателни инфекции при бебетата и малките деца след грипния вирус. Статистиката за Европа показва, че РСВ е причина за близо 45% от хоспитализациите поради инфекции на долните дихателни пътища при деца под 2-годишна възраст. Данните обяви ръководителят на Клиниката по неонатология в Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ доц. д-р Ралица Георгиева по време на онлайн пресконференция, посветена на грижите при недоносените деца в сезона на респираторно-синцитиалния вирус. Събитието се организира от Фондация „Нашите недоносени деца“ в партньорство с АстраЗенека България и по повод Световния ден на недоносените деца – 17 ноември.
РСВ е вирус, който предизвиква остри респираторни инфекции, съпровождани от висока температура, хрема, кашлица или кихане. В началото заболяването може да прилича на обикновена настинка. При децата под 1 година, недоносените бебета и децата със здравни проблеми (сърдечни, белодробни, метаболитни) вирусът може да доведе до сериозна белодробна инфекция като бронхиолит и пневмония, придружена с тежка кашлица, хрипове, учестено или затруднено дишане. Тези състояния могат да наложат болнично лечение, а понякога могат да бъдат и животозастрашаващи. Според Световната здравна организация 1/3 от 12,2 млн. смъртни случая на деца под 5-годишна възраст са причинени от остри инфекции на долните дихателни пътища.
„Недоносените деца са рискова група за по-тежко протичане на инфекцията, причинена от РСВ. При бебетата, родени преди 36-а гестационна седмица, има 3 пъти по-висок риск да бъдат хоспитализирани за РСВ, отколкото при родените на термин деца. При недоносените бебета, родени преди 32-а седмица, този риск е близо 7 пъти по-висок“, съобщи доц. Георгиева. Причината за това е, че недоносените бебета имат недоразвити бели дробове, което е рисков фактор за често повтарящи се дихателни инфекции в ранна детска възраст.
Тя допълни, че недоносените бебета не получават и пълния набор от антителата на майката, които преминават през плацентата, тъй като най-интензивен е техният пренос от майката към бебето в последните три месеца на бременността. Това създава сериозна опасност за по-тежко протичане на РСВ инфекция през първите месеци от живота при недоносени деца. Преждевременно родените кърмачета, преболедували от инфекция с РСВ, имат по-висок риск от развитие на състояния с бронхиален спазъм и „свиркане“ през първите 5 години от живота им.
Доц. Георгиева коментира, че характерна за инфекцията е нейната сезонност, като това е периодът, когато тя е най-активна и се регистрира висока честота на разпространението ѝ. Сезонът на РСВ за България обикновено е от октомври до април.
Специалистът обясни и кои са начините за предаване на инфекцията. Обикновено това става при допир със заразени повърхности или по въздушно-капков път. Предаването на вируса може да стане и при докосване, от целувка и всякакъв близък контакт с хора, които имат РСВ. Затова от съществено значение са и предпазните мерки като измиването ръцете със сапун и вода и използването на препарат за почистване на ръце на спиртна основа преди да се докосне бебето. Важно е и често да се мият детските играчки, като най-добре е те да бъдат индивидуални. Болните деца и възрастни трябва да избягват контакт с бебето, а ако такъв се налага, задължително да използват защитни средства. Добре е да се избягва и посещението с бебета на места с много хора, както и тютюнопушенето в дома на новородени и малки деца.
Маргарита Габровска от Фондация „Нашите недоносени деца“ съобщи, че всяка година в България се раждат около 6000 недоносени новородени, което се равнява на 10% от всички раждания. Ежегодно в световен мащаб над 15 млн. бебета се раждат преждевременно, а само в Eвропа те са около 500 000. У нас Световният ден на недоносените деца – 17 ноември се отбелязва от 2012 г., когато стартира и дейността на фондацията.
Маргарита Габровска допълни, че децата, родени преждевременно, са по-уязвими поради общата им незрялост, което е и предпоставка за развитие на различни усложнения. Около 30% от недоносените бебета получават тежки увреждания като детска церебрална парализа, ослепяване, тежки белодробни проблеми и др., а над 50% от тях имат различни по-леки дългосрочни проблеми като обучителни затруднения, проблеми с моториката, социалната адаптация, поведенчески особености и др. Затова от съществено значение за тяхното пълноценно развитие след изписването им от неонатологичното отделение е комплексното проследяване от медицински и развитийни специалисти. „Именно затова работим активно за подобряването на материалната база в неонатологичните отделения, изграждането на семейни стаи и подкрепа на развитие на семейно-ориентираната грижа и осигуряването на терапевтична подкрепа и консултиране за бебета, малки деца и техните семейства в Център за детско развитие “Малки чудеса”. Щастливи сме, че на 17 ноември нашият „Дневник за герои“ достигна до 400 недоносени бебета, възстановяващи се в неантологичните отделения в страната“, каза още тя.
В пресконференцията участва и Петя Луканова, представител на АстраЗенека България. Тя съобщи, че като социално отговорна компания за АстраЗенека България са изключително важни грижите за недоносените деца у нас и подобряването на възможностите за тяхното пълноценно развитие. „Радваме се, че тази година успяхме да се включим в отбелязването на Световният ден на недоносените деца и да помогнем за повишаването на обществената информираност по темата“, допълни Петя Луканова.
