За поредна година достъпът както до лекари специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение, а в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.
За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари специалисти към края на 2023 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса. С най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.
Спрямо година по-рано достъпът до лекари специалисти се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч, най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.
Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г., като най-видима е тази тенденция при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпът до офталмолози и експертите по вътрешни болести.
В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващи лекари. Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин, Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък има в Търговище, където достъпът се е влошил с цели 174 души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.
Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер с 1197 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3000 души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно вследствие на големия брой на населението им.
Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.
*Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ)
