Всеки лекар, прегледал пациент, трябва да може да назначава тестове за COVID-19 при съмнение, а пациентите да бъдат изпращани в специални кабинети извън болничните заведения, където да се взимат пробите, за да не се подлагат на опасност лечебните заведения, като те трябва да бъдат финансирани от държавния, общинския бюджет или от даренията, получени за борба с коронавируса. Това каза за Zdrave.net зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов след проведения през уикенда Национален съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ).
„Не след много време ще започнат да идват фебрилни пациенти с различни заболявания и това може да превърне кабинетите ни в огнища на заразата. На есен ще стане страшно, тъй като ще се появят много вирози, които протичат със сходна на COVID картина и тогава няма да можем да диференцираме кое какво е. Това е причината да настояваме за разкриването на спешните кабинети, в които по-бързо да се установи за какво става въпрос, а ние да се вършим нашата работа“, допълни д-р Брънзалов.
Той уточни, че колкото е по-малък областният град, толкова по-добре са организирани по отношение на борбата с COVID и толкова по-добра е колаборацията между личните лекари, РЗИ и РЗОК. По думите му по тези места има разкрити COVID кабинети и общопрактикуващите лекари знаят къде да насочват фебрилните пациенти.
„Изключение сред големите градове е Пловдив, където има 9 такива кабинета, равномерно разпределени. Знае се къде трябва да отиде пациентът и да се определи кой за хоспитализация, кой – за домашно лечение, и работата не е толкова тежка. Не мога да кажа същото за София, както и за другите големи градове. В София би трябвало да има поне три пъти повече такива кабинети – места, които да са достъпни, където да бъде осигурена 24-часова помощ за пациентите и трябва да бъдат финансирани от държавния или общинския бюджет, а не от НЗОК“, каза д-р Брънзалов.
Той заяви, че промяната на начина на финансиране се налага, тъй като от Закона за здравето, най-вероятно по време на приемането на Закона за извънредното положение, средствата, които трябва да задели държавата за извънредни ситуации от републиканския бюджет, са прехвърлени в бюджета за НЗОК, а той не е направен за тази цел.
„Бюджетът на Здравната каса е за нормална обстановка, за да вършим другата работа. Проблем е, че тежко заболелите и починалите от други заболявания в сравнение с COVID са средно 6000-7000 срещу 100 на месец. Вторият проблем, който кореспондира с първия, са профилактичните прегледи, наблюдението над хронично болните и ваксинацията на децата, които по никакъв начин не бива да бъдат пренебрегнати. Така или иначе ние ще живеем с този вирус и трябва да свикнем да работим при тези условия. Кабинетите биха помогнали много за решаването на тези проблеми“, каза д-р Брънзалов.
Той уточни, че на Националния съвет е била обсъдена и електронната платформа за COVID, като според личните лекари тя вършела чудесна работа, но трябвало да бъде двупосочна – от РЗИ към ОПЛ, но и от ОПЛ към РЗИ, и откритите от личните лекари пациенти да бъдат зачетени от РЗИ.
Д-р Николай Брънзалов коментира и предстоящото подписване на Анекса към НРД 2020, като заяви, че ако в него остане текстът за отчитане на извънболничната помощ в реално време, той няма да го подпише. „Категорично сме за електронното здравеопазване и подобряването на отчетността, но това минава през промяна в Законодателството и изграждане на електронната система. С един абзац да се направи такава генерална реформа категорично не сме съгласни“, каза той.
