В Полша телемедицината и телемедицинските решения са изцяло поети от държавата. Това означава, че пациентите имат равнопоставен достъп, което в България не е така все още. Това заявиха участниците в полско-българския форум – „Телемедицина и електронно здравеопазване – възможности и перспективи“ в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева каза, че има дългогодишно сътрудничество с Полша и Полското посолство у нас и те ни подпомагат в процесите на подготовка на необходимите документи за кандидатстване по проекти в сферата на телемедицината по ПВУ, защото те са по-напред в изпълнението на такива проекти. Министър Кондева посочи още, че по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) страната ни има проект за амбулаторна грижа чрез телемедицина, който трябва да се реализира до 2026 година и той е свързан с изграждането на структури, които да изпълняват този тип услуга в отдалечени и труднодостъпни райони. По думите й чрез телемедицината ще се подобри достъпът на хората от тези райони до качествена и специализира медицинска помощ. Това е идеята на този проект, за който средствата са чрез ПВУ, и ако това се реализира, ще може да се надгражда след време, защото това е бъдещето.
Д-р Александър Симидчиев припомни, че пред два месеца Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за здравето, с които се регламентира възможността за телемедицина и се задължават специалистите да въвеждат електронни данни за всяка извършена дейност на пациента.
Регламентира се възможността диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности.
да бъдат предоставяни от разстояние, както и да се оказва медицинска помощ чрез мобилни кабинети. Предвижда се министърът на здравеопазването да издаде наредба за реда за оказване на медицинска помощ от разстояние. Разпоредбите, свързани с упражняване на телемедицина, влизат в сила от 1 април 2025 г.
По думите му Полша реагира след пандемията много по-активно от нас, като осъзнавайки ролята на телемедицината още тогава, интегрират всички институционални мерки това да се превърне в стандартна процедура, по която медиците да подпомагат пациентите, независимо къде се намират те. Институционалността в Полша позволи този метод да бъде 100 % финансиран от държавата. Това дава възможност и на бизнеса да предлага решения чрез различни електронни устройства и процеси, които правят Полша един от лидерите в Европа по отношение на телемедицина.
„Телемедицината се прилага у нас на много места – от най-върховите постижения като роботизираната хирургия до доставянето на медицинска услуга в отдалечените места, където достъпът е труден или изобщо няма медицински лица и здравна грижа. Проблемът в България е, че нормативната уредба към Закона не е изработена, затова телемедицата, която се прилага за отдалечените места и където липсва медицинска грижа, все още не се заплаща от НЗОК. А в тези труднодостъпни места телемедицината има и социални функции. Засега такава грижа се прилага в някои от тези райони чрез европейски проекти, които обаче нямат дългосрочен аспект. По същия начин стои и въпросът с уредите за телемедицина, те не са институционализирани, нито заплащани по адекватен начин“, поясни д-р Симидчиев.
Той допълни, че след изготвянето на нормативната рамка и подзаконовите актове, трябва да има преговори между БЛС и НЗОК, за да се покриват тези дейности по линия на Здравната каса. „Усилията днес трябва да бъдат насочени към това да се постигне съгласие телемедицината да стане интегрална част от нашето здравеопазване, къде да бъдат разположени тези телемедицински пунктове, в кои населени места, при какви условия да функционират, колко ще бъде заплащано на лекарите“, каза още д-р Симидчиев.
Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар, даде добрите примери на възможност на общопрактикуващите лекари да се възползват от телемедицината чрез електронната академия за продължаващо медицинско образование и дистанционното обучение съвместно НЦОЗА за ранен скрининг на детски аутизъм и ранно детско развитие.
Проблемът е обаче, телемедицината се използва постоянно от общопрактикуващите лекари чрез мобилни телефони и платформи, но тези консултации от разстояние не са регламентирани в закон, а това трябва да се запише, защото иначе тази дейност и не се заплаща от никого, а също и трябва да се въведе текст за възможните източници на заплащане, изтъкна д-р Гергана Николова. На оценка и регистрация трябва да подлежат само платформите за консултация от разстояние и устройствата за заснемане на показатели на пациентите, за да могат лекарите да са сигурни, че използват регистрирани платформи и устройства и медицинската помощ е качествена.
Има много нерешени въпроси, по които все още няма консенсус, а по част от тях общопрактикуващите лекари имат много забележки и искания.
Още един такъв въпрос е, че всички тези прегледи и консултации и проследяване чрез телемедицина също би трябвало да се отчитат и отразят в Националната здравно-информационна система.
Общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Георги Миндов коментира, че те ползват телемедицина, но това в голямата си степен е в разрез или с разминаване с нормативната уредба. Важно е да се отбележи, посочи той, че по линия на НЗОК общопрактикуващите лекари нямат право да извършват под никаква форма, освен да дадат съвет по телефона за съществуващо или предишно заболяване. Преглед, изписване за медикаменти, консултация, насочване към специалист или за хоспитализация, това може да се осъществи единствено чрез физическо присъствие на пациента, с подпис медицинската документация от пациента, и всяко едно нарушение от тези неща води до отнемане на лекарските права на общопрактикуващия лекар. Защото пациентът да, може да се обади по телефона да лекарство с рецепта, особено за тези с електронните рецепти, но той трябва да положи личен подпис, за да му се отпуснат тези медикаменти – като антибиотик и терапията за диабетно болните. Това не може да стане и с пълномощно от близък.
Д-р Миндов посочи, че в тези случаи голям проблем имат с пациенти, които са трайно обездвижени, без да имат нов здравен проблем, НЗОК не предвижда изключения и не е договорено, тези хора да получат рецепта, без да бъдат физически в кабинета на лекаря. Защото подписът на пациента в кабинета в реално време отива към НЗИС и ако се направи нарушение, лекарят отива на борсата.
