Краят на 2018 година е новият срок, който си поставят здравните власти за въвеждането на електронната рецепта и електронното здравно досие като част от цялостния процес по електронно интегриране на системата у нас. Това стана ясно на форум, посветен на иновациите в сектора. Министерство на здравеопазването вече е готово с прототип на е-рецепта, направление и досие, като очакванията са те да бъдат интегрирани в системата до края на 2018 г., съобщи Найден Шиваров, директор на дирекция „Информационна и комуникационна политика в здравеопазването“ в МЗ. Трите документа на практика са първата и основна част от Националната здравна информационна система. Проект с предложения за нейното създаване и функциониране е подаден по Оперативна програма „Добро управление“, допълни Шиваров.
Освен електронно досие, рецепта и направления, той включва още създаване на поне 21 регистъра, обхващащи системата на здравеопазването, изграждане на здравно-информационен портал, достъп до който ще имат пациенти и лекари, както и експертна фармако-терапевтична система, в която е залегнал по-стриктен контрол на онколекарствата.
Преди да станат факт всички промени, свързани с интегрирането на e-здравеопазването у нас, ще се извърши цялостен преглед както на българското законодателство, така и на правната рамка в редица европейски държави, регулираща процеса, поясни Шиваров.
Нуждата от интегрирана система в сферата на здравеопазването категорично защити председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. “По отношение на дейностите с лекарства и операторите в системата нещата в България са изключително назад“, заяви той, като посочи, че особено голям е проблемът с липсата на единни регистри за наличността с медикаменти по места. „Нещата са още по-трагични, направо изпуснати, по отношение на медицинските изделия – там нито има цена, нито производител, нито регистър – просто отивате и ви казват 10 000 лв.“, допълни председателят на БФС.
Проф. Гетов обясни, че нормалната практика в страните от ЕС е всяко лекарство да има уникален продуктов номер, чрез който всеки може да провери наличността и цената на медикамента. В тази връзка той съобщи, че от 2019 година влиза в сила европейската директива за верификация на медикаментите, която задължава всички оператори в системата, включително аптеките, да са въвели въпросните кодове.
Въвеждането на електронното здравеопазването бе аргументирано и Националното сдружение на частните болници от името на д-р Методи Янков, член на УС на сдружението. „За нас е изключително интересно развитието на националната здравно-информационна система във всичките й аспекти, защото след нейното изграждане най-после ще може да се даде оценка на здравния статус на населението и съответно да бъдат изработени национални програми, които да залегнат и в стратегията 2020“, коментира той.
Първите стъпки по е-здравеопазване се правят и в Столична община, която е принципал на 14 болници и 25 заведения за извънболнична помощ, изтъкна и Огнян Лютаков, юрисконсулт в дирекция „Здравеопазване“ към СО.
