
Средствата от Здравната каса вече стигат почти само за заплати, а цената на труда в някои лечебни заведения надхвърля 100% от приходите по клинични пътеки.
Планираното увеличение на средствата за болнична помощ в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. е крайно недостатъчно и няма да успее да компенсира натрупаната инфлация. Тази позиция изрази председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) Красимир Грудев.
По думите му финансовото състояние в сектора е изключително тревожно, тъй като превежданите от Касата суми отиват почти изцяло за възнаграждения и осигуровки на персонала в повечето държавни, общински, а вече и частни болници. Така не остава ресурс за покриване на основни оперативни разходи като лекарства, медицински консумативи и поддръжка.
Разминаване между очакванията и реалния ръст
От съсловната организация на частните лечебни заведения са очаквали увеличението на бюджета за болнична грижа да бъде поне 10%, за да се компенсира изоставането от предходните години. Заложените параметри от едва 4–5% обаче се оценяват като критично ниски, особено след като предишната актуализация от 10% не успя да покрие инфлационния натиск от последните две-три години.
Въпреки че частните болници редовно реинвестират около половината от печалбата си в апаратура и модернизация, за да останат конкурентоспособни, финансовият дисбаланс засяга все по-осезаемо и тях.
Натискът от цената на труда и консумативите
Според анализа на Красимир Грудев два основни фактора нарушават финансовата стабилност на лечебните заведения:
- Поскъпване на материалите: Цените на медицинските консумативи бележат среден ръст от 20–30%, подобно на останалите икономически сектори.
- Ръст на разходите за персонал: През последните четири години цената на труда се увеличава устойчиво с около 12–13% годишно. Делът на заплатите вече надхвърля 80% от общите разходи на болниците, а в общинските и някои частни структури достига и дори преминава 100% от сумите, които НЗОК изплаща за извършената дейност.
Това поставя мениджърите в невъзможност да задържат квалифицирани медицински кадри, тъй като няма алтернативен източник на финансиране извън линията на Здравната каса.
Необходимост от структурни реформи и актуализация на пътеките
От НСЧБ са категорични, че е наложителна спешна актуализация в остойностяването на клиничните пътеки. При първоначално искане за 25% ръст, който реално да отрази инфлацията, секторът получи едва 10%, поради което болниците настояват за минимум още 10% увеличение за всички лечебни заведения в страната.
За да се излезе от практиката бюджетът всяка година да „кърпи“ текущи дефицити, Красимир Грудев очерта три ключови стъпки за устойчивост на системата:
1. Включване на допълнителни фондове: Отваряне на здравноосигурителните фондове за регламентирано доплащане на услуги, което да облекчи натиска върху бюджета на Касата.
2. Балансирано разпределение на средствата: Прекратяване на тенденцията бюджетът за лекарства да расте изпреварващо за сметка на намаляващия дял за болнична и извънболнична медицинска помощ.
3. Дългосрочно планиране: Последователни реформи в рамките на няколко бюджетни години, гарантиращи предвидимост за изпълнителите на медицинска помощ.







