Диференцирано заплащане на личните лекари в зависимост от пътя на пациента предложи председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев по време на кръглата маса „Проблемите, предизвикателствата и възможните решения в работата на личните лекари“, организирана днес от парламентарната Комисия по здравеопазване, заедно с Българския лекарски съюз и НСОПЛБ.
„Институцията личен лекар трябва да остане такава, каквато е. Трябва да остане задължително и пациентската листа. Трябва да остане и начинът на финансиране чрез капитация и потребителска такса. Време е да помислим обаче дали не е дошло време да изнесем част от прегледите от капитацията и да започнем диференцираното доплащане с острите състояния. Става въпрос за генерална промяна, свързана с разширяване на диагностичните и терапевтичните възможности. В зависимост от пътя на пациента, можем да диференцираме заплащането и тази сума да е с най-ниска стойност, ако пациентът е насочен към болнична помощ“, категоричен беше доц. Тонев.
Председателят на парламентарната здравна комисия беше категоричен, че трябва да се търсят по-добри начини за разпределяне на наличните средства в системата на здравеопазване. „Колкото и да не ми се иска да го призная, ние разполагаме с една обърната пирамида по отношение на финансите. Основните задачи се вършат в болнична помощ. Там е най-скъпата апаратура, най-добрите специалисти, цялото академично съсловие, но това струва и най-много пари, а не всяка дейност трябва да бъде извършена по най-скъпия възможен начин“, каза доц. Тонев. Според него това е следствие от здравен и фармацевтичен лобизъм. Той уточни, че не обвинява фармацевтичните компании, но смята, че за всички разходи трябва да може да се говори публично и не трябва да има теми табу.
Доц. Тонев допълни, че от „Продължаваме промяната“ искат да поставят на дискусия създаването на нов тип неотложна помощ на регионален принцип, която да освободи личните лекари от задължението да бъдат на разположение 24 часа в денонощието, тъй като това ще им даде възможност за адекватна почивка и професионално развитие.
„Трябва да се стартира с промяна на нормативната уредба, която не изисква промяна във финансирането, защото нормативната уредба се ползва за оправдание за провала на редица преговори“, коментира председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров. Доц. Киров даде за пример наредбата, която забранява да се правят профилактични прегледи по време на грипна епидемия.
Той беше категоричен и че проблемът с недофинансирането на системата и диференцираното заплащане на семейните лекари може да бъде решен, ако средната стойност на извършения преглед стане поне 20 лв. „Това би означавало към 360-те милиона, които системата губи сега от близо един милион здравнонеосигурени граждани, да бъдат добавени още 240 млн. лв.
Звучи много хубаво, но е почти невъзможно“, каза доц. Киров и припомни, че таксата за посещение при личния лекар, която е 2.90 лв., не се е променяла от 2012 г.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров припомни, че най-големият проблем е високата възраст на личните лекари. „Сред лекарите в страната не повече от 13-14 процента са до 50-годишна възраст, каза той. Най-много работещи общопрактикуващи лекари има в областите София, Пловдив и Варна, а най-малко – в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали.
Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова съобщи, че към 31 декември 2022 практиките за първична помощ са 3477, като в тях работят 4010 общопрактикуващи лекари. Тя посочи, че през 2022 г., когато бяха увеличени цените на прегледите, се наблюдава увеличение на профилактичните с 6% или 144 000 прегледа повече. По думите й най-много профилактични прегледи се правят в Разград, Кърджали и Търговище, сочат данните от последните три години.
Съвсем скоро системата вероятно няма да може да се самоиздържа, каза още д-р Маджаров. По думите му макар в страната да работят 3990 общопрактикуващи лекари, предстои криза с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в силно ограничен достъп до медицинска помощ.
„Изправени сме пред сериозна ситуация, основно заради това, че всички работим в сравнително инертна система и всяка промяна дава резултат след години и ако сега вземем някакви мерки, ще видим резултатите след минимум осем години“, допълни доц. Антон Тонев. Той каза още, че подкрепям предложението на НЗОК за електронна идентификация – пластика, която ще се издава от личния лекар и пациентът ще доказва присъствието си не с подпис върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията чрез четец. „Това е стъпка към пълното премахване на хартията“, каза председателят на здравната комисия.
Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов пък заяви, че единственото справедливо решение за повишаване на средствата за здравеопазване е увеличаването на здравната вноска, тъй като другата възможност е увеличаването на трансфера от държавата или иначе казано – на парите от данъци.
„Вече опорочихме пенсионния модел по този начин, тъй като освен средства, които се събират от осигуровки за пенсии, започнахме да даваме и от данъци. Считам, че моделът на здравеопазването не трябва да бъде опорочаван, ако искаме той да остане достатъчно справедлив за всички нас“, категоричен беше проф. Ангелов.
Той допълни, че процентът на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст е много висок и все повече области в страната ще остават без общопрактикуващи лекари ще остават без достъп до медицинска помощ. „Само с осъзнат ангажимент на държавата във финансово отношение бихме могли да преодолеем липсата на достъп“, каза проф. Ангелов.
Според депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев трябва да се създаде място, на което да се търси консенсус, да е устойчиво и да не е толкова зависимо от постоянните промени на политическата обстановка.
„Ние сме в политическа криза само от гледна точка на парламента.
Дори да се разпусне парламента, има много други институции, които продължават да функционират – НЗОК, МЗ и т.н. Предлагам ние да създадем работна група със съдействието на оставащите функциониращи организации, бивши членове на комисията по здравеопазване и да си поставим за цел изготвяне на готови концепции и решения за промени в закони и промени в наредби. По този начин практически ще свършим голяма част от нещата, които би трябвало да свърши следващия парламент“, предложи д-р Маджаров като допълни, че работната група може да се събира в сградата на МЗ, а БЛС може да модерира работата на работната група.
