София бе домакин на Дванадесетата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) на тема „Качество на живот и онкофертилитет“. Форумът се организира с подкрепата на Българското онкологично научно дружество (БОНД).
„През всички тези години БАМО полага изключително много усилия и ще продължаваме да работим в посока подобряване качеството на живот на нашите пациенти, защото те го заслужават“, каза председателят на БАМО д-р Мила Петрова, дм, при откриване на конференцията. Тя отбеляза, че не е случайно, че в една от сесиите по-голямата част от лекторите не са медицински онколози. „Онкологията има нужда от лекарите, които работят в различни специалности, защото подавайки си ръка заедно, само тогава можем да бъдем максимално полезни за пациентите. Безкрайно благодаря на всички, които не са медицински онколози и въпреки това са тук, за това, че поеха ръката и станаха част от голямото семейство на БАМО“, добави тя. Вторият акцент в конференцията бе темата за саркомите. „Това са изключително комплицирани случаи – самата диагноза на заболяването се поставя трудно. Лечението и проследяването са също много сложни. Затова още миналата година си поставихме за задача да направим такава сесия, съвместно с международни колеги, с които да обменим опит и да можем в бъдеще да помагаме повече на нашите пациенти“, каза д-р Петрова.
Участие в конференцията взеха над 130 души от страната и чужбина. Те обмениха познания и опит в две научни сесии и осем симпозиума.
В първата сесия „Качество на живот при пациенти с онкологични заболявания. Онкофертилитет“ бе обърнато специално внимание на фармакологичните и нефармакологичните опции за обезболяване, мястото на акупунктурата в онкологията, ролята на социалните работници при пациенти със солидни тумори и др.
По отношение на болката бяха изнесени данни, според които тя е най-честата причина пациентите да търсят лекарска помощ. В напредналите стадии на онкологичните заболявания тя е налице при над 75% от пациентите. Около 28% от онкологично болните пациенти умират в силни болки в дома си въпреки комбинацията от аналгетични средства. А 10-15% от тях не се поддават на фармакологично лечение. Възможност за подобряване на качеството им на живот са интервенционалните техники за лечение на болката. При прилагането им съществуват рискове от усложнения, като инфекция, кървене или увреждане на нерви. Именно затова потенциалното им прилагане трябва да бъде комуникирано с всички членове на семейството, но най-важното е да се намери баланса между ефективността на лечението и качеството на живот, стана ясно по време на форума.
Бяха представени и различни проучвания от последните 30 години за мястото на акупунктурата в онкологията, според които прилагането й има положително въздействие върху пациентите и качеството им на живот, като бе отбелязано, че задължително условие за ефекта й е да се извършва от човек с опит.
Беше обърнато внимание и на дистреса, който при пациенти с рак води до по-лошо качество на живот и дори може да окаже отрицателно влияние върху преживяемостта. Той е рисков фактор за неспазване на лечението, особено когато става въпрос за терапия с медикаменти за орален прием. Ранното откриване и лечение на дистрес води до по-добро придържане към лечението, по-добра комуникация, по-малко обаждания и посещения в онкологичния кабинет.
Особен акцент бе поставен и върху онкофертилитета и по-точно върху борбата за нормален живот и възможността на онкоболните да имат деца.
Във втората сесия „Саркоми – мултидисциплинарен подход“ специални гости бяха трима международни лектори от Италия. Д-р Алесандра Борги представи основните принципи при хирургия на саркоми и какво не трябва да се пропуска от хирурга. Д-р Салваторе Провенцано изнесе презентация за възможностите за лечение на костни саркоми, а д-р Илариа Пелегрини – за възможностите за лечение на саркоми на меки тъкани. Борислава Вълчева от Сдружение „Заедно срещу саркома“ представи основните проблеми, с които се сблъскват пациентите, и дейността на организацията. Част от сесията бе и обсъждането на четири клинични случая от реалната практика.
