За да се повиши здравният статус на обществото, е нужна Национална диабетна програма, категорични са специалистите
Средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 се е увеличила с една година и е с 6 месеца по-голяма, отколкото сред останалата част от населението. Основните причини за това са подобреният контрол над заболяването в следствие на напредъка на медицината, както и че тези пациенти полагат повече грижи за здравето си в сравнение с цялото население. Независимо от отчетените положителни тенденции, остават още нерешени проблеми в областта на обучението, проследяването и най-вече в осигуряването на нужната първична профилактика за всички хора в България. Единственият начин те да бъдат разрешени е в приемането на работеща Национална диабетна програма. Това показват основните изводи от семинара за медии на тема „Диабетът – предизвикателства и решения“, който се проведе в Боровец на 26 и 27 юли 2019 г. Сред лекторите в него бяха изтъкнати медицински специалисти в лицето на проф. Цветалина Танкова, проф. Сабина Захариева, проф. Генка Петрова, както и представители на редица пациентски организации – Българска асоциация диабет (БАД), Национална асоциация на децата с диабет (НАДД), „Живот без диабет“ и „Авигея Шама“.
Диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Около 422 млн. са хората с това заболяване в момента по данни на СЗО, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. Диабетиците в България са над 500 хил., а около 38% дори не подозират, че са носители на болестта, съобщи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София.
Според изчисленията на IDF (Международната диабетна федерация) разходите за диабет в световен мащаб са над $727 млрд., като за изминалите 10 години те са се утроили. Основната причина за големия им ръст са усложненията, които настъпват при лош контрол на болестта. В този случай рискът от инсулт и инфаркт се увеличава 4 пъти. Диабетът се превръща и в основната причина за настъпване на слепота или хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), както и във втората по честота причина за ампутации. Доказателство за това е и структурата на разходите в България. Обществените средства на година за лечение на диабета у нас са около 550 млн. лв. по данни на IDF. Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60% или основната част от средствата за диабет, са за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.
Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за хората с диабет и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система. Според различни научни изследвания понижаването на гликирания хемоглобин с 1% води до намаляване на риска от развитие на усложнения с 12 до над 40 %, а оттам и до снижаване на разходите за лечението им. Аналогични са данните и за България, където контролът над диабета, макар и бавно, се подобрява през годините.
„Новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти в България с 333 до 465 случаи за 6122 лекувани пациенти. Избегнатите разходи за НЗОК са между 305 и 510 хил. лв.“, каза проф. Генка Петрова, ръководител на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София. Според изследователите продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото. За периода 2012 – 2015 медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет.
Въпреки тези положителни резултати, делът на хората с диабет с добър контрол остава под 50%. По данни на регистъра в УСБАЛЕ броят на диабетиците с усложнения е над 163 000. Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на живота при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация показва, че информираността на цялото общество за риска от диабет и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.
Решението на тези проблеми, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие.
Нужно е да се създаде и приложи на практика Национална диабетна програма, категорична е проф. Сабина Захариева, председател на Експертния борд по ендокринология към МЗ. Според нея в този документ трябва да се заложат мерки за повишаване на знанията на пациентите и обществото за диабета и рисковите фактори за хроничните заболявания, както и за оптимизиране грижите за хората с диабет. Очакваните резултати от прилагането на подобна програма ще са: повишаване здравната култура на хората и промяна в начина им на живот, спестяване на разходи на здравната система и обществото за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.
