България е на много добро ниво по отношение на електронното здравеопазване. Това каза Александър Огнянов, директор дирекция „Информационни процеси и сигурност на информацията“ в НЗОК и експерт във фондация „Електронно здравеопазване България“ по време на презентацията си на Националната конференция по е-здравеопазване, която се сътоя днес.
Той съобщи, че на провелата се скоро конференция „Цифровизация на здравеопазването“, организирана от Световната здравна организация (СЗО), са били представени три информационни системи – от Естония, Унгария и Португалия, за които всички в Европа смятат, че са най-добре разработени.
„Оказа се, че естонците, въпреки че са много напред, все още не са успели да обхванат всички лечебни заведения. В Унгария е надградена информационната система на тяхната здравноосигурителна каса и поради тази причина има много недостатъци, включително и липса на единни стандарти. Самият проект е скъп – 35 млн. евро“, каза Александър Огнянов.
„В тази връзка се опитах да си представя къде сме ние. Изградената от НЗОК информационна инфраструктура е на много добро ниво в сравнение с останалите държави. Имаме добра интегрирана система, която обаче не изпълнява много важни задачи, а именно не предоставя кой знае какви услуги на пациентите“, каза още той.
Огнянов уточни, че за да се получи например медикамент по някой от протоколите, пациентът трябва да обиколи N на брой специалисти, N на брой лаборатории, да си вземе изследванията и да си ги занесе в съответната комисия. Това, по думите му, би могло да се автоматизира.
„Изпълнителите на медицинска помощ, лекарите специалисти, общопрактикуващите лекари нямат обратна връзка със системата на Касата. Нямат достъп дори до т.нар. здравно досие, което ние развиваме ежедневно“, съобщи експертът.
„В тази връзка проектът „Национална здравна информационна система“ би трябвало да преодолее всички недостатъци, които имаме в момента и най-вече използването й за обмяна на информация и опит с другите здравни институции в страните, членки на ЕС. Заложеното като задание в проекта е сериозна стъпка в тази посока. Ако това се случи, ние ще бъдем готови да обменяме информация с останалите държави по отношение на електронните рецепти, електронните направления и достъп до здравното досие“, подчерта Огнянов.
Има разработена система за електронно направление, а съвсем скоро ще разработим и електронна рецепта. Това пък каза инж. Яко Пилософ, председател на борда на директорите на „Контракс“. По думите му в тяхната система за една година има записи на 4,654 млн. направления, от които 701 000 са автоматично обработени. Най-голямата натовареност на сървъра им са били 400 000 подадени направления за един час. „Ние сме готови да изпълним проекта, сега остава и МЗ да ни избере“, каза Пилософ.
Председателят на фондация „Електронно здравеопазване България“ и изпълнителен директор на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ проф. Иван Костов на свой ред заяви, че когато държавата изостава, бизнесът върви напред и нещата се случват. „Убеден съм, че усилията за електронно здравеопазване ще дадат резултат тази година“, каза проф. Костов.
