Фармацевтичната индустрия в Европа предприема допълнителни действия, които да подпомогнат предоставянето на по-бърз и по-справедлив достъп до лекарства за милиони пациенти в целия ЕС.
Очаква се новият ангажимент на иновативните биофармацевтични компании, членуващи в Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), да увеличи значително броя на иновативните лекарствени продукти, които да са достъпни в държавите-членки на ЕС и да намали с няколко месеца времето, през което пациентите са принудени да чакат за новите лекарства.
От 11 април 2022 г. компаниите членки на EFPIA се ангажират да подадат заявления за заплащане с публични средства и за регистриране на цена във всички страни от ЕС във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 2 години от разрешаването за употреба за европейския пазар, при условие, че националните законодателства го позволяват. Ангажиментът има за цел да помогне за предоставянето на по-бърз и по-справедлив достъп до лекарства за пациентите в цяла Европа.
Публикуваните миналата седмица данни от EFPIA сочат, че различията във времето, необходимо за да получат пациентите достъп до нови лекарства в различните държави членки на ЕС, се увеличават. Пациентите в Германия чакат около 133 дни за достъп до нови лекарства в сравнение с пациентите в България, които са принудени да изчакат 764 дни. Отчита се и негативна тенденция по отношение на броя иновативни лекарствени терапии, които са на разположение в даден момент от времето в отделните страни от ЕС. Различията са съществени и се увеличават вместо да намаляват. За съжаление, днес само около 30% от разрешените за употреба между 2017-2020 г. от Европейската агенция по лекарства (ЕМА) са достъпни за българските пациенти в сравнение с Германия, където процентът е 92% и при средни нива от 46% за Европейския съюз.
Според прогнозата на IQVIA, този ангажимент на компаниите ще увеличи значително процента на новите лекарствени терапии, които са достъпни в целия ЕС. Очакванията са той да достигне до 64% в някои държави-членки, в зависимост от готовността на отговорните за процеса институции за своевременна оценка на увеличения брой заявления. От изключителна важност за пациентите е, че ангажиментът на фармацевтичните компании ще намали с 4 до 5 месеца времето, в което пациентите чакат за нови лекарства в страни като България (-179 дни), Полша (-129 дни) и Румъния (-155 дни).
Периодът между получаването на разрешение за употреба и подаването на заявление за заплащане с публични средства и формиране на цена в съответната държава е само една от причините за неравнопоставеността в достъпа. Според публикувания анализ на Charles River Associates, има 10 взаимосвързани фактора, които обясняват ограниченията и забавянето в достъпа на пациентите до нови лекарства. Тези причини се коренят в процесите на ценообразуване и включване на лекарства в системите на заплащане с публични средства в държавите-членки и съответното въздействие върху вземането на търговски решения. В България например нови терапии с включват в системата на заплащане от НЗОК само веднъж годишно.
Ето защо ангажиментът на фармацевтичната индустрия за ранно подаване е подкрепен от стартирането на онлайн портал, където притежателите на разрешения за употреба могат да предоставят навременна информация относно времето на подаване на заявленията за ценообразуване и заплащане с публични средства и административния процес за тяхната обработка в 27-те държави-членки на ЕС. Осигуряването на по-голяма прозрачност относно пречките и причините за забавянето на достъпа ще улесни намирането на решения в партньорство с отговорните институции на национално ниво. Детайлна информация за ангажимента на фармацевтичната индустрия за ранно подаване на заявления, както и за онлайн портала е предоставена в публикуваната от EFPIA позиция Справяне с неравенствата на пациентите в Европа .
В допълнение към темата за по-справедлива и равнопоставена система за пациентите, EFPIA инициира и дискусия за по-справедлив подход за ценообразуване в отделните държави членки на ЕС, където цената на иновативните лекарства може да варира между страните в зависимост от тяхното икономическо състояние и платежоспособност. В тази връзка EFPIA публикува за обсъждане доклад, озаглавен „Солидарен подход за диференцирано ценообразуване, основано на принципа за възвръщаемост на инвестициите“, където излага основните характеристики на тази диференцирана система за ценообразуване, базирана на солидарност между държавите-членки за гарантиране възвръщаемостта на инвестициите, залегнал в договорите на ЕС. За по-справедлива диференцирана система за ценообразуване ЕК и държавите-членки трябва да променят настоящата система за международно сравнение на цените и да въведат механизми за предотвратяване на непредвидените последици от паралелната търговия с лекарства в рамките на ЕС.
Говорейки за доклада, директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев каза: „Чрез ускоряване на процеса на подаване на заявления за ценообразуване и заплащане с публични средства във всичките 27 държави-членки на ЕС, чрез по-голямата прозрачност относно ограниченията и причините за забавянето на достъпа, чрез създаването в партньорство на по-справедлива диференцирана система за ценообразуване, чрез приемане на ефективна общоевропейска система на ЕС за съвместна клинична оценка и чрез споделяне на информация относно прилагането на нови механизми за ценообразуване, ние вярваме, че заедно можем да направим следващите стъпки към подобряване на достъпа за пациентите в цяла Европа. ”
